Ръжево

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Ръ̀жево (изписване до 1945 година Рѫжево) е село в Тракия, в община Калояново, Област Пловдив, България. Селото е в границите на България от 1885 година. Официалното му име до 1878 г. е Вържова, име което се среща по някои австрийски и германски карти и през 20 век.^[1] Произношението на името в местния тракийски диалект е Ръ̀жово, и съответно името на жителите му – ръ̀жовци. Името Ръжово също е фиксирано в някои карти от началото на 20 век.^[2] Правилното изписване на името на селото на латиница е Razhevo.

Селото често е бъркано със съседното по-голямо село Ръжево Конаре, основано през първата половина на 17 век от преселници от Северна България и от Ръжево, което е наричано в региона само Конаре, а жителите му – конарци. Села със сходно звучащи имена има и в община Казанлък - Ръжена и в община Маджарово - Ръженово.

Ръжево
42° 22' N, 24° 48' E (карта - карта - сат. снимка)
Данни *
Население:	267 [1]
Надм. височина:	198 m
Пощ. код:	4169
Тел. код:	03125
МПС код:	РВ (П)
Администрация
Област:	Пловдив
Община:    - кмет	Калояново Александър Абрашев
Кметство:    - кмет	Ръжево Величка Василева (БСП)
промяна на тази таблица

Съдържание 1 География 2 История 2.1 Етимология на името 2.2 Античност и Средновековие 2.3 В Османската империя 2.4 В Източна Румелия и България 3 Религии 4 Обществени институции 5 Културни и природни забележителности 6 Редовни събития 7 Родове 8 Личности 9 Говор 10 Кухня 11 Други 12 Външни препратки 13 Бележки

[редактиране] География

Село Ръжево е разположено на 30 километра северно от Пловдив и на 30 километра южно от Карлово, на левия, нисък бряг на река Стряма, ляв приток на Марица, разделяща Същинска от Сърнена Средна гора. Намира се в центъра на едно от най-равните места в България и при малко по-лошо време, освен тракийските могили, във всички посоки се вижда единствено Тракийската равнина без никакво възвишение. При добро време се вижда Средна гора и Стара планина зад нея.

Климатът в региона е преходноконтинентален, зимата е мека, а лятото сухо и горещо, като температурите често минават 40 °C. Почвата в землището на селото е алувиална. Покрай селото минава т.нар. Майорска река – напоителен канал, отклонен от река Стряма.

Село Ръжево има три изхода – асфалтиран път към село Ръжево Конаре на юг (3 км), асфалтиран път към село Черноземен (наричано в региона Чернозем) на запад (750 метра до Червеното мостче – пешеходно, 2 км до Големия мост – автомобилен) и черен път към селата Бегово (3 км) и Сухозем (5 км) на североизток.

Село Ръжево има автобусна връзка с Пловдив, като автобусите тръгват от автогара "Север". Друг начин за придвижване е с влак от Пловдив (Централна гара или гара Филипово) за Карлово или от Карлово за Пловдив, като се слиза на жп спирка Черноземен. До Черноземен (слизане на жп спирката) може да се стигне и с автобус от Пловдив (автогара "Юг") за Карлово или от Карлово за Пловдив. От жп спирката се тръгва надолу към Черноземен, минава се през центъра на селото, пресича се Стряма по Червеното мостче (наричано от черноземци Ръжевското мостче) и в равното се вижда Ръжево с - ако е краят на август или септември - пушещите комини на ракиджийницата, наричана по-често с любов просто Казаните.

[редактиране] История

[редактиране] Етимология на името

Местната легенда приписва основаването на Ръжево на баба Ръжа (среща се и вариант Ружа), бегълка от турците, но етимологията на името на селото безспорно е свързана с ръж и с популярния навремето в района хляб ръженик.

