Сапун

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Сапун (от тур. Sabun) — повърхностно-активно вещество, използвано като миещо средство. Обикновено в качеството на сапун се използват натриеви и калиеви соли на мастните киселини, представляващи твърда пластична маса. Според химичната класификация всяка сол на мастна киселина с метал се нарича сапун,което включва освен миещите средства и някои соли на алуминий,хром и други метали с висши мастни киселини,използвани за смазочни материали(примерно грес).

[редактиране] История

Налични са данни за използване на сапун още в древен Шумер и Вавилон (около 2800 г. преди н. е.). Описания на технологии за приготвяне на сапун са намерени в Месопотамия на глинени плочки, датирани приблизително към 2200 г. преди н. е. Египетски папирус от средата на второто хилядолетие преди нашата ера свидетелства, че египтяните регулярно са се мили с помощта на сапун. Широко са се използвали подобни миещи средства и в Древният Рим.

В Европа и САЩ непрекъснатият процес на варене на сапун се появява в края на 1930-те години заедно с непрекъснатия процес на хидролизацията на мазнините от вода и пара с високо налягане.

[редактиране] Технология на приготвяне

Сапуните се приготвят чрез варене на масла с такива основи като калиева или натриева . Масла се отделят от растителни продукти (памучно, палмово или соево масла), а също и от животински продукти, например от свинска мас или рибни масла. При варенето на мазнините с основи се образуват глицерин и соли на мастните киселини, т. е. сапун. Натриевите сапуни са по-гъсти и като правило твърди; калиевите сапуни са по-меки или течни.

Следващият етап включва изчистване на сапуна от останалите соли като натриев хлорид и основи като натриев хидрооксид, а също така от глицерина.