Ротари

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Емблема на Rotary International

Rotary International е доброволческа организация с нестопанска цел, съставена от разпръснати по целия свят клубове, известни като Ротари клубове. В света има повече от 32 000 клуба в повече от 200 страни с над 1,2 милиона членове. Членовете на Ротари клубовете са известни като ротарианци. Целта на организацията е да събира на едно място професионалисти и бизнесмени, които да осигуряват хуманитарни услуги, да насърчава етичността в начинанията и да спомага за разпространяването на добронамереност и мир по целия свят. Членовете обикновено се срещат седмично за закуска, обяд или вечеря, което е както социално мероприятие, така и възможност за осъществяване целите на организацията.

Ротари не е свързана по никакъв начин с религиозните и с политическите убеждения на своите членове. Насърчавайки хуманизма и почтеността във взаимоотношенията между хората, Ротари зачита личната свобода на всеки човек. Затова тя е преследвана от тоталитарните и недемократичните режими по света (например комунистически, фашистки и нацистки), а се радва на добър прием във всички демократични общества.

Най-известното мото на Ротари е "Service above Self" - "За безкористна служба".

[редактиране] Философия

Заявените цели на Ротари са да насърчава и развива идеала за служба на обществото, като основа на достойно начинание, и в частност да насърчава и възпитава:

Създаването на познанства като възможност да бъдеш полезен и служиш;
Високи етически норми в бизнеса и професията, признаване значимостта на всяко полезно занятие, както и стремежа на всеки ротарианец да защитава името на своята професия и да служи на обществото;
Прилагането на практика на идеала за служба в личния живот, бизнеса и обществения живот на всеки ротарианец.
Международното разбирателство, добрата воля и мира чрез приятелство на бизнесмени и професионалисти от цял свят, обединени от идеала за служба на обществото.

Тези цели впоследствие залягат в основата на "Ротарианския четиристранен тест", който се използва, за да се установи дали планувано мероприятие съдържа ротариански дух. Тестът е създаден от ротарианецът и предприемач Хърбърт Дж. Тейлър през 1932 по време на Голямата депресия, като съвкупност от указания за съживяване на бизнеса, и е възприет, като етичен стандарт от Ротари през 1942. Преведен е на повече от 100 езика и до днес се смята за етичен стандарт в бизнес управлението.

Това ли е истината?
Справедливо ли е спрямо всички, които засяга?
Ще създаде ли това добронамереност и по-добри приятелства?
Ще бъде ли от полза за всички, които засяга?

[редактиране] История

Първият Ротари клуб е създаден през 1905 в Чикаго, (САЩ) от адвоката Пол Харис. На 23 февруари Пол Харис провежда среща с трима свои приятели, за да обсъди една идея. На срещата присъстват: Силвестър Шийл, тръговец на въглища, Густавус Е. Лоер, минен инженер и Хирам Шори от шивашкия бизнес. Те избират името Ротари (на английски rotary - въртящ се, ротационен), защото решават седмичните сбирки да стават в различните офиси на членовете, като се редуват.

През 1910 година Ротари свиква първия си конгрес в Чикаго и шестнадесетте съществуващи тогава клуба се обединяват в Национална асоциация на Ротари клубовете. През същата година е чартиран клубът в Уинипег, Канада, който е първият Ротари клуб извън САЩ.^[1] Първият клуб извън Северна Америка е създаден през 1911 в Дъблин, Ирландия. Първият Ротари клуб в страна, в която не се говори английски, е сформиран през 1916 година в Хавана, Куба.

През 1912 на конгреса в Минесота, поради международния й характер, организацията се преименува на Международна асоциация на Ротари клубовете, а през 1922 името и е съкратено на Rotary International. До 1925 Ротари се разраства до 200 клуба с повече от 20 000 членове.