[редактиране] Античност и Средновековие

В Античността землището на Ръжево влиза в земите на тракийското племе беси, от които днес са останали следи на няколко тракийски селища и могилни некрополи. Най-старият археологически паметник е намереният в 1960 година на 1 километър южно от селото вдясно от пътя за Ръжево Конаре каменeн скиптър, представляващ глава на кон с част от шията. Скиптърът е първият по рода си открит в България и се отнася или към края на халколита и началото на бронзовата епоха^[3] или към ранната желязна епоха.^[4]

На около 2 километра северно от Ръжево в местността Ямачката (Рогачев кладенец), през която днес минава пътят Чернозем - Бегово, са следите на най-голямото селище на бесите в района, съществувало и по римско време. В него са намирани римски сребърни, билонови и медни монети от 2 и 3 век и керамика. Некрополът на селището се състои от 13 могили. Некрополът на второ селище е открит в местността Дервишова могила. Наличието на могили в самото село Ръжево (днес унищожени) показва, че и селото е разположено върху останките на старо тракийско селище. Втрото по-големина тракийско селище е разположено югозападно от Ръжево с некропол от седем могили. Следи от римско селище има в местността Барата (Пладнището).^[4]

В околностите на Сухозем е открита римска военна диплома на тракиеца Долес, служил в Сирия по време на управлението на император Веспасиан (69-79 г.), което показва наличието на тракийско селище от римско време в района между Ръжево и Сухозем.^[5]

В землището на селото има и няколко християнски оброчища - Свети Илия до Попската могила, Свети Георги в старите гробища, Света Богородица в югоизточния край на селото, Свети Никола южно от селото вдясно от пътя за Ръжево Конаре и Кръста.^[4]

[редактиране] В Османската империя

Сведения за Ръжево под името Вържова има в османски регистри от 1562 г. и 1576 г.^[6] Селото е единственото християнско село в северната част на големия вакъф на пловдивската Шахбединова Имарет джамия. Той е основан през 15 век от бейлербея на Румелия Шахбедин паша, наследил големите мюлкове на баща си, завоевателят на Тракия и София Лала Шахин, и се простира по долината на Стряма от Пловдив до Карловското землище.^[7] До Освобождението Ръжево, ако не се брои Ръжево Конаре, е единственото село с българско име в района.

През 19 век землището на Ръжево е било няколко пъти по-голямо и откъсването на територии от него за заселването на околните села е довело до традиционен конфликт на ръжевци с всичките им съседи. В 1904 година вестник „Просвета“ пише:

„Землищата на много села и градове се простират далеч в землищата и навлизат до самите села и градове по силата на завладяна земя още от турско време... Ръжево е признало, че около 13 - 14 хиляди декара земя, считана сега като Ръжевско землище, принадлежи на Каратопрашката, Долно и Горномахленската, Химитлийската и Чукурлийската община, и че в това пространство селото Ръжево няма нито една брезна.“^[8]

Конфликтът за земята е особено силен с жителите на основаното през 19 век село Каратопрак (от 1934 г. Черноземен), много от които са бежанци от Беломорска Тракия и по тази причина са наричани презрително от ръжевци гърци. Тракийските бежанци се заселили на високия десен бряг на Стряма, където почвата е плодороден чернозем и по тази причина ръжевци трудно се разделят с нивите си там. Първите бежански къщи са многократно разрушавани от въоръжени ръжевци. В началото на 20 век спорът за местността Райнов трап взима и човешки жертви.^[7]

През 19 век в района на Ръжево действат хайдушките чети на Вълко войвода от село Войнягово и на ръжевеца Хайдут Трифон от големия ръжевски род Гергьовци, на когото е кръстен Трифонов кладенец в селото.

[редактиране] В Източна Румелия и България

След Руско-турската война (1877-1878) по Берлинския договор село Ръжево попада в Източна Румелия. Ръжевци, известни в региона с консервативния си нрав, за разлика от съседите си конарци и черноземци не участват активно в политическия живот на Източна Румелия или на България, нито в комунистическата въоръжена съпротива, но лоялни на властта изпълняват войнския си дълг. След Съединението от 1885 г. ръжевци участват в Източния корпус на българската армия, извършил героичния пеши марш от турската до сръбската граница, за да спре при Сливница настъпващите сръбски войски. През Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война ръжевци се сражават за обединението на българската нация в редовете на Девети пехотен пловдивски полк на Втора пехотна тракийска дивизия. В Междусъюзническата война дивизията нанася тежки поражения на сръбската армия при гара Удово и Криволак. През Първата световна война ръжевци участват в епичните сражения при Дойран и на завоя на река Черна (Църна), а през Втората световна война Втора тракийска дивизия участва в Страцинско-кумановската настъпателна операция и ръжевци се сражават в тежките боеве при Страцин и Стражин.

