Авицена
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Абу Али ал-Хюсеин ибн Абдалах ибн Сина (ابن سینا; в Европа — Авицена) (ок. 980 — 1037) е арабски лекар, философ, учен, поет и музикант. Той е автор на 450 книги върху широк кръг от теми, най-вече философия и медицина. Смятан е от мнозина за баща на съвременната медицина. Най-известните му произведения са Книга на лечението и Канон на медицината.
Пише на персийски и арабски език. Последовател е на Аристотел и на неоплатонизма. Съчинението му „Канон на медицината“ (5 части, преведено на латински език през 12 век) в продължение на няколко века е основно ръководство на лекарите в Близкия изток и в Европа.
[редактиране] Трудове
Главните му трудове са «Книга на изцелението» («Китаб ал-Шифа», «Kitab al-Shifa» съкр. вариант — «Книга на спасението») (посветена на логиката, физиката, математически науки — геометрия, аритметика, музика, астрономия, а също и метафизика), «Данишнаме» («Книга на знанието»), а също и «Книга на указанията и наставленията», «Книга на определенията» («Kitab al-Hudud»).
С особена известност се ползвал «Канон на лекарските науки» (Каnun fi’l Tibb, 1020), съчинение с енциклопедичен характер, в което предписанията на античните медици са осмислени и преработени в съответствие с достиженията на арабската медицина. Арабският текст на «Канона» е издаден в пълност само веднъж (4 т., Рим, 1593), но има много негови преводи на латински.
Освен това, в латински превод са издадени и много други медицински и философски съчинения на Авицена. Особено внимание схоластиците обърнали на съчинението му за метафизиката (коментари към «Метафизика» на Аристотел).
Авицена е писал и стихотворения, голяма част от тях във формата рубаи (четиристишие), както и повестта "Живият, син на бодърстващия".
