Прутска война
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Прутска война се нарича една от Руско-турските войни, водена през 1711 г. Тя е провокирана от шведския крал Карл XII и се развива в контекста на Великата Северна война (1699-1721). Когато след поражението си при Полтава шведският крал се спасява в Бендер на османска територия, той започва да влияе на великите везири и на султан Ахмед III, като им разкрива картината на една преувеличена руска заплаха. Грубото искане на руския посланик Карл XII и Мазепа да бъдат екстрадирани само потвърждава шведските уверения. През януари 1710 способният полски дипломат на шведска слуба Станислав Понятовски успява да спечели надмощие в двора на султана и да прати главния си съперник в затвора. Царят на Русия Петър I решава да поеме инициативата и, докато все още е близък споменът за победата над шведите, да нахлуе в Османската империя, да предизвика въстания на местните християнски народи и евентуално да залови Карл и да се разправи с него. Когато на 19 март 1711 г. той обявява свещена война на исляма, в Истанбул надмощие печели военната групировка на великия везир Балтаджи Мехмед и еничарите. Шереметиев и Петър довеждат своите 38 000 д. до река Прут, където на 11 август са обкръжени от 190 000 турци с 300 оръдия. Положението на русите е отчаяно - имат провизии и муниции само за три дни. Условията, които Петър би приел са впечатляващи - да върне Прибалтика само без Санкт Петербург на Швеция, да запази Станислав Лешчински на полския трон и да върне Азов, само армията му да бъде запазена непокътната. Балтаджи Мехмед се оказва далеч по-скромен и за удивление на русите иска само да върнат Азов на империята, да разрушат черноморските си крепости и кораби и да изтеглят войските си от Полша. На същия ден на мястото на събитието пристига Карл XII с мащабни идеи за смазването на Русия. Сключването на примирие на 12 август го разгневява, но се оказва неспособен да промени решението на везира. Борбата му за хвърлянето на Османската империя във война с Русия продължава още две години, което пречи да се сключи окончателният мир - подписан едва на 16 юли 1713 в Одрин.
