Теодор Стърджън
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Теодор Хамилтън Стърджън (на английски: Theodore Hamilton Sturgeon) е роден в Стейтън Айлънд, щат Ню Йорк и рожденото му име е Едуард Хамилтън Уолдо. Името Стърджън получава след като родителите му се развеждат и майка му се се омъжва повторно. Поради здравословни причини детската му мечта, да играе в цирка, не се осъществява. Теодор Стърджън учи в морско училище но избягва от там, след което служи в търговския флот, където започва да пише разкази, предназначени за списания. Първият му публикуван разказ - "Ether Breather" е излиза през 1939 г. Повечето от неговите разкази излизат под псевдонимите Едуард Уолдо Хънтер и Едуард Хънтер Уолдо. Преди началото на Втората световна война той заминава за Британска Индия, за да заеме длъжността - управител на хотел, но по стечение на обстоятелствата му се налага да ръководи технически център. Стърджън се развежда със съпругата си през 1945 г., след което изпада в депресия, от която го изважда Джон Кемпбъл. След завръщането си в Ню Йорк Стърджън започва работа в списанието на Кемпбъл. Това му предоставя благоприятна за развитие среда и той издава множество разкази, включително и в други периодични издания. Голяма роля в живота му играе наградата на списание "Аргоси", която той получава напълно неочаквано през 1947 г. Година по-късно излиза първият му сборник с разкази - "Without Sorcery". Произведенията, които той пише през следващите десет години са почти изцяло издадени от новооснованото от Хорацио Холд списание "Galaxy".
[редактиране] Творчество
Теодор Стърджън е автор на 12 романа, повече от 200 разказа, сценарии и телевизионни програми. През 1966—1967 пише няколко сценария за сериала «Стар Трек».
Произведенията на Теодор Стърджън са поетични и елегични. Известен е с използването на така наречената ритмична проза или метрична проза, използвана при промяна на настроенията, която често остава незабелязана за читателя. Едно от най-известните негови произведения е публикуваната през 1953 повест "Повече от човешки".
През 1971 г. Теодор Стърджън е награден с награди Хюго и Небюла за повестта му "Slow Sculpture", а през 1985 г. посмъртно получава премията "За цялостно творчество" на Международния конвент за фантастика. Критиците го определят като най-добрият стилист в историята на американската фантастика.
