Петър Петров (изобретател)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Петър Петров.
|
||||||||
Петър Димитров Петров (1919–2003) е български инженер и изобретател.
Роден е на 21 октомври 1919 г. в село Брестовица. Много малко се знае за ранния етап от живота на Петър. Баща му (Димитър Петров) е бил свещеник. Майка му се е казвала Василия.
Записва се във Френския Чуждестранен легион през 1939 г. Заловен е от германските войски, защитавайки Линията Мажино през 1940 г. Изпратен е в немски военно-пленнически лагир в Полша. През март 1941 г. се връща в България и става офицер от българската армия. Бил е гвардеец на Борис III. Участвал е като почетна охрана и при погребението на турския президент Кемал Ататюрк.
През 1944 г. се премества в Германия, за да следва инжинерство в Мюнхенския университет.
Дипломира се в Дармщатския и Щутгартския университети с магистърска степен в електронно, механично и цивилно инжинерство. Паралелно с това се е занимавал и с своята страст - корабна архитектура, като е помогнал в дизайна и строежа на над 60 лодки през 1947.
Прави опит да напусне Германия. След неуспешен опит да достигне Южна Африка, е заловен от британския флот и е изпратен обратно в Германия. По това време се жени за Хелен Филипс - негова съпруга за 52 години, от която има трима сина.
През 1951 г. заминава за Торонто. Там участва в проекти за изграждането на американските военно-въздушни бази при Гуус Бей, Лабрадор и при Туле, Гренландия.
През 1956 отива в Индокитай, където е ангажиран в строежите на мостове и електрически централи. По късно, на собственоръчно проектиран катамаран, се отправя към Мелбърн, Флорида. Там взима участие в космическите проекти, финасирани от предшественика на Harris Corporation. Помага за разработката на първия метереологичен (Nimbus) и първия комуникационен сателит (Telstar) и организира звено от компанията за работа с полупроводници.
През 1963 г. се премества в Хънтсвил. Тогава е извикан от Вернер фон Браун, за участие в проекта на нова ракета към Сатурн, за програмата Аполо. Програмата е част от NASA, финасирана от Boeing и Northrop.
През 1968 г. основава Care Electrics. Използва познанията си от технологичните проекти на NASA за разработката на първия в света безжичен сърдечен монитор. Година по-късно изобретява и първият дигитален ръчен часовник, наречен Пулсар (англ.Pulsar). Моделът се е продавал по това време за сумата от 2100 USD, а един от първите все още е на изложение в Смитсоновия институт.
През 1975 г. Петров заедно със сина си основава ADS Enviromentral Services, производител на компютаризирана апаратура за измерване на замърсявания. Проектът за такава апаратура е бил продуктуван от необходимостта за множество измервания на нивата на различни замърсители във водоемите на големите градове - процес отнемал дни и човешки ресурси. Компанията е започнала в гаража на Петър Петров с първоначална инвестиция на семейните спестявания 13 000 USD, но по-късно се превръща в гигант с 50 млн. USD годишен доход.
Следвайки своите интереси в корабоплаването, той модернизира лодката-катамаран, Джемини II. Тази лодка е послужила за основа на успешен световен рекорд за бързина във вода - Лии Тейлър - езерото Гюнтерсвиил 1967 г.
Умира на 27 февруари 2003 г. в Хънтсвил, Алабама.
Считан е за един от най-продуктивните изобретатели през втората половина на XX век. Сред изобретенията му са първия дигитален ръчен часовник, първата компютъризирана система за измерване на замърсявания, телеметрични устройства за метеорологични и комуникационни сателити, първият в света безжичен сърдечен монитор, както и множество други апарати и авторски методи.
Носител е на многобройни признания и награди.
Обявен е за враг на комунистическия режим в България, получава задочна смъртна присъда, която по-късно е отменена.
