Петър Берон (политик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Тази статия е за българския политик. За българския възрожденец вижте Петър Берон (просветител).

Петър Берон български учен и политик

Роден:	14 март 1940 София, България

Петър Кирилов Берон е български учен и политик.

[редактиране] Биография

Петър Берон е роден на 14 март 1940 г. в София. Завършва Биолого-геолого-географския факултет на СУ "Св. Климент Охридски". От 1963 г. до 1969 г. работи като биолог в Института по зоология към Българска академия на науките. Научната му кариера е забележителна:

Специализации по биоспелеология във Франция (1967 г.) и паразитология в Прага (1970 г.)
От 1969 г. до 1978 г. е научен сътрудник в Института по зоология към БАН.
През 1978 г. става старши научен сътрудник в същия институт и завеждащ секция "Зоология" в Националния природонаучен музей при БАН.
Ръководител и участник в много експедиции и самостоятелни пътувания в повече от 70 страни в Европа, Азия, Африка, Северна и Южна Америка, Нова Гвинея и др.
В продължение на 3 години (1976-1979 г.) работи като управител на резервати в Нигерия.
Доктор е на биологическите науки от 1990 г.
От 1993 г. е директор на Националния природонаучен музей към БАН.
Преподава зоогеография в Биологическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" и акарология в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски".

Д-р Петър Берон е изявен обществен деятел в България и в световен мащаб.

От 1990 г. е заместник-председател на Български туристически съюз.
Председател е на Българската федерация по спелеология.
Председател е на Асоциацията Приятели на Африка.
Член е на Centre International de Myriapodologie, Париж.
Участва в ръководството на множество международни организации.

Изследванията на ст.н.с., д-р Петър Берон са най-често насочени към пещерната фауна, фауната на високите планини в света, към прилепите и техните ектопаразити, към историята на зоологията. П. Берон ползва руски, английски и френски език. Автор е на голям брой научни и публицистични трудове.

Д-р Берон влиза в политическия живот на страната като един от основателите на Независимо сдружение "Екогласност". Дейността му като политик е разнообразна и свързана с различни формациии:

Секретар е на Съюза на демократичните сили от 7 декември 1989 г. до август 1990 г.
Председател е на Националния координационен съвет на СДС от август до декември 1990 г.
Участник е в Националната кръгла маса за преход на България към демокрация през 1990 г.
През юни 1990 г. е избран за народен представител от СДС в VII Велико народно събрание. Подписва новата Конституция на Република България. На 2 декември 1990 г. е обвинен че е сътрудничил на Държавна сигурност. На 4 декември 1990 г. по искане на Петко Симеонов НКС на СДС гласува оставката му от председателския пост. Напуска СДС през 1991 г.
На президентските избори през януари 1992 г. е кандидат за вицепрезидент като подгласник на Жорж Ганчев. Оттогава датира крилатата фраза "Кажи си приказката, Бероне!".
Кандидат за президент е от партия “Съюз България” на 11 ноември 2001 г.
Заместник-председател е на Съюза на патриотичните сили и военните от запаса “Защита”.
Депутат е от София-окръг в 40 Народно събрание в парламентарна група на Коалиция Атака.
Избран e за заместник-председател на XL Народно събрание.
Напуска парламентарната група на коалиция „Атака“ на 3 октомври 2006 г.^[1]
Кандидат за президент, издигнат от инициативен комитет, на избори 2006 на 22 октомври. Събира по-малко от 1% от гласовете.

[редактиране] Агент на ДС?

През 2006 г. бившият президент Желю Желев казва, че е чел досието от Държавна сигурност на Берон, включително негови доноси като къде се събира „Екогласност“, какви инициативи има, кой какво е казал. Според Желев някой е излъгал Берон, че досието му е унищожено, но и той не знае къде се намира това досие в момента. Петър Берон категорично отрича да е бил агент на ДС.^[2]