от Уикипедия, свободната енциклопедия
Нобеловата награда за химия е една от петте нобелови награди, учредени от шведския индустриалец и изобретател Алфред Нобел.
[редактиране] Списък на лауреатите
| Година |
Име |
Тема |
| 1901 |
Якоб Хендрик Вант Хоф |
«В знак на признание за огромното значение на откриването на законите за химичната динамика и осмотичното налягане в разтворите». |
| 1902 |
Херман Емил Фишер |
«За експериментите му в областта на синтеза на вещества със захаридни и пуринони групи». |
| 1903 |
Сванте Август Арениус |
«Премията се присъжда в знак на признание за особеното значение на неговата теория на електролитната дисоциазия за развитието на химията». |
| 1904 |
Сър Уилям Рамзи |
«В знак на признание за откритите от него инертни газове в атмосферата и определянето на техните места в периодическата ситема». |
| 1905 |
Адолф фон Байер |
«За приноса му в развитието на органичната химия и химичната промишленост, благодарение на неговите изследвания в областта на органичните оцветители и хидроароматните съединения». |
| 1906 |
Анри Муасан |
«За изолирането на елемента флуор и за въвеждането в лабораторната и промишлената практика на електрическата пещ, носеща неговото име». |
| 1907 |
Едуард Бухнер |
«За проведената научноизследователска работа в областта на биохимията и откритието на извънклетъчната ферментация». |
| 1908 |
Ърнест Ръдърфорд |
«За проведените от него изследвания в областта на радиоактивния разпад на елементите в химията на радиоактивните вешества». |
| 1909 |
Вилхелм Оствалд |
«В знак на признателност за работата му по катализа, а също и за изследването на основните принципи за регулиране на химичното равновесие и скоростта на реакциите». |
| Година |
Име |
Тема |
| 1910 |
Ото Валах |
«Заради достиженията за развитието на органичната химия и химическата промишленост, както и за пионерския му труд в областта на алициклените съединения». |
| 1911 |
Мария Кюри |
«За откриването на елементите радий и полоний, за изолирането на радия и изучаването на природата на този забележителен елемент». |
| 1912 |
Виктор Гриняр |
«За откриването на гриняровия реактив, способствал развитието на органичната химия». |
| Пол Сабатие |
«За метода на хидрогениране на органичните съединения в присъствието на финодиспергирани метали, рязко стимулирал развитието на органичната химия». |
| 1913 |
Алфред Вернер |
«За изучаването природата на връзките между атомите в неорганичните молекули». |
| 1914 |
Теодор Ричардс |
«За точното определяне атомната маса на повечето химични елементи». |
| 1915 |
Рихард Вилщетер |
«За изследването на растителните пигменти и най-вече на хлорофила». |
| 1916 |
Не се присъжда награда. |
| 1917 |
Не се присъжда награда. |
| 1918 |
Фриц Хабер |
«За синтеза на амоняка от съставните му елементи». |
| 1919 |
Не се присъжда награда. |
| Година |
Име |
Тема |
| 1920 |
Валтер Нернст |
«в знак на признание за неговата работа по термодинамиката». |
| 1921 |
Фредерик Соди |
«За приноса му в химията на радиоактивните вещества и за изследването на произхода и природата на изотопите». |
| 1922 |
Франсис Астън |
«За отриването на голям брой изотопи на нерадиоактивни елементи, с помощта на изобретения от него мас-спектрометър, както и за формулирането на правилото за целочисленост». |
| 1923 |
Фриц Прегл |
«За изобретяването на метода за микроанализ на органичните вещества». |
| 1924 |
Не се присъжда награда. |
| 1925 |
Рихард Зигмонди |
«За установяването на хетерогенната природа на колоидните разтвори и за разработените в тази насока методи, имащи фундаментално значение за колоидната химия». |
| 1926 |
Теодор Сведберг |
«За неговата работа в областта на дисперсните системи». |
| 1927 |
Хайнрих Виланд |
