Анри Бергсон

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Анри Бергсон френски философ

Роден:	18 октомври 1859 Париж, Франция
Починал:	4 януари 1941 Париж, Франция

Анри Бергсон (на френски Henri Bergson) е френски мислител, една от най-изтъкнатите фигури в европейската философия, Нобелов лауреат за литература през 1927 година.

Ражда се в еврейско семейство; баща му, музикант, е от полски произход, майка му - с англо-ирландски корени. От 1877 до 1881 г. учи в Екол Нормал Сюпериор и се изявява като талантлив математик. Дипломната си работа върху Аристотел Бергсон пише на латински. В следващите 16 години преподава философия в различни училища. През 1900 г. става преподавател в Колеж дьо Франс. Изключително популярен е между двете световни войни.

Ключово понятие за неговата философия е интуицията.

Негови съчинения са превеждани и на български - „Интуиция и интелект“, „Материя и памет“.

[редактиране] Външни препратки

Анри Бергсон е роден в семейството на френски евреин и англичанка. Той получава много добро образование в елитни училища, където показва високи възможности по философия и математика. След завършването на образованието си през 1881 г. става преподавател по математика в Анже, после в Клермон, а по-късно - лектор в "Екол Нормал" в Париж. През 1899 г. е професор в прочутия "Колеж дъо Франс", от 1914 г. е член на Френската академия на науките, а през 1927 г. получава Нобелова награда за литература.

В концепция си за същността на философията, Бергсон подлага на критика традицията на рационализма и нейната тотална ориентация към интелекта. Според него, интелектът е зависим от практическите действия, подчинени на ползата. Бергсон смята, че интелектът избира от познанието само това, което е необходимо за конкретните прагматични интереси. Така той пренебрегва същественото. Интелектът служи само на нашето приспособяване към условията на живот.

Според Бергсон истинската философия е невъзможна като теоретичен синтез на частното научно познание или на предишните философски системи. Тя не е и анализ на обектите. Задачата на философичта се състои в това да преодолее естествената склонност на интелекта към "екстериоризиране" и да обърне съзнанието към самото него. Това се постига с метода на ирационалната "интуиция". Тя е основа на философията, която само по този начин може да разкрие същността на нашата личност. Така разбрана, философията според Бергсон е нещо много близко до изкувството, защото и двете се основават на интуицията.

В своята социална философия Бергсон различава два основни типа отношения между индивида и обществото, които се определят от морала, религията и душевността. Първият тип е "затвореното общество", в което господства "затворената" религия. Тя е ориентирана към неизменните ценности на традицията. Това общество осигурява своята стабилност чрез подтисничество, което "свежда всички индивидуални воли до една цел". На този тип общество Бергсон противопоставя "откритото общество", което се характеризира с "открита религия и морал". Те дават възможност за свободно и творческо отношение към сферата на духовното, освобождават човека от националните предразсъдази и възпитават у него духа на космополитизма. Вторият тип общество се стреми да преодолее националните греници и да обедини хората на основата на толерантността и свободата.

Философията на Бергсон оказва влияние върху американския прагматизъм, екзистенциализма и модернизма в литературата и изкуството