Песочница (Ном Лерин)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за селото в Гърция. За селото в България вижте Песочница (Област Монтана).
  ПесочницаΑμμοχώρι |
|
|---|---|
| Местоположение | |
| Данни | |
| Област: | Западна Македония |
| Ном: | Лерин |
| Дем: | Кучковени |
| Географска област: | Пелагония |
| Население: | 1 294 (2001) |
| Надм. височина: | 615 м |
| Геогр. положение: | 40° 46' 59" сев. ш. 21° 28' 59" изт. д. |
| Пощ. код: | |
| Тел. код: | |
Песочница (изписване преди 1945 година Пѣсочница, на гръцки: Αμμοχώρι, Амохори, катаревуса: Αμμοχώριον, Амохорион, до 1927 година Πεσόσνιτσα, Песосница) е село в Република Гърция, в Дем Кучковени (Перасма) в Ном Лерин (Флорина), Област Западна Македония със 1 294 жители (2001).
Съдържание |
[редактиране] География
Селото е разположено в Леринското поле, на 8 километра източно от номовия център Лерин (Флорина) и на 4 километра северно от демовия Кучковени (Перасма) на река Мала река (Μάλα ρέκα).
[редактиране] История
[редактиране] В Османската империя
В 1861 година Йохан фон Хан на етническата си карта на долината на Вардар отбелязва Песочница като българско село.[1] В 1900 година според Васил Кънчов ("Македония. Етнография и статистика") в Песочница живеят 850 българи християни и 200 турци.[2]
В началото на 20 век цялото население на Песочница е под върховенството на Цариградската патриаршия, но след Илинденското въстание в края на 1903 година минава под върховенството на Българската екзархия.[3] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година в Песочница има 800 българи екзархисти.[4]
[редактиране] В Гърция
В резултат на Балканската война селото попада в Гърция. През 20-те години турското население се изселва от Песочница и на негово място са заселени 156 души гърци бежанци от Понт. В 1927 година името на селото е преведено на Амохори, Пясъчно село.[5]
По време на Втората световна война селото е окупирано от германски части и в него е отворено българско училище.[6]
Преброявания:
- 1913 - 794 жители
- 1920 - 796 жители
- 1928 - 1 092 жители, от които 49 бежански семейства със 195 души.[7]
- 1940 - 1 508 жители
- 1951 - 1 582 жители
- 1961 - 1 510 жители
- 1971 - 1 310 жители
[редактиране] Родени в Песочница
Димитър Гердев, български революционер- Константин Вълканов, български просветен деец
- Христо Вълканов, български просветен деец
[редактиране] Външни препратки
[редактиране] Бележки
- ↑ Croquis der westlischen Zurflüsse des oberen Wardar von J.G. von Hahn. Deukschriften der k Akad. d wissenseh. philos. histor. CIX1Bd, 1861.
- ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.249.
- ↑ Христо Силянов. „Освободителните борби на Македония“, том I, София, 1993, стр.196, стр.125.
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905, р.176-177.
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
- ↑ ΑΜΜΟΧΩΡΙ-ΤΟΠΟΣ ΚΑΙ ΙΣΤΟΡΙΑ
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
| Дем Кучковени (Перасма) | ||
|---|---|---|
| Кучковени (Перасма) | Бел камен (Дросопиги) | Въртолом (Агиос Вартоломеос) | Гара Баница (Статмос Вевис) | Горно Котори (Ано Идруса) | Долно Котори (Идруса) | Крапешино (Атрапос) | Лагино (Триандафилия) | Лесковец (Лептокариес) | Махала (Тропеухос) | Негован (Фламбуро) | Неред (Полипотамо) | Песочница (Амохори) | Плешевица (Колхики) | ||
 |
В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област |
