Натюрморт

от Уикипедия, свободната енциклопедия

"Ириси" на Ван Гог, 1890 г.

Натюрмортът (от фр. nature morte, „мъртва природа“) е жанр в изобразителното изкуство. В английският език се използва понятието "still life" (скрит живот), което понякога се сочи като по-удачно. Под натюрморт се разбира изобразяване на неодушевени предмети: цветя, плодове, убит дивеч и други. В този род изображения не се включват пейзажи и хора. Натюрмортът е обект най-вече на живописта, графиката и приложно-декоративните изкуства. В скулптурата се среща по изключение.

Запазени са фрески в Помпей, които биха могли да се нарекат натюрморт. Сред тях са известната "Стъклена купа с ябълки", "Клонче праскови" и други. Отделянето на натюрморта като самостоятелен жанр става през 17 век. Прочути с реалистичнността си са натюрмортите на холандците Ян Клас и Вилем Хеда. Фламандският художник Франс Снайдерс е автор на пищни натюрморти включващи и дивеч. Той рисува натюрмортите в не малко от картините на своя знаменит колега Рубенс. В епохата на класицизма (17-18 век) този жанр се смята за второстепенен. Въпреки това именно в 18 век твори Жан Батист Симеон Шарден, едно от емблематичните имена в натюрморта.

Често срещан е в творчеството на импресионистите Едуар Мане, Клод Моне и Пиер-Огюст Реноар. Постимпресионистите го използват в своите експерименти с формата и живописната мазка. Любим мотив на Пол Сезан са ябълките. Световноизвесни са "Слънчогледите" и "Ирисите" на Винсент ван Гог. Прочутият художник изобразява и на пръв поглед "нетрадиционни" натюрморти- чифт скъсани стари обувки или оставена на стола лула. В това отношение той е последовател на Хеда, Клас и Рембранд.

Натюрморта присъства и в течениятата в изкуството от началото на 20 век: поантилизъм, кубизъм, абстракционизъм. Известен със кубистичните си натюрморти е Хуан Гри.