Симитли

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Симитли е град в Югозападна България. Той се намира в Област Благоевград и е в близост до град Благоевград. Градът е административен център на Община Симитли.

Симитли
41° 53' N, 23° 7' E (карта - карта - сат. снимка)
Данни *
Население:	7 332 [1]
Надм. височина:	323 m
Пощ. код:	2730
Тел. код:	0748
МПС код:	Е (Бл)
Администрация
Област:	Благоевград
Община:    - кмет	Симитли Апостол Апостолов (НДСВ, ПДСД, БСД, ⋯)
Адрес на общината
промяна на тази таблица

Съдържание 1 География 2 История 3 Религии 4 Икономика 5 Обществени институции 6 Културни и природни забележителности 6.1 Театри 6.2 Музеи 7 Редовни събития 8 Личности 9 Литература 10 Спорт 11 =Футбол 11.1 Вдигане на тежести 12 Външни връзки 13 Бележки

[редактиране] География

Град Симитли е разположен на 17 км южно от Благоевград и 48 км северно от град Сандански. Намира се в Симитлииската котловина в полите на планините Рила, Пирин и Влахина планина. Река Струма го разделя на две части - същинския град Симитли и квартал Ораново. Тук Струма приема Градевската река. От изток е заграден от западните склонове на Рила и Пирин, а от запад от Влахина планина.

[редактиране] История

Симитли е старо селище и средище на редица села от едноименната котловина. Два са факторите за развитието на селището: Единият е наличието на двадесет минерални извора с температура от 56 до 60 градуса, с общ дебит 720 л/мин. В миналото водата се е използвала за битови нужди, но от 30 години на миналия век насам изворите са каптирани за новопостроената баня и за отопление на оранжерии. Другият важен фактор е ключовото географско положение, което селището заема между долините на реките Струма и Места.

Името на град Симитли за първи път се споменава през 15 век, но като село Баня, a през 16 век - и като Симитлу (Симитлий). Според някои краеведи името на града произлиза от бялото хлебче симит, за други обаче наименованието идва от средищното местоположение на селището, а именно Симен, което значи център.

През 19 век Симитли е село със смесено население, числящо се към Горножумайската кааза. Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов населението на село Симитлий брои общо 820 души, от които 780 българо-мохамедани и 40 цигани.^[1]

През периода 1943 - 1945 година Симитли носи името Изворите. Днешното селище се съдава от сливането на Симитли и Ораново през 1965 година. През 1969 година Симитли е признат за град.^[2]

[редактиране] Религии

Преобладаващата религия в Симитли е православното християнство.

[редактиране] Икономика

Важен фактор за развитието на селището е кръстопътното му положение на ж.п. линия и на шосейна магистрала София - Благоевград - Солун - Атина и стария път от Малашево - Сухострел - Разлог за Гоце Делчев.

Симитли е освободен през 1912 г. Тук се заселват много бежанци от Македония и жители от околните села Сухострел, Докатичево, Тросково, Градево и др. В миналото Симитли изнасял дървен материал от Рила и Пирин. Към 1934 г. Симитли и Ораново заедно са имали около 2200 ж., през 1946 г. достигат 2918 ж., през 1992 - 7466 ж., през 1997 - 7684 жители.

Симитли е промишлен град на въгледобив от мина „Ораново“ - симитлийския басейн. Наблизо е мина „Пирин“ в Брежани, откъдето по въжена линия въглищата се доставят на гара Симитли. Има дървообработващо предприятие, което произвежда богат асортимент дъски от иглолистен и широколистен материал, минни траверси, шперплат, амбалаж - рамки, каси, щайги, кафези, варен бук и букова паркетина. Симитли е седалище на горско стопанство, но дървесина се доставя и от горските стопанства в Разлог, Кресна, Катунци и др. Добиват се и редки метали. В Симитли работят малки предприятия за трикотаж, огледала, шейни и др.

В селата на общината има малко предприятие за метални изделия - с. Черниче, и обувна фабрика - с. Крупник. Тези села нарастват и почти се сливат със Симитли. Тук е развито тютюнопроизводството, отглеждат се овощия (праскови, сливи, ябълки), зеленчуци, лозя. Развива се животновъдството - говедовъдство и овцевъдство с млечно направление.

Симитли е благоустроен. Измести се главната шосейна магистрала от гъсто заселеното деснобрежие на р. Струма и гаровия промишлен район по левобрежието през квартал Ораново. Построена е и нова модерна мостова връзка между двете градски части.

[редактиране] Обществени институции

[редактиране] Културни и природни забележителности

На 25 километра от град Симитли във Влахина планина се намира скалният феномен Коматински скали.

[редактиране] Театри

[редактиране] Музеи

[редактиране] Редовни събития

На 8 септември (Малка Богородица) се провежда традиционен събор, на който се изявяват самодейни състави от общината.

[редактиране] Личности

[редактиране] Литература

[редактиране] Спорт

Гражданка на Симитли е състезателката по хвърляне на копие Цветанка Михаилова. Също така друг изявен състезател в спортна насока е Гергана Кирилова.Тя е няколкократен републикански шампион на България по вдигане на щанги , и също така има множество други призове.

[редактиране] =Футбол

Футболният отбор на града постига най-големия си успех под името "Македонска слава" като през сезон 2003-2004 година играе в "А" ПФГ.След това отборът бе прекръстен на Пирин 1922 и преместен в град Благоевград.

В Българска Футболна Лига между Интернет Форумите / http://www.forumsleague.com/ / се състезава отбор, носещ името на град Симитли - ф.к. ЯМК Симитли, който е носител на купата на лигата и заема два пъти второто място.

[редактиране] Вдигане на тежести

Жителки на град Симитли са двете български шампионки по вдигане на тежести Гергана Кирилова и Славейка Ружинска. Преди няколко години Гергана Кирилова стана почетен гражданин на град Симитли.

[редактиране] Външни връзки

[редактиране] Бележки

1. ↑ Васил Кънчов. "Македония. Етнография и статистика", София, 1900, стр.192.
2. ↑ Николай Мичев, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.

В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област