Централен Балкан (парк)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Централен Балкан е името на един от трите национални парка в Република България. Той е разположен в средните и най-високи части на Стара планина. Паркът се простира между 500 и 2376 м надморска височина като най-ниската точка е разположена близо до Карлово, а най-високата на връх Ботев. На територията на националния парк са обявени 9 резервата, които покриват обща площ от над 20 000 хектара. Тези резервати са Боатин, Царичина, Козя стена, Стенето, Северен Джендем, Пеещи скали, Соколна, Джендема и Стара река.
Съдържание |
[редактиране] Абиотични фактори
[редактиране] Релеф
Релефът на Национален парк Централен Балкан е силно разчленен. Високите планински върхове се редуват с дълбоки долини и каньони. Произходът на релефът на цялата планина е стар и е оформян през времето, както от вътрешните, така и от външните релефообразуващи сили. Основните видове скали, от които е изградена основата на националния парк са гранит, пясъчник и шиста. Открити са признаци, че в по-голяма надморска височина в образуването на релефа на планината в миналото са участвали и ледници.
Скални образувания и отвесни каменни масиви заемат над 2000 хектара от територията на парка. Това представлява около 3% от цялата му площ. Сред обектите обявени за скални феномени са Скален мост, Маркова дупка и Калчови камъни. Уникален е районът на Джендемите.В тях на едно място се намират скални образувания, отвесни скални стени и вековни горски масиви. Паркът предлага голямо разнообразие от долини, каньони и ждрела. Някои от най-известните са Теснината на Стара планина, Тъжанското ждрело, долината на река Соколна и други.
Въпреки че карстът на територията на парка е добре развит, той не заема обширни територии, както в други български планини. За сметка на това карстовите райони в Централен Балкан предлагат голямо разнообразие от пещери и пропасти. Един от най-големите карстови райони в националния парк се намира на територията на резерват Стенето. В парка е разположена Райчовата дупка, която е най-дълбоката пещера с пропастен характер на територията на България - 377 м.
В парка е разположен и географският център на България - местността Узана край Габрово.
[редактиране] Климат
Почти целият парк е разположен на надморска височина над 1000 м и Централен Балкан се намира в планинската климатична област. Климатът в различните части на парка е различен. В северните части на Централен Балкан той е умерено-континентален, а в южните - преходно-континентален като на места се усеща влияние и от средиземноморски въздушни маси.
Паркът е разположен в най-високите части на Стара планина, която е планинска верига, разделяща България на две части. Вследствие на това за парка и особено за по-високите части на планината са характерни силните ветровете. В най-горните части на парка често срещани са силните бури. През над половината от дните в годината духат ветрове със средна скорост 10 m/s. През пролетта южните ветрове достигат скорост над 20 m/s.
Зимните температури са много ниски. Средната месечна температура за месец януари е -5°С. Във високите части на планината снежната покривка от над 40 см се задържа повече от 6 месеца, като дебелината на снега достига до над 2 м. Характерни за планината са гъстите мъгли.
Валежните дни са над 280. Най-високите валежи за парка са измерени в западната част на парка и е 1360 мм на квадратен метър.
През цялата година температурите са сравнително ниски. Характерна е честата и бърза промяна в метеорологичните условия. Най-променливи в метеорологично отношение са билата на планината на надморска височина от над 1900 м. Връх Ботев е едно от местата, на които са измерени най-големи стойности на ветровете и валежите.
[редактиране] Води
Стара планина и по-точно нейното било представлява разделител на водосборните басейни в южната и северната част на България. От територията на планината извират голям брой от българските реки. От по-големите реките в Северна България от територията на парка извират Вит, Осъм и Росица, а на юг - Тополица, Стряма и Тунджа.
Голям е броят на по-малките водни басейни, извиращи от парка. Това са предимно малки потоци, които по-късно, в ниските части на планината се вливат в по-големите. Почти всички, извиращи от парка реки са стръмни. Годишния лимит на водите в повечео от тях е голям. Това се дължи на добре развития карст под планината, както и на Горските площи, които намаляват изпаряването.
