Разкриване
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Серия ЛГБТ и Куиър науки |
|---|
 |
|
|
| Джендър (пол) · Хомосексуалност · Бисексуалност · Трансджендър (трансполовост) |
| ЛГБТ история |
| Хронология · Свобода за гейовете · Социални движения · Хронология на СПИН |
| Култура |
| Общество · Гордост · Разкриване (Coming out) · Гей жаргон · Гей селища · Куиър теория · Религия · Символи |
| Законодателство |
| Брак · Граждански съюз · Осиновяване · Закони срещу содомията · Военна служба · Престъпление от омраза · Законодателство по страни |
| Категории |
Разкриване или "каминг-аут" (coming out) е израз, който в ЛГБТ средите означава решението на даден човек да заяви открито хомосексуалността си или своята полова идентичност.
Изразът произлиза от английски език: "coming out of the closet" ("да излезеш от гардероба/килера" или "да излезеш от скривалището си", като буквалният превод на фразата е "да излезеш от стенния гардероб"), т.е. "да излезеш на открито". На български се използва и терминът "разкриване" (например: "На колко години се разкри?"), но все още подобна употреба не е навлязла широко в езика, поради което се предпочита вариантът на английски език "каминг аут".
Изразът каминг аут не бива да се бърка с израза "outing" (аутинг) (виж раздел Outing), тъй като вторият означава разкриване на нечия хомосексуалност от страна на трето лице, без заинтересованият да е дал съгласието си.
Противоположното на човек, който е направил каминг аут (който е "разкрит") на английски език се нарича човек "in the closet" (човек "в гардероба/килера").
Съдържание |
[редактиране] Разкриването (каминг аут) като процес
Има различни модели, разработвани с цел да се опише процеса на каминг аут (виж: Dank, 1971; Cass, 1984; Coleman, 1989; Troiden, 1989). Все пак може да се каже, че най-широко приет е моделът на Vivienne Cass, известен с названието Cass identity model (Модел на идентичност на Кас). Този модел очертава шест отделни фази, през които човекът, който успешно осъществява процеса на каминг аут, преминава. Тези фази са: обърканост относно идентичността, сравнение на идентичността, толерантност към идентичността, приемане на идентичността, гордост от идентичността и синтез на личността.
Каминг аут може да се определи в повечето случаи като един постепенен процес. Обикновено човек се разкрива първо пред доверен приятел или член на семейството, като предпочита да изчака в разкриването си и пред останалите членове на обществото. Някои хора се разкриват на работните си места, но не и пред семейството си или обратното. Във всеки случай, процесът на разкриване не приключва с еднократното заявяване пред дадена личност или общност; човек никога не престава да бъде изправян пред избора дали да разкрие себе си при всяко едно ново запознанство и в повечето нови ситуации, в които попада.
Процесът на разкриване (каминг аут) може да бъде описан най-просто в две основни фази: първата може да се нарече вътрешен каминг аут (вътрешно разкриване), а втората, която е и по-често споменаваната, е фазата на разкриване пред обществото.
[редактиране] Вътрешен каминг аут
В тази първа фаза, личността разбира, че изпитва чувства и/или сексуални желания към представители на същия пол, осъзнава този факт и приема сексуалността си като неразделна част от собствената си личност. Този момент често се съпровожда от силна емоционална натовареност и стрес. До известна степен това е така, защото в тази фаза човек се подлага на самоанализ и самооценка, но може да се каже, че натовареността и стресът възникват най-вече от факта, че нашето общество клони към хетеро-нормалността, т.е. склонно е да отхвърля, чрез отричане или чрез представяне по негативен начин, всяко едно поведение, което се отдалечава от хетеросексуалността. Колкото по-голяма е тенденцията в дадено общество да се отрича легитимността на поведения, непокриващи се с "каноничните" такива, толкова по-голям е стреса, на който индивидът бива подложен, от части и поради липсата на позитивни примери за подражание, чрез които той да успее да интегрира тези нови усещания и пориви с личността си. В тази фаза човек често се опитва да открие някакви "признаци" в себе си, които да докажат обратното на това, което открива и чувства. В момента, в който осъзнае, че "не може да се направи нищо по въпроса", човек започва да приема себе си, такъв какъвто е.
[редактиране] Заявяване пред обществото
Тази втора фаза може да се определи като един постепенен и никога несвършващ процес, с изключение може би на случаите, в които известни публични личности правят своя каминг аут чрез медиите. Причините за каминг-аута могат да бъдат както политически (виж История на каминг-аута), така и чисто практични: когато човек се е заявил като представител на едно малцинство, той вече не се подлага на стреса, който може да причини необходимостта от криене; провеждани са също така изследвания, които показват как колкото повече са ситуациите, в които човек се е открил пред другите, толкова по-малко е наличието на стрес или невроза в него. Освен това приключването на тази фаза води до един вид вътрешно израстване, най-вече от гледна точка на самоувереността на индивида.
