Горани

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Областта Гора (в оранжево) между Косово и Албания

Част от серията статии
за българите

Българска култура
Литература · Музика · Изкуство
Кино · Имена · Кухня
Хора · Носии · Спорт

По региони и страни
(включително диаспората)
Република Македония
Западни покрайнини (Сърбия) ·
Банат (Румъния/Сърбия) ·
Бесарабия (Украйна/Молдова)·
Гагаузия (Украйна/Молдова/Румъния/Русия)·
Северна Добруджа (Румъния)
САЩ · Унгария · Гърция · Източна Тракия ·
Малоазийски българи ·
Западна Тракия ·
Егейска Македония ·
Помаци · Горани

Религия
Православие · Ислям
Католицизъм · Протестантство

Диалекти
на българския език
източни (рупски) · западни
(торлашки ·шопски · македонски) · банатски

История · Владетели

Гораните или горанците (друго самоназвание — нашинци или нашенци) са малка помашка общност, живееща в планинския район Гора, по северните склонове на Шар планина от двете страни на границата между Албания и Косово, на юг от Кукъс и Призрен. Албанците наричат населението на Гора горан (goranë), торбеш (torbeshë) или ги характеризират като потур (poturë)^[1].

През 18 век (до началото на 19 век, включително) са ислямизирани, но са запазили своя език и обичаи. В миналото гораните са известни в различни части на Балканския полуостров като майстори-бозаджии и халваджии. Диалектът на гораните, наричан от тях нашински или горански, спада към така наречените преходни у-говори.

[редактиране] Призренска Гора

Горанските селища в Косово (Призренска гора) са Горна Рапча, Долна Рапча, Горни Кръстец, Долни Кръстец, Орчуша, Любоща, Радеша, Лещане, Кукаляне, Вранище, Млике, Диканце, Глобочица, Бачка, Брод, Зли поток, Крушево, Рестелица. Общинският център на Косовска гора е Драгаш, имащ статут на град. Значителна част от населението в Драгаш е албанска, преселена от съседната област Ополе след административното ѝ присъединяване към Гора.

Един от най-известните горани в бивша Югославия и Фахрудин Юсуфи, бивш югославски футболен национал, играч на Партизан и Шалке 04, роден през 1939 в село Зли поток.

След Косовската криза от 1999 година и натиска от страна на албанското мнозинство голяма част от жителите на Косовска гора се изселват. Днес гораните в Косово наброяват около или под 10 000-11000 души. В останалите части на Сърбия според преброяването от 2002 година живеят 4581 горани, от които по-голямата част - в Белград (3340 души).

[редактиране] Кукъска Гора

Най-голямото горанско село в Албания е Шищевец (Шищейец) - 1500 д. Останалите осем горански села в Албания са: Борие (Борье), Орешек, Църнелево, Оргоста, Кошарище, Запот, Пакища и Очикле. Немалко горани са се преселили в албански градове като Кукъс, Тирана и други. От рода Докле от село Боре са бившият заместник министър-председател на Албания Намик Докле и етнографът и историк Назиф Докле.

Преселници от Гора живеят и в две села в днешна Република Македония - Урвич и Йеловяне, където са силни процесите на турцизация и албанизация.

[редактиране] Организации

През 2004 г. в областта Жупа на изток от Гора, в село Долно Любине, Косово е създадено Културно-просветно дружество на българите в Жупа “Български мохамедани” (на сръбски:Kulturno-prosvetnog drustva Bugara iz Zupe “Bugarski Muhamedani”). Новата организация си поставя за цел да съхранява и развива културата и традициите на българската общност в Косово. Президент на организацията е Фикрет Карадолами.