През 1941 – 1944 г. комунистическите партизани имат 5 души ятаци в Ръжево, но като цяло жителите на селото остават лоялни на правителството и четата на местния партизански командир Запрян Фазлов Леваневски е няколко пъти предавана. В Малкия парк в село Ръжево има паметник на Атанас Чомаков, загинал край Ръжево комунистически партизанин от неговата чета.

В средата на 80-те години комунистическата власт при кмета Христо Чемширов прави в Ръжево някои големи благоустройствени промени. В селото се появява водопровод. Асфалтът, който дотогава свършва на 200 метра преди селото, навлиза в Ръжево и някои от основните улици са асфалтирани. Изграден е "околовръстен път", който поема автомобилния трафик между Ръжево Конаре и Черноземен, минаващ дотогава през центъра на Ръжево. С общи усилия на селяните се изгражда Здравна служба до Читалището и е ремонтирана черквата. Появяват се и две обществени чешми, които днес вече не функционират - едната на ъгъла на Големия парк, а другата - пред Арабаджиите.

От началото на 90-те години селото навлиза в период на упадък, характерен за повечето населени места в района. За него допринася и изместването на общинския център от Ръжево Конаре в смесеното католическо-православно село Калояново, но основна причина са големите промени в собствеността на земята и унищожаването на бившето кооперативно стопанство. Започва масова миграция към градовете - Пловдив, Карлово и в по-малка степен София и Сопот. В средата 90-те село Ръжево е жална гледка - без редовна транспортна връзка с друго населено място, пусти улици, никакво улично осветление, рушащи се читалище и магазин. Прекрасният Голям парк, гордостта на селото, поддържан през 80-те от Иванка Йочова, обрасва с бурени, много дървета са изсечени за огрев, а живият му плет изсъхва.

В първите години на 21 век в селото се забелязва тенденция към спиране на упадъка и дори към леко съживяване. Налице е слаба обратна миграция от градовете - предимно на млади пенсионери - и дори в последните две години в Ръжево се заселват три арменски семейства, икономически емигранти от Армения, които работят в Пловдив.

Село Ръжево пострада значително от наводненията в края на септември 2005 г. и през октомври и ноември 70-80 къщи бяха наводнени след като река Стряма излезе от коритото си.^[9][10]

[редактиране] Религии

Разположено в смесената православно-католическа община Калояново, село Ръжево е предимно православно. През 90-те години има една католическа къща, днес обезлюдена. Двата традиционни цигански рода - Шабаните и Латифите - са мюсюлмани, а новозаселилите се арменски семейства са армено-григорианци. Протестанти в селото няма, а съществителното протестантин традиционно се използва за човек, който няма елементарно възпитание, добри нрави и има склонност към алкохола или към разврат. Отношението към българите католици сред ръжевци по традиция и до днес е предимно отрицателно – “чужда вяра” и “Тя е българка, но взе католик” са нормални изрази в ръжевските кръчми. Арменските заселници, като монофизити, също са определяни като “чужда вяра”.

[редактиране] Обществени институции

• Бившето училище, впоследствие детска градина Щастливо детство, днес е ферма за червени калифорнийски червеи, хранещи се с биологични отпадъци, които преработват в изкючително ценна тор за градински цветя.^[11]

• Ръжево има читалище Съзнание, основано преди 1945 г. със сравнително голяма библиотека и киносалон към него.^[12]

• В селото има земеделска кооперация.

[редактиране] Културни и природни забележителности

Основна забележителност в Ръжево е черквата „Свети Николай Чудотворец“, еднокорабна базилика построена през пролетта на 1885 г. за 80 дни от майстори от село Строево, с помощта на местното население. Черквата е осветена на 6 юни 1885 г. от пловдивския левкийски епископ.^[13] В 1928 г. пострадва от Чирпанското земетресение.