[редактиране] Възраст за каминг аут
Безспорно може да се каже, че разкриването пред обществото може да настъпи във всеки един момент от живота на човека, т.е. когато той се чувства готов за това или чувства необходимост да го направи. Но не много хора знаят, че също така и вътрешното разкриване може да настъпи в различни моменти от живота. Противно на общото мнение, не може да се определи някаква "възраст на каминг-аут". Вътрешното разкриване може да настъпи в детска възраст (например във възрастта на детската градина), по време на пубертета или в по-напреднала възраст, като при всяка една възраст особеностите и проблемите са различни.
Вероятно най-големият проблем в детска възраст е липсата на средства за сравнение и модели. Например във всички приказки съществува един единствен модел, този на принцесата, която очаква да бъде спасена от своя принц в когото тя ще се влюби и с когото ще заживее щастливо до края на дните си.
В пубертета човек разполага с повече средства, чрез които да анализира и разбере чувствата си, но в същото време пубертетът е и период на големи промени, както от физиологична, така и от психологична и социална гледна точка. Често в този период човек е склонен да мисли, че влеченията му са нещо моментно, нещо, което ще отмине. В пубертета човек е силно повлиян от средата, към която принадлежи или към която би желал да принадлежи, което може да затрудни или улесни, в зависимост от отделните случаи, процеса на каминг аут.
При възрастните често каминг-аута преминава по-лесно, тъй като човек е независим и по-силен психологически. Но в много случаи разкриването при възрастните може да бъде значително затруднено поради наличието на определени социални задължения или ситуации като работно място, кариера, наличие на семейство и други.
[редактиране] История на каминг-аута
Идеята за каминг аут е въведена през 1869 година от хомосексуалния германски адвокат Karl Heinrich Ulrichs, един от пионерите на движението за гей-права. Ulrichs определя каминг-аута като средство за еманципация, докато "прикриването" разглежда като основната пречка общественото мнение да бъде променено, поради което той призовавал хомосексуалните хора да се разкрият пред останалите.
През 1906 г. излиза трудът на Iwan Bloch (психиатър от немско-еврейски произход), Das Sexualleben unserer Zeit in seinen Beziehungen zur modernen Kultur (The Sexual Life of Our Time in its Relation to Modern Civilization) (Сексуалният живот в нашето съвремие и връзката му с модерната цивилизация), където той настоятелно призовава всички хомосексуални хора да се разкрият пред членовете на хетеросексуалните си семейства и пред познатите си.
Magnus Hirschfeld говори за каминг аут в основния си труд, The homosexuality of men and women (1914 г.), където той обсъжда юридическата и социална хипотеза, при която няколко хиляди влиятелни мъже и жени заявяват хомосексуалността си пред полицията, с цел да повлияят на законодателството и на общественото мнение. (Johansson & Percy, p.24)
Първият известен американец, който прави каминг аут е поетът Robert Duncan. През 1944 година, подписвайки се със собственото си име, той заявява в списанието Politics, че хомосексуалните хора са едно потиснато малцинство.
През 1951 година, Donald Webster Cory публикува един уникален труд, The Homosexual in America (Хомосексуалните в Америка), където заявява: "Обществото ми връчи една маска, която трябва да нося ... Където и да отида, по всяко време и пред всички социални слоеве, аз се преструвам." Кори не е истинското име на писателя, а просто псевдоним, но това откровено и дълбоко лично изказване служи като стимул за появата на едно хомосексуално самосъзнание и за зараждането на едно хомофилско движение. (Gross, p. 15)
През 60-те години на XX век придобива известност случаят на Frank Kameny, който бива уволнен от поста си на астроном към топографското подразделение на армията поради хомосексуални действия. Той отказва да остави случаят да отмине незабелязан и решава да се бори открито срещу решението да бъде уволнен, като стига до обжалване пред Върховния съд на Съединените щати. Kameny, който се превръща в един от лидерите на зараждащото се американско движение за права на хомосексуалните, защитава тезата, че уволнението му е неправомерно и че той не е извършил нищо нередно. Той не спира да настоява, че: "we must instill in the homosexual community a sense of worth to the individual homosexual" ("Ние трябва да внушим в хомосексуалното общество чувството на гордост на всеки един именно като хомосексуален човек") - гордост, която може да бъде постигната единствено чрез кампании, организирани от самите хомосексуални. (Gross, p. 18)
Неговото мото било: "Gay is good" ("Гей е добро/хубаво").
[редактиране] Каминг аут в нашето съвремие
В днешно време хомосексуалните хора са по-разкрити от всякога и много хора смятат, че да стоиш неразкрит е нездравословно от емоционална гледна точка. Често се споменава фразата: "Closets are for clothes" ("гардеробът е за дрехите"). Едно от най-популярните гей списания се казва именно Out Мagazine. Каминг-аута се възприема обикновено от гей средите като политически здравословно действие, дори дълг или необходимост, като се подчертава факта, че колкото повече хора се разкриват, толкова по-трудно ще бъде на традиционалистите и псевдо-моралистите да злепоставят, изолират и потискат хомосексуалните хора.