Характерни за планината са речните прагове. На територията на парка се намират някои от най-високите и внушителни водопади в България. Голяма част от тези водопади носят наименование пръскало. Това идва от местния диалектен говор, който се говори в Централна Стара планина. Някои от големите водопади в Националния парк са Райското (124,5 м), Карловското (120 м), Видимското (80 м) и Кадемлийското пръскало (72 м).
От територията на парка извира голяма част от питейната вода в страната. Средният годишен обем на водата, извираща от Централен Балкан е 460 000 000 куб. м. В по-сухите години този обем спада с около 150 милиона куб. м.
[редактиране] Флора
Растителният свят в Национален парк Централен Балкан е изключително разнообразен. Установени са близо 2350 вида и подвида растения като от тях около 1900 са видове и подвидове на висшите растения. От тези растения са открити около 170 вида растения с лечебни свойства. Могат да се видят 229 вида мъхове и 255 вида гъби.
[редактиране] Гори
Горски площи покриват над 55% от територията на Национален парк Централен Балкан, което представлява повече от 1% от цялата площ на горите в България. Горските масиви са равномерно разпределени по двата склона на планината. Горите с естествен произхот са 97% от всички гори в парка. Средната възраст на горите е над 110 години, а тази на широколистните гори над 120 години.
Широколистните гори от бук и явор, които обхващат ниските и средни части на планината са основен източник на кислород в района. Горските масиви са основен фактор в поддържането на микроклиматът, в който живеят множество редки животни.
Най-ниският пояс на парка е покрит с вековни чисти дъбови гори, които заемат обширни територии. Във височина тези чисти гори се примесват с дървета и дървесни групи от габър и явор. Броят на тези два вида нараства с изкачване във височина. След това, на по-голяма надморска височина се намира дървесен пояс изграден почти напълно от габър. В най-високите части, разположени под алпийския и субалпийския растителен пояс е разположен иглолистния пояс.
Чисти дъбови гори покриват парка на височина 550 - 700 м надморска височина. Най-обширните дъбови горски масиви са разположени по южните планински склонове. Освен чисти дъбови гори се срещат дървесните видове цер, благун и космат дъб. Освен това се срещат воден габър, липа, дървовидна леска и ясен. Особен интерес в научно отношение представляват червената и казашката хвойна.
В по-голяма надморска височина се срещат горун, келяв габър. Този пояс е разположен между 800 и 900 м надморска височина. За този район са характерни по-влажните райони. Срещат се още видовете воден габър, мъждрян и други. С изкачване във височина буковият пояс преминава в пояс изграден от ели на възраст над 100 години. Горите от обикновена ела изграждат над 5% от всички горски площи в парка.
В парка иглалистният пояс не е развит, а е представен от отделни групи дървета. На тази надморска височина най-разпространен е обикновеният смърч.
От особено значение са буковите гори, които са характерни за Стара планина. Средната възраст на буковите гори е 135 години. Горските масиви от бук се простират на надморска височина от 900 до 1600 м надморска височина. Буковия дървесен пояс е най-добре развития в планината. На територията на парка се намират над 7% от всички букови гори в България.
[редактиране] Висши растения
Висшите растения представляват основна част от всички представители на растителния свят в парка. Те образуват над 1/2 от цялата флора на националния парк. От тези растения 12 вида и подвида представляват локални ендемични вида с ареал на разпространение ограничен в границите на националния парк.
В деветте строги резервата, разположени на територията на парка са установени близо 700 вида висши растения. В планината добре е развит растителния свят в алпийския и субалпийския растителни пояси. Само в тези две области са установени 675 вида висши растения.
Значителен е броя на ендемичните растителни видове. Видовете с разпространение ограничено в рамките на националния парк са 9. Установени са също и 10 български и 66 балкански ендемични растителни вида. 30 вида са включени в българските списъци на защитените от Закона за защита на природата видове. Могат да се видят 80 вида, които присъстват в Червената книга на България и 9 в Червената книга на Европа. Открити са 10 растителни вида, които са застрашени от изчезване в планетарен мащаб. В световни списъци на защитените растения са включени видовете трансилванска камбанка, звездоцветно шапиче, неразделнолистно шапиче, кернерова метличина, стефчова тлъстига и български скален копър.
