Кладенец
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за водоизточника. За други значения вижте Кладенец (пояснение).
.jpg/200px-Zhuravl_(water_well).jpg)
Кла̀денецът (също гера̀н или буна̀р) е съоръжение, изградено с цел черпене на подземни води за питейни нужди или напояване. Кладенците могат значително да се различават по своята дълбочина, количество и качество на водата. Кладенчовата вода обикновено съдържа повече минерали, отколкото речната и изисква пречистване или преваряване преди да може да се използва за консумация.
За изтегляне на водата до повърхността на земята може да се използва електрическа или механична помпа, или както в миналото — с впрегатни животни или на ръка с ведро, окачено на верига, спускано и изкачвано чрез макара или лост.
Съдържание |
[редактиране] Видове кладенци
В зависимост от размера на отвора и необходимата техника на изграждането им, кладенците могат да бъдат:
- шахтови — при повече от 80—100 см в диаметър — провеждат се изкопни работи, изкопът е укрепен със зидария или с бетонни пръстени.
- сондажни (тръбни) — при 10—40 см в диаметър — под земната повърхност е прокаран сондаж и са спуснати метални, РVС, етернитови или друг вид тръби.
- набивни — изградени чрез набиване в земята на тръба с малък диаметър.[1]
[редактиране] Правна рамка
Според българския Закон за водите, за изграждането на кладенец за индивидуално ползване на подземни води не е необходимо разрешително, а само регистрация на кладенеца, и ползването на вода до 10 куб.м. на денонощие от регистрираните кладенци е безплатно. Не се изисква монтаж на водомер и не се заплащат държавни такси или данъци.