«За изследването на жлъчната киселина и сходните ѝ вещества». |
| 1928 |
Адолф Виндаус |
«За работата му по изучаването строежа на стеролите и тяхната връзка с витамините». |
| 1929 |
Артър Хардън и Ханс фон Ойлер-Келпин |
«За техните изследвания върху захарната ферментация и ферментните ензими». |
| Година |
Име |
Тема |
| 1930 |
Ханс Фишер |
«За изследванията му върху хемина и хлорофила и особено за синтеза на хемина». |
| 1931 |
Карл Бош и Фридрих Бергиус |
«заслуга за въвеждането и развитието на химичните технологии с високо налягане». |
| 1932 |
Ървинг Лангмюир |
«За откритията и изследванията в областта на химията на повърхностните явления». |
| 1933 |
Не се присъжда награда. |
| 1934 |
Харолд Юри |
«За открването на тежкия водород — деутерий, исползван за получаването на тежка вода, както и като индикатор на биохимичните реакции в живите тъкани». |
| 1935 |
Фредерик Жолио-Кюри и Ирен Жолио-Кюри |
«За техния синтез на нови радиоактивни елементи». |
| 1936 |
Питър Дебай |
«За приноса му в разгадаването на молекулната структура в хода на изследванията на диполния момент и дифракциите на ренгенови лъчи и електрони в газ». |
| 1937 |
Уолтър Хауърт |
«За изследванията върху въглехидратите и витамин C». |
| Паул Карер |
«За изследването на каротиноидите и флавините, а също и за изучаването на витамините А и В2». |
| 1938 |
Рихард Кун |
«В знак на признание за трудовете му върху каротиноидите и витамините». |
| 1939 |
Адолф Бутенант |
«За работата му върху половите хормони». |
| Леополд Ружичка |
«За работата му върху полиметилените и висшите терпени». |
| Година |
Име |
Тема |
| 1940 |
Не се присъжда награда. |
| 1941 |
Не се присъжда награда. |
| 1942 |
Не се присъжда награда. |
| 1943 |
Георг фон Хевеши |
«За работата му по използването на изотопи като индикатори в изучаването на химичните процеси». |
| 1944 |
Ото Хан |
«За това, че открива разпадането на тежките ядра». |
| 1945 |
Артури Виртанен |
«За неговите изследнания и научни достижения в областта на селското стопанство и химията на хранителните вещества, и най-вече метода за консервация на фураж». |
| 1946 |
Джеймс Съмнър |
«За откриване на явлението ензимна кристализация». |
| Джон Хауърд Нортроп и Уендъл Стенли |
«За получаването на вирусни белтъци в чист вид». |
| 1947 |
Робърт Робинсон |
«За изследването на растителните продукти - и особено на алкалоидите». |
| 1948 |
Арне Тиселиус |
«За изследването на електрофорезата и адсорбционния анализ, и най-вече за неговото окритие, свързано с комплексната природа на белтъците в кръвната плазма». |
| 1949 |
Уилям Джиок |
«За приноса му в химичната термодинамика, особено в тази нейна област, която изучава поведението на веществата при екстремно ниски температури». |
| Година |
Име |
Тема |
| 1950 |
Ото Дилс и Курт Алдер |
«За откриването на диеновия синтез (реакция на Дилс-Алдер)». |
| 1951 |
Едуин Макмилан и Глен Сийбърг |
«За техните открития в областта на химията на трансурановите елементи». |
| 1952 |
Арчър Мартин и Ричард Синг |
«За откриването на метода разпределителна хроматография». |
| 1953 |
Херман Щаудингер |
«За изследванията в областта на химията на високомолекулните съединения». |
| 1954 |
Лайнъс Полинг |
«За изследването природата на химичната връзка и нейното приложение за определянето структурата на съединенията». |
| 1955 |
Винсент дю Виньо |
«За работата му с биологично-активни съединения и преди всичко за първия осъществен синтез на полипептиден хормон». |
| 1956 |
Сирил Хиншълуд и Николай Семьонов |
«За изследването механизма на химичната реакция». |
| 1957 |
Александър Тод |
«За работата му върху нуклеотидите и нуклуотидните коензими». |
| 1958 |
Фредерик Санджър |
«За определянето структурата на белтъците и особено на инсулина». |