Паркът е обявен за зона от „особено голямо“ значение за опазването на редките и застрашени от изчезване растителни видове. На територията на парка са установени близо 50 вида хабитати.
[редактиране] Лечебни растения
На територията на националния парк са установени близо 170 вида растения, притежаващи лечебни свойства. Това е изключително голям брой и представлява основна част от всички такива растения в България. От лечебните растения 12 вида са защитени от Закона за защита на природата на Република България.
Тук могат да се видят около 3/4 от основните продукти, участващи в традиционната и народна медицина. От тях най-разпространени са мащерка, жълт кантарион, малина, дива ягода, очанка, лечебно великденче, лечебна иглика и миши уши.
В Червената книга на България присъстват 22 от лечебните растения, които се срещат на територията на националния парк. От тези 5 са застрашени от изчезване, а останалите са обявени за редки видове.
[редактиране] Гъби
Голям е броят на видовете от царство гъби, установени на територията на парка. Открити са около 255 вида гъби, което представлява около 12% от всички видове гъби на територията на Република България. От особено значение са ядливите видове, които представляват интерес и за стопанството. Най-разпространените ядливи видове гъби са манатарките и гъбата пачи крак.
През последните години събирането на тези видове гъби значително се е разрастнало. Те се събират, както за лична консумация така и с търговски цели. Управлението на парка и по-точно дирекцията отговаряща за опазването на парка издава разрешителни за събиране на ядливи видове гъби от територията на парка.
[редактиране] Фауна
Голямата територия на парка, както и голямото климатично и релефно разнообразие обуславят изключително разнообразие на животинския свят.
[редактиране] Безгръбначни животни
На територията на Национален парк Централен Балкан са установени близо 2390 вида и подвида безгръбначни животни. О тези животни 260 са обявени редки в световен мащаб, 85 са с ареал на разпространение, ограничен в рамките на Балканския полуостров, а над 50 вида се срещат единствено на територията на България.
Открити са близо 30 вида и подвида безгръбначни животни, които се срещат единствено на територията на парка и никъде другаде на Земята. Най-голям брой ендемични видове безгръбначни има от групата на бръмбарите.
От особено значение за парка е опазването на 19 вида животни, които са застрашени от изчезване в планетарен мащаб. 35 от откритити в националния парк видове са включени в международни списъци за опазане на природата. Въпреки големия брой на откритите видове животни, учените смятат, че това са едва 3/4 от всички видове, които се срещат в парка. Вследствие на това паркът се изучава усилено.
[редактиране] Гръбначни животни
На територията на Национален парк Централен Балкан се опазва голяма част от всички установени в България гръбначни животински видове.
[редактиране] Бозайници
Бозайниците са едни от животните от особено значение за парка. Открити са 18 вида прилепи, 17 вида дребни и 16 вида едри бозайници.
Всички от установените видове прилепи са обявени за застрашени животински видове в Европа, а осем от тях са застрашени в световен мащаб. Едни от най-разпространените в парка животни са представителите на насекомоядните животни и по-точно таралежът и къртицата. В Червената книга на България са вписани видовете снежна полевка, лалугер, катерица, горски сънливец и обикновен сънливец. Тук се намира и най-голямата популация от кафява мечка, обиаваща защитена територия.
Широко разпространени в почти всички части на парка са копитните бозайници. От тях най-многобройни са сърните. През последните години силно е намалял броят на елените. Това се дължи на широкия ловен интерес към този вид. Също засегнати от бракониерството и неограничения лов са дивите кози, чийто брой е силно намален. Тук се среща подвидът Rupicapra rupicapra balcanica на дивата коза, който присъства в Червената книа на България.
Голям е броят на хищниците в националния парк. Тук те са 11 вида - вълк, чакал, лисица, мечка, невестулка, пъстър пор, белка, златка, видра, язовец, дива котка. Особен интерес представлява видрата, чието разпространение в България е изключително ограничено. Видрата е включена в Световната Червена книга.
