Лехово (Ном Лерин)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за селото в Гърция. За селото в България вижте Лехово.
  ЛеховоΛέχοβο |
|
|---|---|
| Местоположение | |
  Лехово
Лехово на картана на Община Лехово в Ном Лерин
|
|
| Данни | |
| Област: | Западна Македония |
| Ном: | Лерин |
| Община: | Лехово |
| Географска област: | Вич |
| Население: | 1 227 (2001) |
| Надм. височина: | 921 м |
| Геогр. положение: | 40° 34' 59" сев. ш. 21° 28' 59" изт. д. |
| Пощ. код: | 530 73 |
| Тел. код: | 23850-45 |
Лехово или Елехово или Елеово (на гръцки: Λέχοβο, Лехово, катаревуса Λέχοβον, Леховон, между 1955 и 1956 Ηρωικό, Ироико) е село в Република Гърция, самостоятелна община в Ном Лерин (Флорина), Област Западна Македония с 1 227 жители (2001), мнозинството от които арванити.
Съдържание |
[редактиране] География
Селото е разположен на 60 километра южно от номовия център Лерин (Флорина) на главния път от Суровичево (Аминдео) за Костур (Кастория) в южното подножие на планината Вич (Вици).
[редактиране] История
Лехово е основано в началото на 17 век. През 19 век в него се заселват албанци християни от Епир. В края на 19 век Лехово е голяма паланка с християнско гъркоманско албанско и влашко население. Според "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Елеово има 300 домакинства и 900 жители албанци.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов ("Македония. Етнография и статистика") в 1900 Елеово (Елехово) има 750 жители арнаути и 90 жители власи.[2] Според гръцки данни в селото има 2 500 албанофони с гръцко съзнание.[3]
Почти цялото население е вярно на Цариградската партиаршия и градчето е крепост на гръцките андарти, воюващи срещу българските чети на ВМОРО. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев в 1905 година в Елеово има 90 власи и 750 албанци и работи влашко училище.[4]
Лехово влиза в границите на Гърция след Балканската война през 1912 година. През 1955 година гръцките власти сменят българското име на селото на Ироико (в превод Героично). Но албаноговорещото му население отказва да приеме новото име и на следващата 1956 година името Лехово е върнато. През 1998 година Лехово е обявен за село герой.
Според изследване от 1993 година селото е арванитско, като в него „арванитският език“ е запазен на средно ниво а влашкият на ниско.[5]
[редактиране] Преброявания
- 1913 - 1 691 жители
- 1920 - 1 172 жители
- 1928 - 1 292 жители
- 1940 - 1 477 жители
- 1951 - 1 195 жители - намаляването на населението се дължи на Гражданската война.
- 1961 - 1 177 жители
- 1971 - 1 205 жители
- 1981 - 1 194 жители
[редактиране] Родени в Лехово
Зисис Димулиос (Δημουλιός Ζήσης), гръцки андартски капитан
[редактиране] Външни препратки
[редактиране] Бележки
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.110-111.
- ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.250.
- ↑ Λέχοβο
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905, р.176-177.
- ↑ Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
| Ном Лерин (Флорина) | ||
|---|---|---|
| Деми: Айтос (Аетос) | Вощарани (Мелити) | Долно Клещино (Като Клинес) | Кучковени (Перасма) | Лерин (Флорина) | Преспа | Суровичево (Аминдео) | Чалджиево (Филотас)
Общини: Лехово (Елеово) | Мокрени (Варико) | Невеска (Нимфео) | Смърдеш (Кристалопиги) |
||
 |
В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област |
