Абдул Меджид
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Абдул Меджид (арабски المجيد الأول ) е 31-ият султан на Османската империя (1839-1861). Наследява баща си Махмуд ІІ, а самият той е наследен от брат си Абдул Азис. По-късно султани стават и синовете му Мурад V, Абдул Хамид II, Мехмед V и Мехмед VI, последните владетели на Османската империя.
Абдул Меджид прави опити да централизира управлението и да модернизира армията, но не постига особен успех. През по-голямата част от управлението му с голямо влияние се ползва Мустафа Решид паша. Абдул Меджид издава Гюлханския хатишериф (1839) и Хатихумаюна (1856). При управлението му Империята, в съюз с няколко европейски държави, постига успех във водената срещу Русия Кримска война. Важни дела:
- Въвеждането на първите османски банкноти (1840 г.)
- Реорганизация на армията
- Въвеждането на химн и национално знаме
- Реорганизиране на финансовата система
- Реорганизиране на правото.
Умира от туберкулоза на 25 юни 1861 г.
|
Осман I • Орхан I • Мурад I • Баязид I • Мехмед I • Мурад II • Мехмед II • Баязид II • Селим I • Сюлейман I • Селим II • Мурад III • Мехмед III • Ахмед I • Мустафа I • Осман II • Мурад IV • Ибрахим I • Мехмед IV • Сюлейман II • Ахмед II • Мустафа II • Ахмед III • Махмуд I • Осман III • Мустафа III • Абдул Хамид I • Селим III • Мустафа IV • Махмуд II • Абдул Меджид • Абдул Азис • Мурад V • Абдул Хамид II • Мехмед V • Мехмед VI |
|