В парка се намира и най-голямата и чиста популация от дива котка, не само в България, но и на Балканския полуостров. През последните десетилетия значително е намалена и популацията на златка. Броят на представителите на този вид е намалял вследствие множеството сечища и поради друга намеса на човека.
[редактиране] Птици
Национален парк Центален парк Централен Балкан е признат от множество орнитологични организации за зона от особено значение за опазването на птичия свят. От особено значение са птиците гнездящи във високите райони, алпийския и субалпийския пояс. В парка се срещат 225 вида птици, от които около 125 гнездят на територията на парка. 22 вида от птиците, които гнездят тук са включени в Червената книга на България.
Паркът представлява размножителен район на видовете пъстрогушата завирушка, скалолазката и жълтоклюната хайдушка гарга.
На територията на парка са установени 16 вида дневни грабливи птици. Голям интерес представлява популацията от скален орел в парка, която обхваща близо 5% от всички птици от вида, гнездящи в българия. Друг вид представляващ интерес е царския орел, който е вписан в световната Червена книга.
В европейските списъци на застрашените от изчезване животни са вписани птиците белоопашат мишелов, орел змияр, ловен сокол и сокол скитник. От Закона за защита на природата на Република България са защитени видовете черношипа ветрушка, планински кеклик, бухал, уралска улулица, врабчова кукумявка, малка мухоловка, пъстър скален дрозд и черен кълвач.
[редактиране] Влечуги
В националния парк са установени 14 вида влечуги. Най-гоям брой влечуги могат да се видят в по-високите части на парка. Тук се срещат видовете усойница и живороден гущер. Усойницата е отровна змия, характерна за високите части на българските планини. В по-ниските на нейно място се среща пепелянка.
По откритите склонове, където слънчевото греене е по-продължително се срещат късокрак гущер, кримски гущер, а на отделни места и стенен гущер. Най-честоразпространените змии са медянката и смокът мишкар.
[редактиране] Земноводни
На територият ан националния парк се срещат 8 вида земноводни животни. Характерни, както за парка, така и за цялата планина са видовете дъждовник, дългокрака горска жаба и голямата крастава жаба. В отделни части на парка се срещат също и видовете зелена крастава жаба и жаба дървесница, която е в списъка на застрашените в планетарен мащаб животни.
[редактиране] Риби
Национален парк Централен Балкан обхваща високите части на планината. По този начин в него влизат високите части на реките извиращи от територията на парка. Установени са 6 вида риби, което представлява 1/2 от броя на всички установени видове риби в Средна Стара планина. Срещат се балканска пъстърва, лешанка, главоч, балканска мряна, дъгова пъстърва и сивен. Преди години са правени опити да бъдат внесени видове високипланински риби от вън, но от тези риби, почти не са останали представители.
В рамките на парка могат да се видят и други видове риба като главоч и балканска мряна, но техния ареал достига до не повече от 800 м надморска височина, поради което тези видове не са постоянни обитатели на националния парк. От особено значение за парка е балканската пъстърва, която е защитена от изчезване в Европа, но в парка има постоянна популация.
[редактиране] Туризъм
В националния парк най-добре е развит пешеходния туризъм. Създадени са множество маршрути и туристически пътеки. За потдържането на условията за практикуване на летен и зимен туризъм на територията на парка се грижи Дирекцията на парка. През последните години е направено много за поставянето на означения и маркировка, които улесняват ориентирането и следването на съществуващите маршрути.
Участие в поставянето на маркировка и в обезопасяването на по сложните в туристическо отношение участъци участва и планинската спасителна служба. Създадени са голям брой предпазни съоръжения и заслони за краткотраен престой при лоши метеорологични условия. Броят на туристическите заслони продължава да расте. Това е необходимо, поради бързата промяна на метеорологичните условия във високитечасти на планината.
Създадени са 10 маршрута за конен туризъм, както и няколко пътеки създадени специално за велосипедисти. Конния туризъм се практикува усилено през последните години. Създадени са маршрути с цел наблюдение на специфична флора и фауна, както и на историческите и културни забележителности, разположени на територията на парка.
