Негован (Ном Лерин)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Негован.

---

Координати: 40.7000° с.ш. 21.5167° и.д.

Негован Φλάμπουρο
Местоположение
Негован Негован на картата на Дем Кучковени, Ном Лерин
Данни
Област:	Западна Македония
Ном:	Лерин
Дем:	Кучковени
Географска област:	Пелагония
Население:	559 (2001)
Надм. височина:	859 м
Геогр. положение:	40° 42' 59" сев. ш. 21° 31' 0" изт. д.
Пощ. код:
Тел. код:

Негован (на гръцки димотики: Φλάμπουρο, Фла̀мбуро, катаревуса: Φλάμπουρον, Фламбурон, до 1928 Νεγοβάνη, Неговани) е село в Република Гърция, в Дем Кучковени (Перасма), Ном Лерин (Флорина), Област Западна Македония с 559 жители (2001), мнозинството от които арванити.

Съдържание 1 География 2 История 3 Родени в Негован 4 Бележки

[редактиране] География

Селото е разположено на 15 километра южно от номовия център Лерин (Флорина) в северното подножие на планината Мала река, рида Радош.

[редактиране] История

В началото на 19 век Негован е българско село, но почти цялото му българско население го напуска по време на размириците в началото на века и към средата на века в него се заселват албанци християни и малко влашки семейства от Епир. Според Васил Кънчов селото е възстановено около 1860 година от албанци преселници от село Пилкадес, Коницко.^[1] В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Негован е посочено два пъти - един път като Неговани в Леринска каза и все още българско село с 45 домакинства с 160 жители и втори път като Негован в Костурска каза с 20 домакинства и 85 жители албанци.^[2]

В края на 19 век Негован е голямо село с християнско гъркоманско албанско и влашко население. Според статистиката на Васил Кънчов ("Македония. Етнография и статистика") в 1900 Негован има 620 жители арнаути и 100 жители власи.^[3] Цялото население е вярно на Цариградската партиаршия и заедно със съседните гъркомански албано-влашки селища Бел камен и Лехово селото е крепост на гръцките андарти, воюващи срещу българските чети на ВМОРО. Секретарят на Българската екзархия Димитър Мишев дава почти двойно повече жители за 1905 година - 1080 албанци християни, 300 власи, 110 гърци и правилно отбелязва и наличието на 96 българи патриаршисти.^[4]

Според гръцки данни в селото има 100 албанофонски патриаршистки семейства, 100 влахофонски патриаршистки и 50 румънеещи се семейства.^[5]

Негован влиза в границите на Гърция след Балканската война през 1912 година. Преброяването от 1913 година показва 1 133 жители, това от 1920 - 221 семейства с 828 жители, а това от 1928 - 975 жители. В същата 1928 година селото е прекръстено на Фламбурон, в превод „знаме“.^[6] В 1932 в Негован живеят 210 семейства, като повечето говорят албански, а малка част български и румънски. 44 от семействата са с „изявено румънско съзнание“. В 1945 селото има 1 346 жители, всички с гръцко национално съзнание. Преброяването от 1951 година показва 1 028 жители, а тези от 1961, 1971 и 1981 - 923, 645 и 556 жители.

Според изследване от 1993 година селото е чисто арванитско и „арванитският език“ в него е запазен на средно ниво.^[7]

[редактиране] Родени в Негован

• Никола Христов (1885 - 1927), български революционер

[редактиране] Бележки

1. ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.
2. ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.82-83 и 108-109.
3. ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.250.
4. ↑ D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905, р.176-177.
5. ↑ Νεγκοβάνη
6. ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
7. ↑ Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"

Дем Кучковени (Перасма)
Кучковени (Перасма) | Бел камен (Дросопиги) | Въртолом (Агиос Вартоломеос) | Гара Баница (Статмос Вевис) | Горно Котори (Ано Идруса) | Долно Котори (Идруса) | Крапешино (Атрапос) | Лагино (Триандафилия) | Лесковец (Лептокариес) | Махала (Тропеухос) | Негован (Фламбуро) | Неред (Полипотамо) | Песочница (Амохори) | Плешевица (Колхики)

В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област