М-84
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| М-84 | |
|---|---|
 М-84 от сръбската армия |
|
| Националност |  Сърбия |
| Тип | Основен боен танк |
| История на производство и служба | |
| Производител | Сърбия |
| Брой произведени | ~652 |
| На служба | Сърбия Кувейт Хърватия Босна и Херцеговина Словения |
| Конфликти | Войната в Персийския залив Югославски войни |
| Габаритни характеристики | |
| Маса | 45 t |
| Дължина | 9,53 m |
| Ширина | 3,57 m |
| Височина | 2,19 m |
| Екипаж | 3 души |
| Броня и въоръжение | |
| Броня (челна) | покрита с композитна сплав; включително високо-устойчева стомана |
| Основно въоръжение | 125 mm 2A46 гладкостволно танко оръдие |
| Допълнително въоръжение | 7.62 mm M86 , коксиална картечница 12.7 mm M87 противовъздушна картечница |
| Технически данни | |
| Двигател | дизелов V-46TK 1 000 hp (750 kW) |
| Максимална скорост | 68 km/h |
М-84 е модерен основен боен танк от втора генерация, произвеждан от социалистическа федеративна република Югославия.
Съдържание |
[редактиране] Разработка и производство
М-84 е модификация на съветския танк Т-72. М-84 има някои подобрения, като по-добра композитна броня и по-мощен двигател. Танкът влиза в употреба в Югославските въоръжени сили през 1984 г., а неговата модификация М-84М няколко години по-късно.
Има 240 завода от бивша Югославия, които пряко участват в изграждането на части за танка и още около 1 000 участващи непряко по производството му.
През късните 80 години на 20 век започва проект за заменящ танк наречен „Вихър“ . За разлика от М-84 този танк не копира съветска машина. Поради разпадането на Югославия този проект е изоставен.
Последната сръбска версия на М-84 е М-84АБ1, която е представена през 2004 г. По външен вид и параметри наподобява руските Т-90.
Хърватия разработва високо модернизиран прототип наечен М-95 Дегман. М-84Д е версията влязла в сериино производство, която в основата си е М-95 Дегман с малки промени.
Около 150 танка М-84 са изнесени за Кувейт. Печалбата от продажбата е 500 млн. американски долара, което е най-голямата печалба от износ на военната индустрия на Югославия по това време. Разпадането ѝ през 1991 г. предотвъртява всякакви бъдещи износи. Кувейт е поизкал 215 танка, но цялата поръчка не е изпълнена. Сега Хърватия предлага на Кувейт да модернизира техните танкове по стандартите на М-84Д и да им продаде още 65 танка. Това е интересна информация, защото Кувейт отхвърля предложението на САЩ да замени техните остарели танкове с М1 Ейбрамс.
[редактиране] Въоръжение
М-84 е въоръжен с 2A46 125 mm гладкостволно оръдие. Газовия цилиндър е поместен в средата на оръдието и е покрит със защитен топлинен слой, който намалява деформациите на оръдието от високите температури и осигурява това то да е охладено при внезапни изстрели. М-84 изполвазва автоматично презареждане, което осигурява по 8 изстрела в минута.
Амунициите са подредени под купола на корпуса на танка. Тази концепция е взета от съветския Т-72. Това позволява бързо изстрелване на снаряди, но прави М-84 уязвим. Тази слабост е използвана от хърватските сили в Хърватската война за независимост и от словенските воиници в Десет дневната война за да се унищожат екипажите на югославските танкове. В по-късните етапи на конфликта тези загуби са намалени чрез използването на нови подобрени тактики.
Освен основното оръдие, М-84 е въоръжен и с коксиална картечница 7.62 mm M86 и с още една противовъздушна картечница 12.7 mm M87.
[редактиране] Оборудване
[редактиране] Двигател
Танкът използва 12 цилиндров дизелов двигател V46-6 с водно охлаждане и с мощност 574 kW. Подобрената модификация М-84А има по-модерен и мощен V46-TK 735 kW двигател. С максимално гориво (1 200 литра) танкът може да измине 450 km, а заедно с външните резервоари разстоянието се увеличава до 650 km.
Хърватките модификации имат подобрена мощност на двигателя. Моделът М-84А4 има двигател немско производство с мощност 820 kW, а М-95 Дегман е с 895 kW двигател, най-мощният сред всички варианти на М-84. Дегман има и най-голям обем на горивото от 1 450 литра.
[редактиране] Модернизация
През 2005 г. са представени М-84АБ1 и М-2001, подобрени и модернизирани версии на М-84. Основно подобрение е системата за дневно/нощно виждане. M84A1 е заменено от по-добро оръдие с подобрени характеристики и по-добра възможност за сменяне на боеприпасите в полеви условия. М-2001 може да изстрелва противотанкови управляеми ракети с лазерно насочване, с което могат да се засичат вражески танкове на разстояние 9 km.
М-2001 е покрит с реактивна броня. Подобрената броня е оборудвана и с модерна електро-оптична система против жично и лазерно насочвани противотанкови ракети.