Първият свещеник в Ръжево е Ангел Малинов от Каратопрак, който преди това е учител в селото. След него свещеник става ръжевецът Иван Найденов, служил до смъртта си в 1931 г. и погребан до черковния олтар. След смъртта му черквата остава без свещеник и се обслужва от каратопрашкия свещеник. През 1936 г. е ръкоположен Минко (Марин) Радев, който служи до преклонна възраст и след смъртта му няма постоянен свещеник.

След установяването на комунистическата власт в България през 1944 г. черквата в Ръжево е затворена, черковният двор е разграден, сградата е обирана многократно и с времето започва да се руши. През 1985 г. черквата е реставрирана, построена е нова желязна камбанария и през 1993 г. отново започва да функционира като Божи храм. През 2005 година по случай 120 годишнината от освещаването на църквата в двора ̀и е изградена каменна чешма. В момента черквата се поддържа от Благой Тодоров на доброволни начала.

Когато при комунистическата власт е строена новата голяма сграда на читалището, кметството и пощата (наричана до 90-те Културен дом, днес Читалището, Кметството или Пощата, в съответствие с контекста) черквата съзнателно е оставена зад гърба ѝ, а площадчето, сградата на магазина и Големият парк са разположени отпред. Така днес черквата стои встрани от оформения център и е скрита от сградата на читалището.

В околностите на село Ръжево има много, често разкопавани от иманяри, тракийски могили – Пашовица, Попската могила, Мертикова могила, Карахасанова могила, Вълкова могила, Арасан, Драковица, Плоска могила, Винарица, Трите могили. Вълкова могила е кръстена на легендарния тракийски хайдутин Вълко, за когото местна легенда твърди, че е закопал натрупаното имане на един хвърлей с пушка от могилата, но никой не знае в каква посока. Този Вълко най-вероятно е Вълко войвода от пловдивското село Войнягово, действал с чета в района в края на 18 , началото на 19 век.

[редактиране] Редовни събития

Традиционният събор на село Ръжево е на 9 май - летният Свети Николай (Летен Никулден).

[редактиране] Родове

В село Ръжево има няколко големи рода, като най-голям е Гергьовският, от който е Хайдут Трифон. Много хора от този род се изселват в село Оджумар (днешния квартал на Бургас Меден рудник). Другите големи родове са Чоновци – известен като най-ученолюбивият род на селото, Кичуците, Пенчовци, Крачолите. Изселници от Ръжево основават и големият Брестнишки род Ръжови.^[14]

[редактиране] Личности

• Най-известният ръжевец е старият кмет на село Ръжево дядо Иван Брадата от разказа на Ангел Каралийчев "Грехът на дяда Ивана" - може би единственото упоменаване на село Ръжево в българската художествена литература. В този разказ дядо Иван Брадата се представя пред райския ключар Свети Петър, който вади една везна и започва да мери греховете и добрите дела на ръжевския кмет. Свети Петър слага на блюдото на греховете една малка капчица, а Дядо Иван започва да пълни блюдото на добрите си дела - чешмата сред селото, която направил през деветстотин и седмото лято, с два чучура и девет каменни корита, големия каменен мост, новата черква с ония ми ти златни и сребърни кандила. Но блюдото с греха си остава по-тежко, защото капчицата е сълзата, която един слепец пролял, когато пийналият ръжевски кмет вместо милостиня пуснал в ръката му камъче и му казал "На, от него аз цял мост направих!". И в резултат на претеглянето дядо Иван Брадата навежда глава и поема надолу към пъкъла.^[15]
• Доцент, доктор на философските науки Кръстю Кръстев, от рода Крачолите, е бивш заместник-директор на Института по философия при Българската академия на науките, понастоящем преподавател по философия и социология на религията във Великотърновския университет "Св. Св. Кирил и Методий".^[16]
• Ръжевците Димитър Доков, синът му Ромео Доков (известен в Ръжево като Румен) и внук му Явор Доков през пролетта на 2006 година пострадаха при инцидента на магистрала Тракия с лидера на „Атака“ Волен Сидеров и шофьора му.^[17]

