Райнер Кунце
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Райнер Кунце (на немски: Reiner Kunze) е немски поет, белетрист, публицист, преводач и автор на книги за деца. Роден е в Йолсниц, Ерцгебирге в семейството на миньор.
Съдържание |
[редактиране] Живот
Кунце изучава философия, журналистика и публицистика в университета "Карл Маркс" в Лайпциг. Ранните си стихове публикува през 1953 г. в списание "Нойе дойче литератур". От 1955 до 1959 г. е научен сътрудник в Лайпцигския университет.
[редактиране] Литературен път
Първата стихосбирка на Райнер Кунце излиза под заглавие "Птици над росата" (1959) и съдържа любовна лирика и песни, последвана от "Ала славеят ликува" (1962). Политически нападки принуждават Кунце да прекъсне научното си поприще, малко преди да защити докторската си дисертация. Препитава се със случайна работа и две години пребивава в Чехословакия. Това е времето, когато създава първите си преводи от чешки и поетическата си книга "Посвещения" (1963). През 1968 г. в знак на протест срещу навлизането на държавите от Варшавския договор в Чехословакия и смазването на Пражката пролет Райнер Кунце напуска партията. Стихосбирката му "Чувствителни пътища" [1] (1969) предизвиква остра реакция сред културната администрация на ГДР. Все пак излизат стихосбирките му "Стайна сила на звука" (1972) и "Писма със син печат" (1973). А прозаичната книга на Кунце "Чудесните години" (1976), публикуван във ФРГ, става причина да бъде изключен от Съюза на писателите в ГДР, което означава забрана за публикуване.
[редактиране] ГДР и ФРГ
Поради нарастващия натиск върху него и семейството му Райнер Кунце се преселва през 1977 г. във ФРГ. Там издава стихосбирките "На своя надежда" (1981), "Разговори с кос" (1984) и "Единственият на всекиго живот" (1986). През 1988-1989 г. Кунце изнася лекции по поетика в Мюнхенския и Вюрцбургския университет. А след политическата промяна в Германия през 1989 г. е избран за почетен доктор на Дрезденския университет (1992). Публикува още стихосбирката "Един ден върху тази земя" (1998). Установява се да живее в Ерлау край Пасау, Бавария.
[редактиране] Влияние
Книгите на Райнер Кунце са преведени на 30 езика. Поетът получава редица отличия, между които "Голямата литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства" (1973), престижната награда "Георг Бюхнер" (1977), наградите "Андреас Грифиус" (1977), "Георг Тракл" (1977), "Айхендорф" на град Ванген (1984), "Фридрих Хьолдерлин" на град Бад Хомбург (1999) и "Premia Bohemica" (2004).
[редактиране] Библиография
- Die Zukunft sitzt am Tische, Gedichte, 1955 (zusammen mit Egon Günther)
- Vögel über dem Tau. Liebesgedichte und Lieder, 1959
- Fragen des lyrischen Schaffens, 1960
- Widmungen, Gedichte, 1963
- Die guten Sitten, Feuilletons, 1964 (zusammen mit Heinz Knobloch)
- Sensible Wege, 1969
- Der Löwe Leopold, fast Märchen, fast Geschichten, 1970
- Zimmerlautstärke, 1972
- Brief mit blauem Siegel, 1973
- Die wunderbaren Jahre, Prosa, 1976
- Auf eigene Hoffnung, Gedichte, 1981
- gespräch mit der amsel, Frühe Gedichte, 1984
- Eines jeden einziges Leben, Gedichte, 1986
- Das weiße Gedicht, Essays, 1989
- Deckname »Lyrik«. Eine Dokumentation, 1990
- Wohin der Schlaf sich schlafen legt, Gedichte für Kinder, 1991
- Am Sonnenhang. Tagebuch eines Jahres, 1993
- Wo Freiheit ist... Gespräche 1977-1993, 1994
- Begehrte, unbequeme Freiheit. Interviews 1989-1992, 1993
- Ein Tag auf dieser Erde, Gedichte, 1998
- Steine und Lieder, Namibische Notizen und Fotos, 1996
- Der Kuß der Koi, Prosa und Fotos, 2002
- Die Aura der Wörter. Denkschrift zur Rechtschreibreform, 2004
- Wo wir zu Hause das Salz haben, Nachdichtungen, 2003
- Die Chausseen der Dichter, Gespräch über Peter Huchel und die Poesie, 2004
- Bleibt nur die eigene Stirn. Ausgewählte Reden, 2005
- lindennacht, Gedichte, 2007
[редактиране] Източници
- Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.
[редактиране] Външни препратки
- Поезия от Райнер Кунце, в превод на Венцеслав Константинов
