Садина
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Са̀дина е село в Североизточна България. То се намира в Община Попово, Област Търговище и е натериторията на България от 1878 г.
| Садина | |
|---|---|
|
|
|
| Данни * | |
| Население: | 1 183 [1] |
| Надм. височина: | 404 m |
| Пощ. код: | 7841 |
| Тел. код: | 06036 |
| МПС код: | Т (Т) |
| Администрация | |
| Област: | Търговище |
| Община: - кмет |
Попово д-р Людмил Веселинов (ФАГО, ГСНБ) |
| Кметство: - кмет |
Садина Хриска Тодорова |
| промяна на тази таблица | |
Съдържание |
[редактиране] География
Селото се намира на 18 км североизточно от град Попово и на около 60 км южно от град Русе, между 100-200 м надморска височина. Асфалтирани шосета го свързват освен с Попово със Захари Стояново (посока Русе) и село Зараево. Има шосета за селата Ломци и Помощица и черни пътища за селата Осенец, Езерче, град Опака и село Люблен. Селото е разположено върху два склона, южен и източен, по долината на река Малки Лом, в голяма котловина, заобиколена от възвишения. В западната му част преминава рекичката Бюлбюл дере. Сега е образувано е от две големи махали, разположени една срещу друга на около 500 м разстояние, а в миналото махалите на селото били: Каяджик махала, Кору махала, Новата махала и Циганската махала.
Преди милиони години долината на Садина е била дъно на море, следи от което се намират и днес на 8-10 метра дълбочина.
[редактиране] Кратка историческа справка
Стари легенди поставят основаването на селото много преди завладяването на днешна Североизточна България от османския военачалник Али паша през 1388 год. Най-стария османо-турски документ, в който се споменава името на селото е от 1573 год. През 1622 год. в селото имало 54 български къщи и е било част от вилает Провадия. До 1640 год. българското население, според запазените документи, нараствало до времето на помохамеданчването на района през 60-те - 70-те години на 17-ти век. В този период българските семейства в селото намаляват почти наполовина. През 1877 год. селото имало 1480 жители и 269 къщи.
След Кримската война в селото били настанени 5-6 семейства татари, които били трудолюбиви и мирни, а след тях за две години се заселили и 10 семейства черкези, които се отнасяли много лошо с българското население. В селото са засвидетелствани много случаи на отвличания на деца, девойки и жени с цел насилствено помохамеданчване преди Освободителната война.
Преселници - българи в селото дошли само от Опака и също били капанци като садинчани. През различни периоди от неговото съществуване поселението се е местило от центалната част на котловината към хълмовете и обратно. По време на Руско-турската война от 1877-1878 год. половината село било унищожено. Садина била освободена на 31-ви юли 1877 год. от 8-ми хусарски Любленски полк. Преди отстъплението на турците към Разград, те запалили около 240 къщи на избягалото българско население, което се върнало обратно в своето село по Атанасовден.
В първите години след Освобождението селото било по население най-голямото в тогавашния Разградски окръг. Турците постепенно започнали да се изселват от селото и до 1898 год. останали само 5-6 турски семейства. Днес селото е чисто българско, но с отрицателен прираст.
В селото се пази споменът за т.нар. „екзекуция на Садина“ от февруари – март 1894 год. След допълнителни парламентарни избори през януари в Поповско и Разградско избухват селски вълнения, насочени срещу манипулирането на изборните резултати от правителството на Стефан Стамболов.
Последва жестоката разправа със селяните в Садина, където повиканата във връзка с възникналия конфликт по време на изборите полиция употребява оръжие, като се стига до жертви от страна на селяните. В селото е настанен военен гарнизон, който е трябвало да се грижи за реда и да се издържа и изхранва изцяло от местното население (т. нар. „екзекуция“). Опозицията извършва широкомащабна кампания срещу правителството, възползвайки се от този случай. В подкрепа на селото се организира масово събиране на хранителни продукти и помощи.
Старите селски родове преди раздробяването им са били: Барльоолу, Дели Ганьоолу, Карабялови, Коджа Жековите, Коджа Радеолу, Минкоолци, Мицоолу, Моцоолу, Пейоолар, Райчоолар, Сопоолу, Топалоолци, Ходоолу, Яланджоолу и др. Техни наследници, макар и с променени родови имена, живеят и до днес в селото.
Селото се разраства и достига най-много жители през 1934 год. - 4280 човека и постепенно започва да намалява, каквато е и сегашната му тенденция.
[редактиране] Религии
Населението е изцяло християнско и изповядва източното православие.
