Първи Никейски събор

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Първият вселенски събор е проведен в Никея през 325 г. след Христа и е бил свикан от император Константин I с цел да се спрат разногласията в църквата предизвикани от арианството. Съборът осъжда учението на Арий като ерес и приема т. нар. Символ на вярата. В Никея се създава и традицията всички по-важни религиозни въпроси да се решават на вселенски събори.

Най-общо Арий бил повлиян от гностицизма, смятал че Бог е толкова отделен от света, че въплъщението е невъзможно, и че Бог е просто единство (монада). От това следвало, че Сина е сътворен преди създанието на света, а не е вечно роден от Отец, което унищожавало вярата в Св. Троица (Божието триединство). Въпреки, че партията на полу-арияните също подписала символа, тяхното учение, което въвеждало иерархия в Троицата също било отхвърлено с добавката, че Сина е единосъщен (хомоусиос) на Отец - т.е. че Отец и Син имат еднаква природа или същност.

На този събор, освен това се взима решение Великден да се празнува отделно от "празника на тези кучета, които на смърт предадоха собствения си Бог" тоест от еврейската Пасха. Определя се разлика от 14 дни между двата празника.