Танго

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Танго (на испански с ударение на а, та̀нго) е музикален жанр - песен, текст и танц.

Тангото възниква през втората половина на 19 век в средите на простолюдието в Буенос Айрес (Аржентина) и Монтевидео (Уругвай), който с течение на времето и с усъвършенстването си добива по-висок социален статус и огромна популярност на няколко континента.

През 1902-а в Париж вече има 100 школи, в които се учи танго, а десетина години по-късно танцът е абсолютен хит в цяла Европа. В днешно време е разпространен по цял свят (особено споменаване заслужават Япония и Финландия). Клубовете и събиранията, на които се танцува, се наричат „милонга“.

Първите танцьори на танго били мъже, а най-характерният инструмент за изпълнението му и до днес е бандонеонът

Думата tango е с неясен произход и има толкова много значения, че е трудно да се проследи нейната етимология:

Място, където се доят кравите или се продава мляко
Място, където свирят и танцуват негрите
Място, където негрите биват събирани преди да ги натоварят по корабите; робовладелско тържище
От mtango, което в африканския език кимбунду означава кръжец, затворено място
От shangó, богът на мълниите в митологията на йоруба, Нигерия
В мисионерските колонии на йезуитите - вид гостоприемница
Вид перкусионен инструмент и танцът, който придружава удрянето му
Цигански или андалуски танц

Световен ден на тангото е 11 декември.

[редактиране] Танго в България

Танго в София се танцува при Чарли в школата София Танго ^[1], при Иво в студио TanguerIN ^[2] и при Ивайло в студио LAOKOONTANGO ^[3]. В столицата специалните обувки могат да се поръчат при Тито (бул. "Христо Ботев", 145), а в Пловдив - при Ангел Недялков ^[4].