| 1959 |
Ярослав Хейровски |
«За откриването и развитието на полярографските методи на анализ». |
| Година |
Име |
Тема |
| 1960 |
Уилард Либи |
«За въвеждането на метода за въглерод-14 датировка в археологията, геологията, геофизиката, както и в други научни области». |
| 1961 |
Мелвин Калвин |
«За изследване усвояването на въглероден диоксид от растенията». |
| 1962 |
Макс Перуц и Джон Кендрю |
«За изследване структурата на глобуларните белтъци». |
| 1963 |
Карл Циглер и Джулио Ната |
«За откриване на изотактния полипропилен». |
| 1964 |
Дороти Крауфут-Ходжкин |
«За определяне структурата на биологично активни вещества с помощта на рентгенови лучи». |
| 1965 |
Робърт Удуърт |
«За огромния принос в изкуството на органичния синтез». |
| 1966 |
Робърт Мъликен |
«За фундаменталния му труд върху химичните връзки и електронната структура на молекулите, проведена с помощта на ММО». |
| 1967 |
Манфред Айген |
«За изследването на свръхбързи химични реакции, стимулирани чрез нарушаване на равновесието с кратки енергийни импулси». |
| Роналрд Нориш и Джордж Портър |
«За проведеното от тях изследване на свръхбързи химични реакции, с помощта на смущение в молекулното равновесие чрез множество кратки импулси». |
| 1968 |
Ларс Онсагер |
«За откриване принципа на реципрочност в необратимите процеси, имащ съществено значение за термодинамиката на тези процеси». |
| 1969 |
Дерек Бартън и Од Хасъл |
«За техния принос в развитието на конформационната концепция и нейното приложение в химията». |
| Година |
Име |
Тема |
| 1970 |
Луи Лелоар |
«За откриване на първия захарен нуклеотид и изследването на неговата функция да се превръща в захар и в биосинтезата на сложни въглехидрати». |
| 1971 |
Герхард Херцберг |
«За неговия принос в разгазаването на екелкронната структура и строеж на молекулите и особено на свободните радикали». |
| 1972 |
Кристиан Анфинсен |
«За работата му по изследването на рибонуклеазата». |
| Станфорд Мур и Уилям Стейн |
«За приноса им в изясняването на връзката между химичната структура и каталитичното действие на активния център в рибонуклеазната молекула». |
| 1973 |
Ернст Ото Фишер и Джефри Уилкинсън |
«За новаторската им работа в областта на химията на органометалните съединения». |
| 1974 |
Пол Флори |
«За фундаменталните достижения в теорията и практиката на макромолекулната физикохимия». |
| 1975 |
Джон Корнфорт |
«За изследване стереохимията на ензимно катализираните реакции». |
| Владимир Прелог |
«За изследванията му в областта на стереохимията на органичните молекули и реакции». |
| 1976 |
Уилям Липскъм |
«За неговото изследване структурата на бораните, изясняващо проблемите на химичната връзка». |
| 1977 |
Иля Пригожин |
«За риноси в неравновесната термодинамика и по-специално за теорията на дисипативните структури». |
| 1978 |
Питър Мичъл |
«За приноса му в разгадаването на процесите с пренос на биологична енергия, извършено благодарение на неговата хемиосмотична теория». |
| 1979 |
Хърбърт Браун и Георг Витиг |
«За разработката на нови методи за органичния синтез на сложни бор- и фосфорсъдържащи съединения». |
| Година |
Име |
Тема |
| 1980 |
Пол Бърг |
«За фундаменталните изследвания на биохимичните свойства на нуклеиновите киселини, в частност рекомбинантните ДНК». |
| Уолтър Гилбърт и Фредерик Санджър |
«За приноса им в определянето последователността на базите в нуклеиновите киселини». |
| 1981 |
Кеничи Фукуи и Роалд Хофман |
«За разработването на теорията за протичането на химичните реакции». |
| 1982 |
Аарон Клуг |
«За разработването на метода на кристалографската електронна микроскопия и изясняването структурата на комплексите нуклеинова киселина - белтък». |
| 1983 |
Хенри Тоб |