[редактиране] Говор

Професор Любомир Милетич в „Източнобългарските говори“ разделя говорите на българите православни и католици (павликяни) в региона, като смята, че католическите са стари рупски говори, свързани с говорите в Рупчос, Странджа и Чепино, а православните са „по-близо до балканските, по-точно до калоферския, карловския и старозагорския“.^[18] И до днес православните ръжевци се подиграват на католическия говор. Професор Стойко Стойков в „Българска диалектология“ също разглежда православните говори в региона като част от централния балкански диалект.^[19]

Някои от фонетичните особености на ръжевския говор са:

• Типичната за повечето източни говори пълна редукция на широките гласни в неударено положение – зилѐну, бъшта̀, мисо̀.

• Ъ вместо старобългарския голям юс – сът, крък, зъп.

• Различен застъпник на старобългарския ят, като в книжовния език – б’ал – бели, за разлика от рупското и пловдивско б’ал – б’али.

• Изпадане на съгласната х или заместването и с й или в (ф) – суф ляп, ръзло̀пчвъм, мъйнѝ съ.

• Изпадане на съгласната т от групата стр – срѝнъ, сесра̀, Сря̀мъ.

• Твърди гласни в глаголните окончания за 1 л.ед.ч. – но̀съ, о̀дъ, къ̀пъ, въръ̀.

• Превръщане на групата съгласни мн във вн – сто̀внъ, по̀внъ, тѐвну.

Някои от морфологичните особености на ръжевския говор са:

• Членната форма за м.р винаги -ът – Излѝзъм на пъ̀тйът, Дай ми но̀жът.

• Членна форма -тът за съществителни от ж.р., завършващи на съгласна – султъ̀т, кръфтъ̀т, ноштъ̀т.

• Често членуване на мъжките лични имена - Да̀дуф гу нъ Никула̀йът - може би под гръцко влияние.

• Частици за бъдеще време зъ – традиционната за говора и жъ – по-нова. Зъ няма добро етимологическо обяснение и някои езиковеди смятат, че е заемка от гръцката частица за бъдеще време θα.

Някои от лексикалните особености на ръжевския говор са:

• Наречие вѝдилу вместо светло – И дъ съ прибирѐш пу вѝдилу!.

• Прозорец е в женски род – прузо̀ркъ. - Сидѝ пу цял ден нъ прузо̀ркътъ, глѐдъ о̀рътъ.

• Наречия зъра̀н – утре сутрин, уза̀рнъ – днешната, минала сутрин.

• Много гърцизми – мя̀съм, ва̀пцъм, кълѐку, лиу̀са, о̀ти - О̀ти? О̀ти съ уко̀ти тво̀йту чѐрну ко̀ти!.

• Много турцизми – куртулѝсвъм, бѐлки, ко̀скуджа̀мити, иксѝк, ъдѐт, ъйля̀к.

Някои поговорки, записани в село Ръжево:

• Бѝту мага̀ри напрѐж дръ̀пъ.

• Ф ино̀ грънѐ пръдъ̀т.

• Зъ пѝтъни пъра̀ ни ѝскът.

• Кой ял бига̀л, кой уста̀л дига̀л.

• Лъ̀жи кату дългупо̀лски цѝгънин.

• Нъпръвѝ дубро̀, пъ яж лъйно̀.

• Ни вѝкай “Мецу”, дъ ни съ уба̀ди.

• По̀път кат’ мина̀а, мина̀а приз ця̀луту сѐлу.

• Тръгнѝ слът бръ̀мбрът, тъ дъ тъ завидѐ нъ лъйно̀ту.

Някои специфични мъжки имена за село Ръжево

• Бочо - умалително от Богоя.

• Вичо - умалително от Видул.

• Лачо - умалително от Лазар.

• Гочо - умалително от Георги.

• Максен - вариант на Максим.

• Митор - умалително от Димитър.

