Българи в Унгария
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
Първото присъствие на българи в Унгария е още от преди заселването на Унгария през 9 век от днешноте унгарци, предводени от княз Арпад. По това време голяма част от Унгария беше гранична зона на България.
По-късно първата голяма вълна на български заселници пристига в Унгария след като унгарският крал Лайош през 1395 г. завзмма за кратко град Видин. Константин и Фружин с доста народ бягат в Унгария.
Следващата вълна на заселване е след провала на чипровското въстание през 1688 г., когато голяма група българи-католици се преселват в Унгария, в района на Банат. Те през 1744 г. получават привилегии от унгарската кралица Мария Терезия. През 1811 крал Ференц I дава съшите привилегии на община Винга.
Последната - и най-голямата - вълна на заселване е от крач на 19 до средата на 20 век. Пристигат главно градинари, които се заселват главно в и около градовете Будапеща, Сегед и Мишколц.
[редактиране] По-важни дати в живота на българското малцинство в Унгария
- 1365-1396 Пъва вълна за заселване
- 1688-1741 Заселване в Банат
- 1914 Основаване на Дружеството на българите в Унгария
- 1916 Основава се Българската православна църква в Унгария
- 1918 Българо-унгарско средно езиково училище "Христо Ботев" в Будапеща - основно училище от 1 до 8 клас
- 1918 Първа българска православана служба в Унгария
- 1924 Българско училище в Мишколц (закрито през 1950 г.)
- 1932 Освещане на българския православен храм в Будапеща
- 1954 Българско училище в Печ (закрито през 1970 г.)
- 1957 Изграждане на Българския кулурен дом, седалище на Дружеството на българите в Унгария
- 1981 Българо-унгарско средно езиково училище "Христо Ботев" в Будапеща става пълноправно средно училище
- 1995 Основаване на Българското републиканско самоуправление
Български организации в Унгария:
- Българска православна църква в Унгария
- Дружество на българите в Унгария
- Българо-унгарско средно езиково училище "Христо Ботев"
- Българско републиканско самоуправление
