Погановски манастир

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Погановският манастир "Свети Йоан Богослов" е православна света обител на левия бряг на река Ерма, в околностите на село Поганово, Царибродско, Западните покрайнини (Сърбия).

Една от версиите за изграждането на манастира е, че то е дело на на деспот Константин Драгаш в края на 14 век. След неговата смърт в битката при Ровине през 1395 година строителството на светата обител е поето от неговата дъщеря Елена, съпруга на византийския император Мануил II Палеолог.

Манастирската църква е изографисана в края на ХV век, за което свидетелства надпис над входа на църквата. Той гласи, че изографисването на църквата е завършено през месец октомври 1499 година. Фреските имат обща повърхност около 360 м² и са сред най-добрите образци на иконографското изкуство от това време на Балканите. В тях се смесени византийски и италиански влияния.

От 1871 година манастирът е под ведомството на Българската екзархия. След Освобождението през 1878 Погановският манастир е в територията на България чак до ноември 1920, когато по силата на Ньойския мирен договор е включен в състава на Кралството на сърби, хървати и словенци и е подчинен на Сръбската православна църква. От Погановския манастир е една от най-хубавите двустранни икони от края на 14 век (1396), на която от едната страна са изобразени ликовете на Света Богородица Катафиги (убежище) и Йоан Богослов, а на другата — "Чудото в Латомския манастир". Днес тази икона, както и някои други драгоценности, сред които Поменика на българските владетели, се пазят в криптата на Храм-паметника "Свети Александър Невски" в София.

Днес Погановският манастир е женски. Той е домакин на участниците в Международен художествен семинар "Погановски манастир".

[редактиране] Литература

• Стефанов, П., йером. Погановският манастир - история и иконография. - Духовна култура, 1980, № 3, с. 27-32.