Хипи
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хипи, още хипарство (на английски hippy или hippie - моден, стилен) е младежко движение, възникнало в САЩ през 60-те години на 20-ти век и постепенно западнало през 70-те. Наричано е от някои социолози "Фройдистки пролетариат"[1]. Има много противоречия при изясняване същността на хипи движението - някои считат, че то е по-скоро културно, отколкото политическо, а други го характеризират като изцяло религиозно. Движението има политически оттенък заради протестите срещу войната във Виетнам, но и културен и философски оттенък, защото диктува нови тенденции в модата, музиката и изобразителното изкуство. Влечението към източните религии и мистиката му придава и религиозен оттенък.
От САЩ то бързо се разпространява в Англия и оттам в останалите страни на Европа, а по-късно и в Япония, Австралия и Нова Зеландия.[2] Кулминацията на движението е Любовно лято (Summer of love) - събиране на около 100 000 души в Сан Франциско през лятото на 1967 и фестивалът Удсток през 1969. Движението оказва огромно влияние върху цялостното развитие на обществото и някои негови идеи постепенно и незабелязано биват внедрявани - музикалните фестивали, промяната на моралните норми, здравословната храна и други.
Съдържание |
[редактиране] Същност на движението
За първи път думата хипи е използвана от американския журналист Майкъл Фелон през 1965 година за да отличи новите от старите бохеми. Повечето от новите бунтари са на възраст между 15 и 25 години и произхождат от сравнително заможни семейства. Нормите, възприети от тях - стил на дрехите (джинси и свободни, широки дрехи в ярки цветове), музика (основно рокендрол), сексулна освободеност и външен вид (особено дългата коса) ги правят привлекателни за младите и скандални за по-възрастните. Основният им начин на придвижване е на автостоп. Много от тях са вегетарианци и живеят в комуни. Опитите им за бягство от действителността се изразяват в противопоставянето им на много официални институции, включително и на войната във Виетнам, в отказване от християнската религия за сметка на мистиката и в употребата на наркотици. Марихуаната се превръща в "социален наркотик".[3]
Хипитата не са организирани, те боготворят любовта и я поставят като основна цел и смисъл на човешкото съществуване. Цветята са тяхна емблема, символизиращи красота, естественост, ненасилие и свобода. Те се противопоставят на бюрокрацията, тоталитаризма и подтискането на индивидуалността, изпитват носталгия по дивия, прост начин на живот. Мотото им е "Мир, любов, свобода", може би най-добре изразено в песента на Бийтълс "All you need is love" (Всичко от което се нуждаеш, е любов) и девиза "Make love, not war!" (Правете любов, не война!).
[редактиране] Гражданското неподчинение в Бъркли
През април 1969 година университетското градче Бъркли става център на внимание и събитията там се следят от цял свят. Калифорнийският университет - Бъркли събаря част от сградите с намерението да построи пакринг и спортни плошадки. След като строежът се забавя и мястото става дори опасно, обикновени граждани, хипита и студенти започватт засаждането на дървета, цветя и трева, за да го превърнат в красив парк. Това предизвиква сериозен сблъсък с управителите на града и на 15 май 1969 година тогавашният губернатор Роналд Рейгън заповядва двуседмична обсада на града от Националната гвардия на САЩ. Хипитата призовават към гражданско неподчинение и садене на цветя по всички празни места в Бъркли под надслова "Нека разцъфнат хиляди паркове" ("Let A Thousand Parks Bloom").
[редактиране] Кулминацията - фестивалът Удсток
Търсенията и лутанията на младите хора от това поколение най-пълно са изразени на легендарения фестивал „Удсток“, състоял се в градчето Бетъл в щата Ню Йорк на 15, 16 и 17 август 1969 г. Фестивалът е най- популярната проява на хипи движението и остава в историята като реализация на колективния младежки бунт. В концерта участват съставите Ху, Джеферсън Еърплейн и Грейтфул Дед, Джанис Джоплин, Джими Хендрикс, Карлос Сантана, Джо Кокър и много други.[4] На фестивала присъстват около 400 000 души.
По-късни фестивали със същото име се провеждат в щата Ню Йорк през 1979, 1989, 1994 и 1999 г. Въпреки че хипарството отдавна не е масово движение, то никога не умира напълно. Хипита и нео-хипита могат да се видят често на някои университетски кампуси, на музикални фестивали и във всички части на света, където духът на бохемите е жив.[5]
[редактиране] Вижте също
[редактиране] Филми свързани с хипи движението
[редактиране] Външни препратки
[редактиране] Източници
[редактиране] Литература
- Barry Miles: HIPPIES. Collection Rolf Heyne, München 2004, ISBN 3-8991-0225-8
- Michael G. Symolka: Hippie-Lexikon (Das ABC der Flower-Power-Ära) Lexikon Imprint Verlag, ISBN 3-89602-204-0
- Wolfe, Tom (1968), The Electric Kool-Aid Acid Test, New York: Farrar, Straus & Giroux.
- Lytle, Mark H. (2006), America's Uncivil Wars: The Sixties Era from Elvis to the Fall of Richard Nixon, Oxford University Press, ISBN 0195174968.