По време на Втората световна война много от клубовете се разпускат, а членовете им взимат участие в подпомагане на жертвите от войната. Ротари е в основата на създаването на ЮНЕСКО и Обединените нации.^[2]

Ротарианските клубове в страните от Източна Европа под комунистическия режим са разформировани в периода от 1945 до 1989. През 1989 се създават клубове в Унгария и Румъния, а през 1990 - в бившия Съветски съюз.

[редактиране] Организация и администрация

За да осъществява своите цели, Ротари организацията е разделена на клубове, дистрикти (на английски district - област) и международни нива. Ротарианците са членове на своите клубове. Клубовете се чартират от глобалната организация Rotary International разположена Еванстън, предградие на Чикаго. Заради административни причини повече от 32 000-те клуба по света са групирани в 529 дистрикта, а дистриктите в 34 зони.

[редактиране] Ниво клуб

Всеки клуб избира от активните членове свой президент и офицери за срок една година. Клубовете се ползват от значителна автономия в рамката на конституцията на Rotary International. Управляващото тяло на клуба е борда на директорите, който се състои от президент-елект, вицепрезидент, секретар на клуба и ковчежник, избирани от президента. Непосредствения паст-президент (бивш президент) е член на борда. Президентът на клуба определя председатели на комисиите по четирите основни дейности в клуба - клубна дейност, професионална дейност, обществена дейност и международна дейност.

[редактиране] Ниво дистрикт

Дистрикт-гуверньорът, който е офицер на Rotary International и представител на борда на директорите на Rotary International, ръководи дистриктите. Гуверньорът се предлага от клубовете в дистрикта и се избира на годишното събрание на клубовете, провеждано всяка година в различна страна. За да му помагат в дейността, дистрикт-гуверньорът определя асистент-гуверньори от ротарианците в дистрикта.

[редактиране] Ниво зона

Приблизително 15 Ротари дистрикта образуват зона. Директорът на зона, който е член на борда на директорите на РИ, оглавява две зони. Директорът на зона се предлага от клубовете и се избира на годишното събрание за две последователни години.

[редактиране] Известни ротарианци

[редактиране] Короновани особи

датският принц Аксел (РК Копенхаген); белгийският крал Алберт І (РК Брюксел); белгийският крал Бодуен І (почетен член на РК Брюксел); нидерландският принц Бернхард; шведският крал Карл ХVІ Густав (РК Стокхолм); мароканският крал Хасан ІІ (РК Рабат); Единбургският херцог принц Филип (почетен член на РК Уиндзор, Англия); принцът на Монако Рение ІІІ (почетен президент на РК Монако, Монако); Уиндзорският херцог Едуард VІІІ (почен член на два РК в Канада)

[редактиране] Политици

Асгейр Асгейрсон, президент на Исландия (РК Рейкявик); Едуард Бенеш, президент на Чехословакия (РК Прага, Чехословакия); Алсино Кардозо, държавен секретар на Португалия (РК Порто Доуро); Мишел Дебре, френски външен министър и министър на финансите (РК Амбоаз, Франция); Хорхе Фидел Дурон, министър на външните работи на Хондурас (РК Тегусигалпа); Ханс-Дитрих Геншер, министър на външните работи на ФРГ (РК Бон Зюд-бад-годесберг); Збигнев Гертих, полски посланик във Великобритания (РК Лондон); д-р Лоренцо Гереро Гутиерез, президент на Никарагуа (РК Гранада), Стайнгримур Хермансон, министър-председател на Исландия (РК Рейкявик); Сидни Холанд, министър-председател на Нова Зеландия (РК Кристчърч); Абдула Халил, министър-председател на Судан (РК Хартум); Чунг Юл Ким, министър-председател на Южна Корея (РК Ханянг); Карл Кобелт, президент на Швейцария (РК Сент Гален); Ян Масарик, външен министър на Чехословакия(РК Прага); Чезаре Мерцагора, председател на сената на Италия (РК Милано); Нереу Рамос, президент на Бразилия (РК Флорианополис); Бхичай Ратакул, външен министър на Тайланд (бивш президент на Rotary International); генерал Карлос Ромуло, президент на Филипините (РК Манила; бивш вицепрезидент на Rotary International); Волфганг Шаленберг, австрийски посланик във Франция (РК Виена); Валтер Шел, президент на ФРГ (РК Бон ам Райн); Чанг Сун Ю, министър-председател на Южна Корея (РК Ханянг); Невил Чембърлейн, министър-председател на Великобритания; сър Уинстън Чърчил, министър-председател на Великобритания; генерал Аугусто Пиночет (почетен член на РК Сантяго); Маргарет Тачър, министър-председател на Великобритания; Никола Саркози, настоящият президент на Франция (РК Ньой, Франция); Патрик Олие, консервативен депутат, говорител на френския парламент (РК Рюей-Малмезон, Франция); Шуи-биан Чен, 10-и президент на Тайван;