[редактиране] Обществени институции
- Кметство;
- Поща;
- Народно читалище "Съединение", основано първоначално през 1889 год. Към него функционират: Ансамбъл за автентичен фолклор "Капанци", Група за обработени народни песни и Детски танцов състав;
- Основно училище "Хр. Ботев";
- Целодневна детска градина;
- Църква;
[редактиране] Културни и природни забележителности
- В землището на селото и до днес се откриват следите на различни обекти от различните исторически епохи: праисторически селищни могили, тракийски и римски селища, тракийско светилище, посветено На Тракийския конник, две късноантични крепости и три средновековни крепости, некрополи, надгробни могили и др.;
- Църковен възрожденски православен храм "Света Троица" от 1868 год.;
- Братска могила (паметник), посветена на загиналите руски войници в сражението при селото на 31-ви юли 1877 год.;
- Мемориален комплекс, изграден в памет на загиналите във войните садинчани, намиращ се в центъра на селото, изграден през 2003 год.;
[редактиране] Крепостта „Доброселско кале“
Римската крепост „Доброселско кале“ („Ташла йол кале“) или „Крепостта на каменния път” се намира на около 3,5 км западно от Садина върху малко естествено възвишение, приличащо на могила, намиращо се в края на землището на селото, скрито в една малка долина, в близост до границата със землището на село Захари Стояново. Вероятно в миналото до него е минавал стар римски път, от който то е получило и турското си име. Доброселското дере (Коджа хенде дере), което тече в непосредствена близост до тази малка около 2 дка крепост се влива в река Малки (Мали) Лом.
През 1891 год. при обхождане на крепостта Карел Шкорпил вижда част от руините на крепостната стена. Днес многобройните иманярски ями, в които са намирани монети от времето на Филип II Македонски, почти цялата римска и ранновизантийска епоха, разкриват отделни отсечки от каменните зидове на различни сгради, кули и стени, споени с бял хоросан, примесен със счукани тухли. В най-високата част на крепостта е частично разкопан от иманяри стар зидан кладенец. Местността е много красива, с извори и се използва от местното население за пикници.
Крепостта е паметник на културата и не е разрешено нейното разкопаване, увреждане или обхождане с детектори за метали!
[редактиране] „Капанската къща“
- Традиционната Капанска къща по проект към програма ФАР е превърната в Капански архитектурно-етнографски комплекс, посветен на капанците и тяхната материална и духовна култура като интересна, съхранила се почти до най-ново време, етнографска група от Североизточна България.
[редактиране] Поминък
Характерно за село Садина е отглеждането на чесън, което се очертава и като основен поминък. Всяка година през есента се засаждат хиляди декари с чесън, който се вади през месец юни на следващата година. Продукцията на селото се консумира в цяла България.
Въз основа на своите природни дадености, културно-историческо наследство и запазени фолклорни традиции, жителите на селото в днешно време правят първите стъпки в развитието на селския и културния туризъм.
[редактиране] Редовни събития
- Капански събор “Здрав корен – жив дух". Провежда се през 2 години около 6 септември. Организатори са Община Попово и НЧ "Съединение", с. Садина. Място - село Садина.
- В селото се провежда традиционен събор през последната неделя на месец август, на който жителите и произхождащите от селището се събират, като канят и гости (сборяни), за да празнуват. Съборът е традиционно съпътстван от бъги-шоу и различни атрактивни състезания. Устройва се и панаир с множество увеселителни атракции, където децата се забавляват.
- На Тодоровден се провеждат традиционните кушии (надбягвания с коне), а на Сирни заговезни се палят огромни огньове във всички махали - т. нар. олелии.
[редактиране] Личности
- Проф. д-р Иван Маринов (1893-1980) - първият подводничар на България, генерал, професор по медицина;
[редактиране] Други
[редактиране] За името на селото
За произхода на името на селото се разказват няколко легенди: то идва от името на един от първите заселници - овчарят Садо; заради котловината, в която се намира селото, приличаща на съд - "съдина", дума използвана от капанците; или по името на една местна трева, наричана в далечното минало "садина", която служела за прехрана на животните на заселниците.
[редактиране] Облеклото на капанците
В село Садина типична е т.нар. капанска шевица, която на фона на многоцветните шевици от други краища на България е в нетрадиционно тъмни тонове. Шевицата е създадена от т. нар. капанци, които живеят на територията на няколко общини в Разградска и Търговищка област, за които етнографът проф. Иван Коев изказва предположението, че са компактно запазени наследници на някогашните прабългари. Садинските капанци грижливо пазят тайната на изкуството на традиционната си носия. Капанските носии на жените са двупрестилчени, като особен интерес представлява „дървото на живота“ (още наричано „бойче“), което присъства задължително във орнаментите на ризата на жените от Садина. Мотивът присъства на женската риза от юношеска до старческа възраст. Представлява стилизирано клонче, извезано основно от черни и в по-малка степен от по-светли вълнени конци. Елемент от шевицата са и кръстчетата в турско розово. Използва се най-вече кръстатият бод.
[редактиране] Културен живот
- Редовно участие и добро представяне на местни фолколорни групи и певци в националния събор на българското народно творчество в Копривщица;
[редактиране] Кухня
Най-известните ястия, които се приготвят в селото са: печен пипер с прясно мляко, раки, салца, боб по садински и др.
[редактиране] Литература
- Попов, А., Н. Кънев. Попово - градът и околията му. Историко-географски очерк. Попово, 1929.
- Димитрова-Тодорова, Лиляна. Местните имена в Поповско. С., 2006.
- Сборници „Попово в миналото“ (1-4).
[редактиране] Външни препратки
- „Капанската шевица“, Светлана Радева, списание „Български дипломатически преглед“
- За паметника на загиналите от селото
- Местни избори 2007 - резултати за селото
