Гора (област)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за областта в Албания и Косово. За екосистемата вижте Гора.
Го̀ра е географска област в Южно Косово и Североизточна Албания, населена основно с гора̀ни.
Съдържание |
[редактиране] География
Гора е разположена между планините Шар, Кораб и Коритник тя представлява планински район разполагащ с гъсти вечнозелени гори. Общата ѝ площ е 433 км², от които в косовската част, наричана още Призренска Гора, се отнасят 385,6 км². От нея извира реката Бели Дрин, която е основен приток на пълноводната Дрин, преминаваща през Албания и вливаща се в Адриатическо море.
[редактиране] История
Гора се споменава за първи път в 1348 г. като жупа (област) в сръбското царство в писмен документ на сръбския цар Стефан Душан, с който се подаряват седем села на призренския манастир „Свети Архангел“. В последствие за Гора се споменава и през 1452-1455 година в турски дефтери като нахия Гора. За първи път ислямът се появява в областта през 1690 година. Първото ислямизирано село е Кръстец, а последното село — Брод. Последната християнка, Божана, умира в Брод през 1856 година[1].
След Балканските войни областта Гора влиза в състава на Сърбия. По време на Първата световна война, в края на 1915 година и в началото на 1916 година, е администрирана от български власти, след което преминава под Австро-унгарско управление. През 1918 година Гора е включена в състава на КСХС. През 1925 година, при определянето на границата между КСХС и Албания, областта окончателно е разделена на две части.
Според преброяването от 1991 г. в областта 91.68% се самоопределят като мюсюлмани (горанци), а 5.35% като албанци. Ислямът е основната религия в района, а местните жители говорят торлашки диалект, наричан „нашински“.
Между 1991 и 1999 г. сръбската част на областта е отделна община. След като Косово става протекторат на ООН, към Гора (Драгашка община) отново е придаден и населения с албанци район на Ополе (Ополье).
[редактиране] Селища
В косовската част на Гора, така наречената Призренска Гора има 18 селища с горанско мнозинство - Горна Рапча, Долна Рапча, Горни Кръстец, Долни Кръстец, Орчуша, Любоща, Радеша, Лещане, Кукаляне, Вранище, Млике, Диканце, Глобочица, Бачка, Брод, Зли поток, Крушево, Рестелица. Надморската им височина е между 960 м. (Орчуша) и 1450-1650 м. (Рестелица). Горани живеят и в общинския център град Драгаш.
В албанската част на Гора, така наречената Кукъска Гора, най-голямото горанско село в Албания е Шищевец (Шищейец) - 1500 души. Останалите осем горански села в Албания са: Борие (Борье), Орешек, Църнолево, Оргоста, Кошарище, Запот, Пакища и Очикле.
