Георгиос Сеферис
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
Георгиос Сеферис (на гръцки: Γιώργος Σεφέρης), псевдоним на Йоргос Сефериадис, е гръцки поет, писател и дипломат. Смятан за един от най-значимите гръцки поети на 20 век, той получава Нобелова награда за литература през 1963. В поезията му присъстват много образи от древногръцката митология, често свързани с Одисей, с когото той се чувства свързан, поради изгнанието си от родната Смирна. Влияние върху Сеферис оказват и Пол Валери, Томас Стърнз Елиът, Константинос Кавафис, Езра Паунд.
Съдържание |
[редактиране] Биография
Георгиос Сеферис е роден през 1900 г. в Урла, близо до Смирна в Мала Азия, в семейството на Стелиос Сефериадис, адвокат, поет и преводач, по-късно преподавател в Атинския университет. През 1914 г. семейството се премества в Атина, където Сеферис завършва гимназия.
От 1918 г. до 1925 г. Сеферис учи право в Сорбоната в Париж. През 1922 г., по време на Гръцко-турската война, след кратко гръцко управление, Смирна отново е превзета от турските войски и много гърци, сред тях и негови роднини, напускат областта. Сеферис посещава града едва през 1950 г.
Георгиос Сеферис се връща в Атина през 1925 г. и на следващата година постъпва в гръцкото външно министерство, където работи в продължение на 35 години. През 30-те години заема постове в посолствата в Лондон (1931-1934) и Тирана (1936-1938). По това време започва и творческата си дейност, като публикува първата си стихосбирка „Завой“ (1931), превежда много френски поети на гръцки език (Пол Валери, Андре Жид, Пол Елюар, Пиер-Жан Жув, Шарл Кро и други).
През 1941 г., малко преди началото на войната с Германия, той се жени за Мария Зану. По време на Втората световна война Сеферис придружава гръцкото правителство в изгнание в Крит, Египет, Южна Африка и Италия, като се завръща в Атина през 1944 г. След войната работи в посолствата в Анкара (1948-1950) и Лондон (1951-1953), след това е посланик за Ливан, Сирия, Йордания и Ирак (1953-1956). Последният пост преди пенсионирането му е посланик в Лондон (1957-1961).
През 1963 г. Георгиос Сеферис получава Нобелова награда за литература, като става първият грък, награден с нея. През 1969 г. той публикува в Гърция и чужбина известното си „Възвание“ срещу Режима на полковниците в страната. Умира на 20 септември 1971 г., а погребението му се превръща в демонстрация срещу военната диктатура.
[редактиране] Библиография
- „Στροφή“ (1931, поезия; „Завой“)
- „Στέρνα“ (1932, поезия; „Щерна“)
- „Μυθιστόρημα“ (1935, поезия; „Роман“)
- „Τετράδιο Γυμνασμάτων“ (1940, поезия; „Тетрадка за упражнения“)
- „Ημερολόγιο Καταστρώματος Ι“ (1940, поезия; „Първи корабен дневник“)
- „Ημερολόγιο Καταστρώματος ΙΙ“ (1944, поезия; „Втори корабен дневник“)
- „Κίχλη“ (1947, поезия; „Кихли“)
- „Ημερολόγιο Καταστρώματος ΙΙΙ“ (1955, поезия; „Трети корабен дневник“)
- „Τρία Κρυφά Ποιήματα“ (1966, поезия; „Три тайни поеми“)
[редактиране] Издания на български
- „Аргонавти“ (2004; в превод на Стефан Гечев, ISBN 954739486X)
[редактиране] Източници
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Giorgos Seferis“ в Уикипедия на английски. Оригиналната статия, както и този превод, са защитени от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната статия, както и преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |
[редактиране] Външни препратки
- Страница в Литературен клуб
- Михайлова, Здравка (2000). „Поетът-нобелист Г. Сеферис - връстник на XX век“. Посетен на 4 януари 2007
- Шерард, Филип. „Георгиос Сеферис 1900-1971: човекът и неговата поезия“. Посетен на 4 януари 2007
1901: Сюли Прюдом 02: Момзен 03: Бьорнсон 04: Ф. Мистрал, Ечегарай 05: Сенкевич 06: Кардучи 07: Киплинг 08: Ойкен 09: Лагерльоф 1910: Хайзе 11: Метерлинк 12: Хауптман 13: Тагор 15: Ролан 16: Хейденстам 17: Гелеруп, Понтопидан 19: Спителер 1920: Хамсун 21: Франс 22: Бенавенте 23: Йейтс 24: Реймонт 25: Шоу 26: Деледа 27: Бергсон 28: Ундсет 29: Ман 1930: Луис 31: Карлфелт 32: Голсуърти 33: Бунин 34: Пирандело 36: О'Нийл 37: Мартен дю Гар 38: Бък 39: Силанпя 44: Йенсен 45: Г. Мистрал 46: Хесе 47: Жид 48: Елиът 49: Фокнър 1950: Ръсел 51: Лагерквист 52: Мориак 53: Чърчил 54: Хемингуей 55: Лакснес 56: Хименес 57: Камю 58: Пастернак° 59: Куазимодо 1960: Перс 61: Андрич 62: Стайнбек 63: Сеферис 64: Сартър° 65: Шолохов 66: Агнон, Закс 67: Астуриас 68: Кавабата 69: Бекет 1970: Солженицин 71: Неруда 72: Бьол 73: Уайт 74: Юнсон, Мартинсон 75: Монтале 76: Белоу 77: Алейксандре 78: Сингер 79: Елитис 1980: Милош 81: Канети 82: Гарсия Маркес 83: Голдинг 84: Сейферт 85: Симон 86: Шоинка 87: Бродски 88: Махфуз 89: Села 1990: Пас 91: Гордимър 92: Уолкот 93: Морисън 94: Ое 95: Хийни 96: Шимборска 97: Фо 98: Сарамагу 99: Грас 2000: Гао 01: Найпол 02: Кертес 03: Кутси 04: Йелинек 05: Пинтър 06: Памук 07: Лесинг
° Наградата е отказана –- Не е присъждана през: 1914, 1918, 1935, 1940-43 година