Йоан Богослов

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Св. Йоан на Патмос (худ. Диего Веласкес)

Йоан Богослов, според повечето християнски конфесии – „Свети Йоан Богослов”, е един от 12-те апостоли на Иисус Христос, а както може да се съди според евангелския разказ – един от най-приближените му ученици.

[редактиране] Евангелски разказ

Според Новия завет, Йоан Богослов е един от първите апостоли, призовани от Христос за негови ученици. По-късно самият Иисус често повиква при различни знаменателни събития (Преображение) само трима от своите ученици - Йоан, брат му Иаков (Заведеев) и Петър (Мат. 17 гл.). Именно Йоан е ученикът, на който разпнатият Иисус поверява грижите за своята майка (Йоан 19:22 и сл.). Според ортодоксалното тълкуване, Йоан е и човекът, на който Христос обляга главата си по време на Тайната вечеря (Йоан 18 гл.).

[редактиране] Църковно предание

Извън записаното в книгите на Новия завет, преданието на християнската църква сочи, че Йоан е доживял до дълбока старост, като се е грижел за Богородица до самото ѝ успение. След евангелските събития живее основно в Смирна и Ефес, а в края на живота си е заточен на остров Патмос, където пише знаменитото си "Откровение".

[редактиране] Творби под негово име

Тъй като Йоан Богослов е един от най-изявените христови апастоли, под негово име съществуват множество творби, като именуването им идва за да бъде доказана една или друга теза по време на ранните християтски спорове, т. е. неговото име е привеждано за авторитет. Тези писмени източници могат да бъдат разделени основно на две групи:

[редактиране] Канонични

В канона на Новия завет са включени пет книги, чието авторство се приписва на Йоан - евангелие, три послания и апокалипсис. Съществуват различни датировки - например евангелието бива датирано между 63 и 98 г. сл. Хр. и според някои изследователи представлява т. нар. евангелие Q (quelle), на което се базират останалите. Според други апокалипсисът е не само най-ранната книга на Йоан, но и първата автентична книга на христианството (Шелинг, Енгелс, по-късните материалисти). Авторството на посланията не е оспорвано от никого, т. е. към тях почти не е прилаган критическият метод на модерната наука.

[редактиране] Неканонични

Различни християнски по произход религиозни групи предлагат текстове - послания, апокалипсиси, "Тайните думи на Йоан" и т. н., които са приписвани на този апостол предимно за да бъде затвърдена нечия докрина с авторитет. Повечето от апокрифите имат по-късен произход и са свързани с различни паралелни на християнстото учения - гностицизъм, богомилство и др.

Йоан Богослов - иконостас в Успенския събор във Владимир, 1408 г. Андрей Рубльов)

[редактиране] Автентичност

Древните източници, описващи новозаветния канон, не са еднозначни. В много от тях апокалипсисът не присъства, някои отричат автентичността и на евангелието. На базата на съвременните технологии, науката категорично е доказала автентичността именно на апокалипсиса и евангелието (при оспорвано авторство), въпреки че дискусиите около тяхното датиране продължават.

[редактиране] Религия и етика

"Евангелието според Йоан" се отличава от останалите три канонични евангелия, тъй като се спира не толкова на живота на историческия Иисус, колкото на неговото учение. Самото встъпление към текста е повече философско, отколкото историческо - "В началото бе Слово, и словото беше у Бога, и Бог бе Слово" (Йоан 1:1). В Апокалипсиса пък се развиват предимно есхатологични мотиви. Основен момент в етическото учение е темата за любовта. "Бог е любов"; "Който каже: "любя Бога", а мрази брата си, лъжец е; защото който не люби брата си, когото е видял, как може да люби Бога, Когото не е видял?" (1 Йоан 4 гл).

Основните християнски конфесии разглеждат тезите, изложени в йоановите произведения като част от учението на Христос. В същото време доминиращият в днешно време в науката агностизъм и атеизъм твърди, че това е съвсем оригинално нравствено-религиозно учение, което, макар и възникнало на основата на учението на Иисус, се отличава от него.

[редактиране] Йоан Богослов в иконографията

В иконографията светецът се изобразява като млад мъж, без брада, т. е. младеж (при сцени като "тайната вечера, преображение, Разпятие и др.) Православната иконопис утвърждава и самостоятелножто му изображение в т. нар. "апостолски ред" на иконостаса или при съответната храмова икона, където той е с епископски атрибути, стар, с дълга бяла брада. Съществуват обаче и многобройни изключения, както в църковната, така и в светската живопис. Бош, например, изобразявайки Йоан по време на заточението му на Патмос, го рисува като младеж, въпреки че според житието му по време на това изгнание Йоан вече е на преклонна възраст. Най-ярка обаче е интерпретацията на средновековния български художник, който на двустранната икона (1396) от Погановския манастир изобразява Йоан като старец, докато Богородица (Катафиги) е изобразена като млада жена.