Александър Солженицин

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Александър Солженицин руски писател и историк

Роден:	11 декември 1918 Кисловодск, Русия

Александър Исаевич Солженицин (на руски Алекса̀ндр Иса̀евич Солжены̀цин, на латиница Aleksandr Solzhenitsyn) е руски романист, драматург, историк и дисидент. Благодарение на него обществеността извън Съветския съюз научава за системата на съветските лагери за принудителен труд.

Става лауреат на Нобеловата награда за литература през 1970 година, а през 1974 бива прокуден от родината си.

Солженицин следва математика и физика в Ростовския университет и го завършва преди началото на Втората световна война, по време на която се сражава в Червената армия. Получава чин капитан, преди да бъде арестуван на 9 февруари 1945 г. заради това, че критикува Сталин в писмата си до свой бивш съученик. Затворен е за осем години – от 1945 до 1952-ра, без съд по член 58 от съветския Наказателен кодекс. Известно време излежава присъдата си в шарашка, затвор, където принудително се трудят научни работници и други интелигенти. Описва преживяванията си там в романа „В първия кръг“.

Солженицин прекарва известно време и в лагери за тежък принудителен труд в системата на ГУЛаг. За тях той пише в „Един ден на Иван Денисович“ и „Архипелагът ГУЛаг“.

През 1952 г. Солженицин заболява от рак, от който се излекува като по чудо в ташкентската болница през 1954 година. Престоят му там е отразен в повестта „Раково отделение“.

По време на управлението на Никита Хрушчов Солженицин е реабилитиран и през 1956 г. успява да се върне в Централна Русия. Заселва се в Рязан и става преподавател в училище по математика и физика, като същевременно работи над своите книги.

Разказът „Един ден на Иван Денисович“ (1962) е първото произведение на Солженицин, публикувано в СССР. След 1966 г. задълго престават да публикуват негови неща. Произведенията му се разпространяват по системата на т.нар. самиздат. Неговото „Писмо до IV-ия конгрес на съветските писатели“, в което той настоява за премахване на цензурата, реабилитация на ред писатели, унищожени по време на репресиите, и връщане на личния му архив, конфискуван от КГБ през 1965 г., предизвиква сериозен конфликт със съветската власт. След издаването в чужбина на „В първия кръг“ (1968) и „Раково отделение“ (1968-1969), и получаването на Нобеловата награда (1970), конфликтът се изостря още повече.

На 13 февруари 1974 г. Солженицин бива лишен от съветско гражданство и депортиран в Западна Германия. КГБ откриват ръкописа на първата част на „Архипелагът ГУЛаг“. След по-малко от седмица, съветските власти предприемат репресивни мерки срещу поета Евгений Евтушенко заради неговата подкрепа за Солженицин.

Солженицин се установява първо в Цюрих, Швейцария, а по-късно, през 1976 г. – във Върмънт, САЩ. През 1990 г. съветското му гражданство е възстановено и през 1994 г. той се завръща в Русия. Въпреки радушния прием в Америка и уважението към частния му живот, той желае да се завърне в родината си.

Критиците на Солженицин го смятат за радикален, защото - според техните твърдения - той често прави връзка между действията на евреите, грузинците и латвийците и неблагополучията, сполетели Русия през 20 век.

През май 1997 г. Солженицин е избран за редовен член на Руската академия на науките. През същата година учредява своя собствена награда за литература (от 25000 долара).

Александър Солженицин се среща с президента Борис Елцин през 1994 г. и с президента Владимир Путин през 2000 и през 2002 година.

Двутомният труд на Солженицин „200 години заедно“ (отчасти базиран върху неговия ръкопис от 1968 г. „Евреите в СССР и бъдещето на Русия“, в който е използвал изрази от рода на „ленинско-еврейска революция” [1], [2], [3]), от мнозина се смята за антисемитски. Редица книги и статии биват написани, за да оборят тези твърдения на Солженицин (напр. [4], [5]).

[редактиране] Произведения

Следва кратък списък на публикуваните произведения на Солженицин:

Един ден на Иван Денисович (Один день Ивана Денисовича) (1962)
В първия кръг (В круге первом, 1-ва част, 2-ра част) (1968)
Раково отделение (Раковый корпус) (1968)
Червеното колело (Красное колесо) (Поредица от исторически романи за раждането на Съветска Русия):
- Август 1914 (Август Четырнадцатого) (1971). (В центъра на романа е катастрофалното поражение на руската армия в Битката при Таненберг през август 1914)
- Октомври 1916 (Октябрь Шестнадцатого) (1983)
- Март 1917 (Март Семнадцатого) (1986)
- Април 1917 (Апрель Семнадцатого) (1989)
Архипелаг ГУЛАГ (1-ви том, 2-ри том, 3-ти том) (1973-78)
Рекло телето дъба да мушка (Бодался теленок с дубом) (1975)
Ленин в Цюрих (Ленин в Цюрихе) (1975) (Глави от Червеното колело)
Как да устроим Русия (Как нам обустроить Россию) (1990)
Руският въпрос в края на 20 век (Русский вопрос к концу ХХ века) (1995)
Русия в разруха (1998) (Россия в обвале)
Двеста години заедно (2001, 2002) (Двести лет вместе) (Исторически труд за руско-еврейските отношения от 1772 г. до наши дни, предизвикал противоречиви отзиви сред читателите: [6], [7], [8])

[редактиране] За него

The Solzhenitsyn Files: Secret Soviet Documents Reveal One Man's Fight Against the Monolith, edition 1, 1995, твърди корици, ISBN 1-883695-06-6 (превод на английски под ръководството на Катрин А. Фицпатрик, под редакцията на и с предговор от Майкъл Скамел)