[редактиране] Президенти на САЩ

Уудроу Уилсън, 28-и президент (РК Бирмингам, щат Алабама); Уорън Хардинг, 29-и президент (РК Вашингтон); Калвин Кулидж, 30-и президент; Хърбърт Хувър, 31-и президент; Франклин Д. Рузвелт, 32-и президент (почетен член на РК Олбъни); Хари Труман, 33-и президент; Дуайт Д. Айзенхауер, 34-и президент (почетен член на РК Абилен, щат Канзас, 1942 г. и на РК Гетисбърг, щат Пенсилвания, 1952 г.); Джон Ф. Кенеди, 35-и президент (РК Хианис, щат Масачузетс); Ричард Никсън, 37-и президент; Джералд Форд, 38-и президент; Джими Картър, 39-и президент; Роналд Рейгън, 40-и президент (РК Пасифик палисейдиз, щат Калифорния); Джордж У. Буш, настоящият президент (РК Вашингтон; званието му е връчено на церемония в Белия дом на 2 юли 2001 г.)

[редактиране] Политици от САЩ

Уилиам Фулбрайт, сенатор от щат Арканзас (РК Фейтвил, Арканзас); Джон Ошбърн, консервативен сенатор от щат Калифорния; Джеси Хелмс, сенатор от щат Северна Каролина

[редактиране] Бизнесмени

Прескът Буш, американски бизнесмен; Макс Коантро, производител на ликьора „Коантро” (РК Париж); Режиро Хатори, президент на фирмата „Сейко” (РК Токио Гинза, Япония); Коносуке Мацушита, президент на „Мацушита илектрик къмпъни” (РК Осака, Япония); Киоши Сейке, японски архитект (РК Токио-Мегуро, Япония)

[редактиране] Военни

генерал Джон Дж. Пършинг, американски военачалник от І-та световна война (почетен член на РК Линкълн, щат Небраска); армейски генерал Дъглас МакАртър, американски военачалник от ІІ-та световна война (почетен член на РК Токио, Япония); маршал Карл-Густав Манерхайм (почетен член на РК Хелзинки от 1934 г. до смъртта си през 1951 г.)

[редактиране] Учени

Холи Комптън, нобелов лаурет по физика за 1927 г. (РК Сейн Луис, САЩ); Ко Хирасава, японски учен анатом и ректор на университета „Киото” (РК Киото Ийст, Япония); Жан Льоклан, френски учен египтолог (РК Париж); Гуилелмо Маркони, изобретател на радиото, нобелов лауреат по физика за 1909 г. (РК Болоня, Италия); Кенджиро Шода, ректор на университета „Осака” (РС Осака, Япония); Томас А. Едисън, световноизвестен изобретател (почетен член на РК Ориндж, Ню Йорк); д-р Алберт Швайцер, физик и философ, нобелов лауреат за мир (почетен член на РК Пасау, Германия); Вернер фон Браун, родоначалник на ракетостроенето (РК Хънтсвил, щат Алабама и РК Ел Пасо, щат Тексас)