Създадени са множество хижи и почивни бази, които създават условия за практикуване, както на краткосрочен, така и на по-продължителен престой. Хижите разположени в рамкитена националния парк са 20 и всички са пряко-подчинени на Българския туристически съюз (БТС). Общия капацитет на хижине е над 1400 легла. Туристическите бази се стопанисват от управата на парка и имат капацитет от повече от 250 легла.
Най-добри условия са създадени за практикуването на пешеходен туризъм. Дирекцията на парка ограничава продължителния престоят в хижи и почивни бази, разположени на територията на строгите резервати. С това се цели по-добро запазване на природата в естествения и вид.
[редактиране] Забележителности
На територията на Национален парк Централен Балкан са открити голям брой исторически и културни забележителности. Опазването на различните останки е една от основните задачи на парка. За опазването на археологическите и исторически обекти в парка се грижи Дирекцията на Парка.
При археологически разкопки в някои части на парка са открити множество предмети свидетелстващи за развититото в миналото тук занаятчийство. Голям брой от откритите предмети се съхранява в музея на народните занаяти в Троян. Открити са предмети от керамиката, дърворезбата, иконографията и други.
Друго място където могат да се видят предмети характерни за земите на парка в миналото е етнографският музей на открито - Етъра. Там са представени различните занаяти и дейности на тоговащното общество във вид близък до оригиналния. Музейни експозиции има в Карлово, Калофер и други градове.
[редактиране] Зони
На територията на Национален парк Централен Балкан са обявени пет различни зони. Те се различават помежду си по режима на управление, строгостта на опазване и дейността, която се развива в тях.
[редактиране] Резерватна зона
Резерватната зона е изключително обширна. В нея са включени териториите на деветте строги резервата, разположени на територията на националния парк. В тях се опазват екосистеми и съобщества, които са от първостепенно значение. От зоните, на които е разделен парка, това е зоната с най-високо ниво на сигурност.
В тези райони е ограничен продължителния престой на туристи, за да се опази природата в естествения и вид. На места има територии, в които достъпът на туристи е напълно забранен. В резерватите се взимат специални мерки за сигурност, за да бъде предпазена природата от човешкото влияние.
В тези райони Дирекцията на Парка прави опити да намали броя на хижите и заслоните, както и на пресичащите ги малшрути. Резерватите са създадени, за да бъде улеснено изследването на природата, поради което в тези райони е развито научното наблюдение. Построени са сгради, в които се помещават центрове за изследване на природата.
[редактиране] Зона за ограничаване на човешкото въздействие
Териториите заети от тази зона са значително по-малки. Тя обхваща основно граничните територии на резерватите, прилежащите и буферни зони. Тези зони са на второ място по сигурност. На места и тук е ограничен човешкия достъп.
[редактиране] Туристическа зона
Туристическата зона обхваща обширни територии из целия парк. В нея влизат районите разположени в близост до туристическите маршрути и пътеки. Това е мястото, където се се практикува различен екотуризъм и екстремни спортове. В тази зона се намират най-много туристически съоръжения.
Нормалните маршрути, предназначени за пешеходен туризъм минават през тази част на парка. Продължителния престой е ограничен. За туристически групи той е ограничен в рамките на няколко дни на едно място. По-продължителен престой се допуска само с разрешение от Дирекцията на Парка.
[редактиране] Останалите две зони
Включват другите територии на парка. В тях не е създаден специален режим за престой и опазване и там важат правилата и препоръките от Дирекцията на Парка.
[редактиране] Вижте също
[редактиране] Външни препратки
| Природни и национални паркове в България | .svg/60px-Flag_of_Bulgaria_(bordered).svg.png){kind=small} |
|
|---|---|---|
| Беласица |Българка | Витоша | Врачански Балкан | Златни пясъци | Персина | Пирин | Рила | Рилски манастир | Русенски лом | Сините камъни | Странджа | Централен Балкан | Шуменско плато
*с курсив са изписани националните паркове |
||