• Чоно

[редактиране] Кухня

• Биди - печени на сач питки, които в други райони на България се наричат катми, но приготвяни в Ръжево с кисел квас.
• Бяла каша (сиренява каша) - изпича се брашно, добавя се масло, сирене и яйце и се вари до сгъстяване.
• Традиционният тип ракия, варена в село Ръжево, е сливовата анасонлийка, която местните жители препичат двойно и често градусите ѝ надвишават 60. Традиционно при раждането на мъжко дете стотина литра анасонлийка се отделят и дори за по-сигурно закопават за сватбата му.
• Трахана (трайнъ) - традиционна ръжевска закуска - попара с вода, хляб, изпържено масло с много червен пипер.
• Тиганици.
• Гизлемета - пържени на тиган пирожки с пълнеж от сладко или сирене.

[редактиране] Други

• Футболният отбор на село Ръжево се нарича Сокол.

• Ръжевци са фенове предимно на Ботев Пловдив и на ЦСКА.

• Шеговито име на селото сред жителите му е Ръженбург.

• Шеговито име на кръчмата до Големия парк, официално наречена Пивница, е Тихата стъпка.

• Шеговит поздрав между ръжевци в началото на 90-те е Охоу, риби!.

• В селото има един единствен пътен знак - табела с надпис Чернозем, сочеща надолу.

• Ако минавате през Ръжево, може да не намерите вода, защото вече няма обществена чешма, нито пък хляб, защото хлябът пристига сутрин под точна бройка, заявена от предния ден според заявките на потребителите.

• Главната улица, на която са магазинът и читалището, периодично се отваря и затваря с т.нар. червени железа (метална бариера, циментирана в асфалта), в зависимост от това дали на съответния кмет му е удобно да минава оттам с кола или не.

• Най-високото място в селото е коминът на разграбената ментоварна, наричана Фабриката, от който има страхотна гледка към Тракия.

• Тракийската регионална идентичност е сравнително силна в Ръжево. Жителите на селото обичат да се наричат тракийци, противопоставяйки се на шопите, северняците и македонците.

• Ръжевци традиционно гласуват предимно за Българската социалистическа партия.

Някои типични детски игри и развлечения в Ръжево са:

• Бомбички.

• Гама - краят на 80-те години.

• Димки - Поради наличието на многобройни оризища (чалтици) в областта Арасан, през 80-те години лятно време ръжевци са тормозени от ята комари и практиката децата да правят димки често е насърчавана от възрастните.

• Жилка - прашка.

• Лалугери - лов на лалугери в местностите около Арасан и река Стряма. Няколко души с кофи пълни с вода изсипват течността в дупките на лалугерите, другите погват изкачащите гризачи с пръчки и камъни.

• Кралю - Порталю.

• Кър - наричан също бум, началото на 90-те години.

• Лагерна количка или лагерница.

• Ластик.

• Мач - футбол.

• Миждарка - криеница.

• Прескочи кобила.

• Ръжевски бъз - комбинация между класически бъз и криеница.

• Стражари и апаши.

• Стрелки - краят на 80-те години.

• Тунел.

• Тъпкач - вид самоделна пушка.

• Файтон - наричана също гъзенка, футболна игра на една врата.

• Фунийки.

• Челик - до 60-те години.

Някои типични детски броенки в Ръжево са:

• Камбаната бие, попът се мие. Камбаната спря, попът умря.

• Онче, бонче, счупено пиронче, риба, щука, махай се оттука.

Някои популярни игри с карти в Ръжево са:

• Белот - бридж-белот, тотално доминиращ игрите с карти при наличие на четирима души, игран с правилото за задължително качване на безкоз, а понякога и с карловското правило за скрит белот при игра на боя - белотът се обявява при игра на втората карта от двойката поп и дама коз.
  • Тройка белот - основна игра за трима за по-старото поколение.
  • Двойка белот - една от двете основни игри за двама.
  • Открит белот.

• Война - основна игра за децата.

• Сантасе - една от основните игри за двама.

• Скамбил - до 60-те години, стандартният френски белот.

• Три-пет-осем - блато - игра за трима за по-младото поколение.

[редактиране] Външни препратки

• Панорамни снимки на Ръжево
• Официален сайт на община Калояново

[редактиране] Бележки

Тази статия е включена в списъка на избраните на 17 март 2006. Тя е призната от участниците в проекта за една от най-добрите статии на български език в Уикипедия.