Уилям Лийк

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Уилям Лийк британски топограф и историк

Роден:	14 януари 1777 Лондон, Великобритания
Починал:	6 януари 1860 Брайтън, Великобритания

Уилям Мартин Лийк (на английски: William Martin Leake) е британски военен, топограф и събирач на старини, член на Кралското дружество, оставил ценни сведения за Южните Балкани в началото на 19 век.

[редактиране] Биография

След като завършва Кралската военна академия, Улуич и прекарва пет години (1794-1799) в Западните Индии като лейтенант от морската артилерия, в 1799 година Лийк вече капитан е изпратен от британстото правителство в османската столица Цариград като артилерийски инструктор. Едно пътешествие през Мала Азия в 1800 с цел присъединяване към британската флота в Кипър запалва у него страстта към античната топография. Връща се в Цариград и в 1801 преминава с османската армия през пустинята в Египет и след изгонването на французите, Лийк проучва Египет и Нил до праговете. През лятото на 1802 година прави проучвания в Атина, но губи всичките си египетски карти и чертежи след като корабът му, ескортиращ прочутите мрамори от Акропола закупени от лорд Елгин, потъва край остров Китира, Гърция.

Скоро след пристигането си в Англия през септември 1804 е изпратен да проучва крайбрежието на Албания и Пелопонес с цел евентуална подкрепа на османците срещу нападение на французите от Италия и по време на това пътуване той събира ценна колекция монети и надписи от античните обекти.

При избухването на война между Великобритания и Османската империя в 1807, Лийк е задържан в Солун, но още същата година е освободен и заминава за Епир, където се среща тайно с Али паша в Янина. Лийк печели напълно доверието на Али паша и успява да го убеди да посредничи за примирие между Великобритания и Османската империя. Лийк остава при Али паша като британски представител повече от година. След тежко боледуване се връща в Англия, но през октомври 1808 отново пристига при Али паша, за да му достави артилерия и муниции. Следващите две години, базиран в Превеза, Лийк прави проучвания в Епир, Тесалия и Македония.

В 1810 година Лийк се завръща в Англия получава годишна заплата от £600 за службата си в Османската империя. В 1815 се пенсионира от армията с чин полковник и посвещава остатъка от живота си на топографски и исторически изследвания, чиито резултат са следните книги:

Topography of Athens („Топография на Атина“) (1821)
Journal of a Tour in Asia Minor („Дневник на едно пътуване в Мала Азия“) (1824)
Travels in the Morea („Пътувания в Морея“) (1830) и приложението Peloponnesiaca (1846)
Travels in Northern Greece („Пътувания в Северна Гърция“) (1835) (частта посветена на Македония, е публикувана на български в „Английски пътеписи за Балканите“, София 1987)
Numismata Hellenica (1854) и приложение в 1859.

Лийк става член на Кралското дружество на 13 април 1815.^[1] Избран е за член на Кралското географско дружество, както и на Кралското литературно дружество, получава титлата доктор хонорис по гражданско право от Оксфорд (1816), става член на Берлинската академия на науките и кореспондент на Френския институт.

Проучванията на Лийк се отличават с изключителна детайлност. Неговата „Топография на Атина“ е първото научно изследване по въпроса и остава авторитетно в научните среди дълго време. След смъртта на Лийк мраморната му колекция е предоставена на Британския музей, бронзовата му колекция, вазите и накитите са откупени от Кеймбриджкия университет и днес са в Музея Фицуилям.

[редактиране] Литература

J.M. Wagstaff, Colonel Leake in Laconia, in J.M. Sanders (ed), ΦΙΛΟΛΑΚΩΝ. Lakonian studies in honour of Hector Catling. (1992) Athens, 277-83.
J.M. Wagstaff, Pausanias and the topographers. The case of Colonel Leake, in S.E. Alcock, J.F. Cherry, and J. Elsner (eds), Pausanias. Travel and memory in Roman Greece. (2001a) Oxford, 190-206.
J.M. Wagstaff, Colonel Leake. Traveller and scholar. in S. Searight and M. Wagstaff (eds), Tavellers in the Levant. Voyagers and visionaries. (2001b) Durham, 3-15.
CL Witmore On multiple fields. Between the material world and media: Two cases from the Peloponnesus, Greece, Archaeological Dialogues, (2004) 11(2), 133-164. [1]