Не винаги обаче традиционният начин на каминг аут се възприема като удачен. Поради индивидуални или културни особености, някои хора предпочитат процеса на "coming home" (завръщане вкъщи), при който човек представя на семейството и приятелите си своя партньора от същия пол като близък приятел, като оставя реалните сексуални отношения между тях да бъдат подразбрани, но не и ясно заявени.
Джудит Бътлър (1991 г.) критикува метафората вътре/вън (out/in) (в гардероба/извън гардероба, скрит/видим) поради бинарната опозиция, която тя налага, и поради това, че чрез нея се налага една многозначна интерпретация, при която гардеробът (closet), в който човек се крие, е тъмен, маргинален и фалшив, докато да бъдеш видим внушава за разкриването на една истинска идентичност.
Даяна Фъс (1991 г.) обяснява: "проблемът с реториката относно вътре/вън (out/in) [...] е в това, че тези спорове прикриват факта, че мнозинството от нас са едновременно и видими, и скрити." И още, "да бъдеш вън (out), на гей жаргон, означава буквално да не бъдеш вече вън; да бъдеш вън означава да бъдеш най-накрая извън външността и извън всички изключвания и лишения, които аутсайдерството налага. Или с други думи, да бъдеш вън (out) в действителност означава да бъдеш вътре-в (in) царството на видимостта, в място, за което се говори и което е културно смисленото и разбираемото." Т.е. чрез каминг-аута се създава един гардероб, на мястото на този, който би трябвало да се разруши, и една личност, която би трябвало да бъде разбулена, "първото появяване на хомосексуалната личност като "вид", а не като едно "временно отклонение" също отбелязва момента на изчезването на хомосексуалната личност във вътрешността на гардероба (in the closet)".
Лорън Смит (Lauren Smith) (2000 г.) обобщава, че: "да бъдеш вън от гардероба, било то като гей или хетеросексуален, според Фъс и Бътлър, означава да се скриеш отново в един друг гардероб".
Трябва да се отбележи, че в нашето съвремие се наблюдава тенденция на увеличаване на ситуационното сексуално поведение, т.е. активни сексуални практики, осъществяващи се в определени ситуации, които излизат от рамките на обичайното за дадена личност сексуално поведение. Ето защо някои смятат, че феноменът на каминг аут би изчезнал с пълното приемане от обществото на хомосексуалността и хомосексуалните хора, защото при това положение вече няма да бъде необходимо да прави каминг аут.
[редактиране] Outing (аутинг)
Аутинг се нарича разкриването на нечия сексуална ориентация без съгласието на заинтересованата и криеща сексуалната си ориентацията личност. Понякога аутинга се използва като политическо оръжие или с цел да се изтъкне различието между стила на живот в публичната и личната сфера на дадена личност.
Разкриването на нечия сексуална ориентация без съгласието на заинтересования може да доведе до съдебни последствия. Например, през 1957 г. Либерачи (Wladziu Valentino Liberace) повдига обвинение срещу ежедневника Daily Mirror за това, че вестникът намекнал, че той е гей и печели делото.
За гей общността аутингът може да бъде оправдан единствено ако се касае за публична личност, която участва активно в потискането или отказването на права на хора, принадлежащи към дадена общност. В подобни случаи "агресивността" на аутинга може да бъде оправдана. По времето на случая Harden-Eulenburg (Harden-Eulenburg Affair), Бранд (Brand), основателят на първото хомосексуално списание, Der Egene, публикува един памфлет, в който разказва за това как високопоставеният служител в кралския двор Bülow се целувал и прегръщал с Scheefer на едно събиране само за мъже, организирано от Eulenburg, поради което бил изнудван за това, че е хомосексуален и бил принуден публично да се противопостави на параграф 175 от германския Наказателен кодекс, в който се узаконявало преследването на хомосексуалните хора.
[редактиране] Вижте също
[редактиране] Библиография
- Dossie Easton, Catherine A. Liszt. When Someone You Love Is Kinky. Greenery Press, 2000.
- Fuss, Diana. Inside/Out: Lesbian Theories, Gay Theories. New York: Routledge, 1991.
- Butler, Judith. Imitation and Gender Insubordination. 1991.
- Thomas, Calvin. Straight with a Twist: Queer Theory and the Subject of Heterosexuality. University of Illinois Press, 2000.
- Smith, Lauren. Queer Theory in the Composition Classroom. 2000.
[редактиране] Външни препратки
Даяна Фъс, (От)Вътре/(На)Вън Human Rights Campaign National Coming Out Project National Coming Out Day P.F.L.A.G. (Parents and Familes of Lesbians and Gays) comingoutstories.com Coming out to Your Parents