[редактиране] Дейци на литературата, изкуството и киното

Хосе Белони, скулптор (РК Монтевидео, Уругвай); Джон Бригс, английски пианист (РК Бингли, Великобритания); Хосе Вайреда Канадел, испански художник (РК Герона); Роже Шаплен-Миди, френски художник (РК Париж); Сесил Б. дьо Мил, филмов режисьор (РК Холивуд, Калифорния, САЩ); Морис Денюзиер, френски писател (РК Витри-сюд-ист, Париж); Едгар Гест, американски поет и журналист (РК Детройт, Мичиган); Франц Лехар, австрийски композитор (РК Виена); Томас Ман, немски писател, нобелов лауреат за литература през 1929 г. (РК Мюнхен); Хуан Абело Прат, испански художник (РК Барселона Кондал); Джеймз Райли, американски поет (РК Индианаполис, щат Индиана); Зигмунд Ромбърг, американски композитол (РК Ню Йорк); Ян Сибелиус, финландски композитор (РК Хелзинки); Уолт Дисни (почетен член на РК „Палм Спрингс”, Калифорния, САЩ); Хю Уолтърс, английски писател фантаст

[редактиране] Изследователи и откриватели

Франк Борман, американски астронавт (РК Спейс сентр, Хюстън, Тексас); адмирал Ричард Бирд, арктически изследовател (РК Уинчестър, САЩ); Орвил Райт (САЩ), един от пионерите на авиацията; Гордън Купър, американски астронавт (РК Спейс сентр, Хюстън, Тексас); Нийл Армстронг, американски астронавт, първият човек, стъпил на Луната (РК Уапаконета, Охайо, САЩ); Тур Хайердал, океанограф (почетен член на РК Ларвик, Норвегия); Чарлз Линдберг (САЩ), първият човек, прелетял над Атлантическия океан; Алън Шепърд, първият американски астронавт; Алън Б. Шепърд мл., американски астронавт (почетен член на РК Дери, Ню Хампшир, САЩ); Л. Гордън Купър, американски астронавт (почетен член на РК Спейс сентр, Хюстън, САЩ)

[редактиране] Духовници и богослови

Ханс Кюнг, богослов (РК Ройтлинген-Тюбинген, Германия); Спенсър У. Къмбъл, 12-и председател на Църквата на светиите на Иисус Христос от последните дни;

[редактиране] Ротари в България

Първият Ротари клуб в България е основан в София на 22 април 1933, а 3 години по-късно е чартиран Ротари клуб и в Русе.

През Втората световна война Ротари клубовете в Царство България са забранени със Закона за защита на нацията (ДВ, бр. 16 от 23.01.1941 г.) и са разпуснати. През 1951 организацията отново е забранена. Възстановени са през 1990 г. Към края на 2008 в България има 80 Ротари клуба с над 2200 ротарианци.

[редактиране] Програми на Ротари

В световен мащаб Ротари спонсорира следните 9 програми :

Rotary Community Corps - Ротари обществен корпус
Rotary Volunteers - Ротари доброволци
World Community Service - Международна служба в полза на обществото
Youth Exchange - програма за младежки обмен
Interact - програма на ротари за млади лидери на възраст от 12 до 18 години
Rotaract - програма на ротари за млади лидери на възраст от 18 до 30 години
Rotary Youth Leadership Awards
Open World Program
Rotary Friendship Exchange - Програма за приятелски размен

[редактиране] Ротари клубове в България

[редактиране] Бележки

1. ↑ Wikle, Thomas A. "International Expansion of the American-Style Service Club", Journal of American Culture Summer 1999, Vol. 22, Issue 2, p45

↑ Rotary Goes Global accessed 18 July 2007.

[редактиране] Външни препратки

Категория: Организации

See also ebooksgratis.com: no banners, no cookies, totally FREE.