География
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Географията (от старогръцки: γαία, земя и γράφω, графо, пиша) е наука, изучаваща пространственото разположение и измененията на природно-териториалните комплекси на планета Земя.
Съдържание |
[редактиране] Възникване и история
[редактиране] Античност
Географията е древна наука и възниква едновременно като природна и обществена наука. Възникнала е в зората на човешкото общество, когато хората започнали да изучават заобикалящите ги обекти от природната среда и да си обясняват процесите и явленията в нея. Първите географски съчинения са създадени в Древна Гърция. Ако Херодот се смята за бащата на историята, то александрийският учен Ератостен е бащата на географията. През 3 век пр.н.е. той написва книгата „География“. През 1 век пр.н.е. важно място заемат трудовете на Страбон. Клавдий Птолемей успява да установи емпирично ъгъла на географския меридиан, чрез прословутия му опит при кладенците на Сиена, където установява, че по време на лятното слънцестоене Слънцето се „оглежда“ в кладенците.
[редактиране] Средновековие
Изключително важни сведения за света през Средновековието оставят арабските мореплаватели, които предприемат смели пътешествия из Индийски океан и достигат бреговете на Мадагаскар, Южна Африка, Малайския архипелаг и други отдалечени точки на Земята.
По време на тъмните векове в Европа не се получават почти никакви нови сведения за света. Изключение правят викингите на север, които успяват да открият нови земи и да колонизират част от тях — Фарьорски острови, Исландия, Гренландия. Намерените руини от техни поселения на остров Нюфаундленд в днешна Канада доказват, че първите европейци, достигнали Америка не са моряците от експедицията на Христофор Колумб.
[редактиране] Велики географски открития
Политическото и икономическото съперничество между Испания и Португалия от 15 век поставя на дневен ред въпросите за организирането и осъществяването на експедиции, които да открият нови пътища за богатите пазари на изток и за колонизирането на нови територии. Като първа стъпка в тази борба се смята откриването и заселването от португалците на остров Мадейра и Азорските острови. Вашку да Гама и Бартоломео Диаш организират експедиции по бреговете на Африка. Испания се включва в борбата за икономическа мощ като организира експедицията на Колумб, имаща за цел откриването на западен път към Индия. Колумб достига бреговете на Америка през декември 1492 г. Този момент става една от повратните точки в развитието на човечеството. Географската наука вече разполага с нов фундаментален факт. Открит е нов континент и всякакви виждания за край на света са отхвърлени. Вижданията за плоска форма на Земята обаче са напълно отхвърлени след експедицията на Фернандо Магелан — първото околосветско пътешествие, започнало през 1519 и завършило през 1522 година. Тази експедиция била съставена от 5 кораба и 265 моряци. Магелан дава и името на Тихия океан.Той го нарекъл така, защото докато плавали през него, той бил много спокоен. Испания и Португалия започват люта борба за колонизация, като по този начин нуждата от географски знания става по-голяма. Организират се нарочни експедиции, които имат за цел изучаването на новооткритите земи и обясняването на непознати явления в природата. Скоро към този процес се включват Франция, Англия и Холандия. През епохата на великите географски открития се покорили и двата полюса. В началото на ХХ век Робърт Пири (1909 г.) достига Северния полюс, а норвежецът Руал Амундсен — Южния полюс. По-късно започва детайлното изследване на Антарктида и Арктика — построяват се много целогодишно действащи научни станции. Първите са руски и американски. Днес изследвания в Антрактида провеждат учени от много страни. През 1970 г. на Антарктида стъпва и българинът Васил Захариев, а в наши дни е изградена и българска антарктическа станция на остров Ливингстън.
[редактиране] Географията в ново време
През 18 и 19 век географията става академична наука, която се изучава в най-елитните университети в света. За нуждите на теоретичната обосновка на географската наука са организирани редица научни експедиции в Америка, Азия, Африка и Австралия. Най-известни сред тях може би са тези, в които е участвал Чарлз Дарвин на кораба Бигъл, където формулира своята еволюционна теория. Известни са пътуванията на Александър фон Хумболт в Южна Америка, където освен студеното Хумболтово течение, той открива бифуркацията на реката Касикаяре в Гвианската планинска земя. Други пътувания са на Джеймс Кук, Ла Перуз, Дюмон Д`Юрвил, Ливингстън и много други. Известни остават теоретичните обосновки за Физическата география на Имануел Кант, който е водил тази дисциплина в университета в Кьонигсберг.
[редактиране] Структура на географската наука
В географията са обособени два основни клона — физическа (природна) география и социално-икономическа (хуманитарна, обществена) география. В съвременното наукознание няма единно мнение за структурата на географската наука. Редица автори обособяват географското познание на 5, 4 или 3 основни клона. Някои от тях отделят от споменатите Физическа и Социално-икономическа география отделни направления като Теоретична география, Математическа география, Регионална география.