«За изучаване механизма на реакциите с пренос на електрон, особено при комплексиге с метали». |
| 1984 |
Робърт Мерифийлд |
«За предложената методология за химичен синтез на твърди матрици». |
| 1985 |
Хърбърт Хауптман и Джеръм Карл |
«За техните отличителни достижения в разработването на директен метод за разшифроване на кристалните структури». |
| 1986 |
Дъдли Хършбак, Ли Юан Цъ и Джон Полани |
«За приноса им в изучаването на динамиката на елементарните химични процеси». |
| 1987 |
Доналд Крам, Жан-Мари Лен и Чарлз Педерсън |
«За разработването и прилагането на молекули със структуро-специфични взаимодействия с висока избирателност (технология домакин-гост)». |
| 1988 |
Йохан Дайзенхофер, Робърт Хубер и Хартмут Михел |
«За определянето на тримерната структура на реакционния център при фотосинтезата». |
| 1989 |
Сидни Олтман и Томас Чек |
«За откриване каталитичните свойства на РНК». |
| Година |
Име |
Тема |
| 1990 |
Елайъс Кори |
«За развитието на теорията и методологията на органичния синтез». |
| 1991 |
Рихард Ернст |
«За приноса му в развитието на методите за ЯМР с висока разделителна способност». |
| 1992 |
Рудолф Маркъс |
«За приноса му в теорията на реакциите с пренос на електрони в химичните системи». |
| 1993 |
Кари Мълис |
«За откриването на метода на полимеразната верижна реакция». |
| Майкъл Смит |
«За фундаменталния му принос в създаването на метода на насочената мутагенеза, основан на олигонуклеотидите, и неговото използване за изучаване на белтъците». |
| 1994 |
Джордж Олах |
«За приноса му в химията на карбокатионите». |
| 1995 |
Пол Крутцен, Марио Молина и Шерууд Роуланд |
«За работата им в областта на химията на атмосферата и по-специално за изучаването на образуването и разлагането на озона». |
| 1996 |
Робърт Кърл, Харолд Крото и Ричърд Смоли |
«За откриването на фулерените». |
| 1997 |
Пол Бойер и Джон Уокър |
«За изясняването на механизма на ензимния процес, лежащ в основата на синтеза на аденозинтрифосфата (АТФ)». |
| Йенс Скоу |
«За откриването на първия йонно-транспортен ензим: натриево-калиева-аденозинтрифосфатаза (натриево-калиева помпа)». |
| 1998 |
Уолтър Кон |
«За развитието на теорията на функционала на плътността». |
| Джон Поупъл |
«За развитието на изчислителни методи в квантовата химия». |
| 1999 |
Ахмед Зевайл |
«За изследванията му върху преходните състояния на химичните реакции, използвайки фемтосекундна спектроскопия». |
| Година |
Име |
Тема |
| 2000 |
Алан Хийгър, Алан Макдайърмид и Хидеки Ширакава |
«За откриването проводимостта на полимерите». |
| 2001 |
Уилям Ноулс, Риоджи Нойори и Карл Бари Шарплес |
«За приложимите във фармацевтичната промишленост изследвания — създаването на хирално-катализарани реакции на окисление и хидрогениране». |
| 2002 |
Джон Фен и Коичи Танака |
«За разработването на методи за идентификация и структурен анали на биологични макромолекули и в частност на разработката на методи за мас-спектроскопски анализ на биологични макромолекули». |
| Курт Вютрих |
«За употребата на ЯМР-спектроскопия за определянето на триизмерните структури на биологичните макромолекули в разтвор». |
| 2003 |
Питър Агре |
«За откриването на канали в клетъчните мембрани» |
| Родерик Маккинън |
«За изучаването структурата и механизма на каналите в клетъчните мембрани». |
| 2004 |
Аарон Цихановер, Аврам Хершко и Ъруин Роуз |
«За откриването на убиквитин-зависимото разграждане на белтъци». |
| 2005 |
Робърт Гръбс, Ричард Шрок и Ив Шовен |
«За приноса в развитието на метода на метатезиса в органичния синтез». |
| 2006 |
Роджър Корнбърг |
«За изследването на механизма, по който клетките копират генетична информация». |
| 2007 |
Герхард Ертъл |
«За изследвания на химичните процеси на твърди повърхности». |