[редактиране] Подобни танкове
М-84 е много идентичен със съветският Т-72, чиято модификация и е. Югославия обаче не единствената страна, която е поискала лиценз за конструкции на базата на Т-72. Много страни от бившия Източен блок и страни наследнички на СССР също произвеждат танкове, които са много близки до М-84.
Танкът от трета генерация Т-90 е много подобен на сръбският М-84АБ1. По-голямата част от частите за М-84АБ1 се доставят от Русия, което също говори за големият процент подобност и заменимост на тези танкове.
[редактиране] Участие във военни конфликти
[редактиране] Пустинна буря
Няколко месеца преди Войната в Залива в Кувейт няколко варианта на М-84 от Югославската армия трябва да заменят старите британски танкове. След подписването на договора четири танка М-84А са взети от Ниш за да бъдат доставени за операцията, но Иракската армия ги пленява скоро след окупацията. Следващите доставки на танкове са спрени по време на инвазията. Кувейтаската бронирана бригада Фатах е оборудвана с 70 танка М-84. Те обаче не вземат участие в битката, защото са много подобни на Т-72 в иракската армия. М-84 е много ефективен срещу Т-62 и Т-55. Няколко от тях са унищожени от прятелски огън.
[редактиране] Югославски войни
[редактиране] Словения
По време на Десет дневната война в Словения М-84 са натоварени със задачата да охраняват границите на Съюзната република. Тъй като Словенската армия няма почти никакви военни бронирани единици няма нужда М-84 да бъдат пратени на предните фронтове.
Танковете са използвани за пробиване на барикадите от камиони, но с не много голям успех.
Югославските сили губят около 20 М-84 по този начин и вероятно изоставят още 60 от тях. Словения завзема всики тези танкове, намиращи се на нейна територия след подписването на мирният договор.
[редактиране] Хърватия
М-84 имат възможност за показване на своите възможности при битката при Вуковар, където югославските сили най-вероятно лековерно разгръщат големи колони от ОБТ без подкрепа от пехотата. Заради това тетърпят големи загуби само за един ден, когато са унищожени около 100 бронирани превозни средства, основно танкове Т-55 и 20 М-84.
[редактиране] Босна и Херцеговина
В Босна М-84 има малка възможност за водене на битки. Със започването на войната всички бронирани машини и екипировката им е предадена на армията на Република Сърбия. Тя разполага с около 150 до 200 танака М-84 и армията на Босна и Херцеговина пленява само три машини от тях. Много танкове М-84 са използвани при обсадата на Съраево, както и при други по-малки по мащаб конфликти. Броят на танковете унищожени по време на Босненската война е неизвестен.
[редактиране] Война в Косово
По време на войната в Косово са използвани танкове М-84 от 211-та и 252-ра бронирани бригади на Юголсваската армия. Те са използвани срещу евентуална инвазия на НАТО в Косово и Метохия, а срещу албанските бунтовници са използвани танкове Т-55, които са много ефективни в допълнение с пехотата (БВП М-80, БОВ и М53/59 Прага).
НАТО заявява, че са унищожили 300 сръбски танка, но това е съмнителна информация. 14 танка са унищожени от въздушни удари на НАТО. От тях 8 са Т-55 и 5 М-84, като за попаденията освен авиацията на НАТО е помогнала и армията за освобождение на Косово
[редактиране] Оператори
[редактиране] Сърбия
Сърбия има 212 танка ОБТ М-84 във версиите М-84, М-84А, М-84АИ и М-84АК на служба плюс още 10 танка в запас. Има планове за модернизиране на всички сръбски танкове във версията М-2001.[1]
[редактиране] Кувейт
Кувеит притежава 149 танка М-84АБ, които са закупени по време на операция Пустинна буря от Югославия. Арабската страна смята да модернизира тези танкове по стандартите на М-84Д и да закупи още 64 от Хърватия.[2]
[редактиране] Босна и Херцеговина
Броят на танковете в босненската армия е неизестен, както е неизвестно и колко от тях са годни за експлоатация.
[редактиране] Хърватия
Хърватия разполага с 75 ОБТ М-84 като около 60 от тях са пленени по време на войната. Поне 20 от хърватските танкове са от модернизирания тип М-84А4 Снайпер. Всички танкове трябва да бъдат доведени до такова ниво към 2008 г.
[редактиране] Словения
В словенската армия има 54 танка М-84. Повечето от тях са в експлоатация и са модернизирани по стандартите на М-84А4, но има и значителен брой които са изведени от експлоатация. Тези танкове трябва да бъдат заменени около 2010 г.
[редактиране] Бивши оператори
[редактиране] Югославия
Югославската армия е разполагала с 450 танка във версиите М-84 и М84А. Планирало се е да бъдат конструирани още 1000 танка М-84, които да заменят остарелите Т-34, М4 Шърман и М-47 Патън и някои от танковете Т-55. Повечето от танковете на бивша Югославия са поделени от страните наследнички — СФРЮ и република Сръбска, като известен брой от тях са пленени от Словения и Хърватия.
[редактиране] Република Сръбска
През Босненската война босненските сърби са използвали голям брой М-84 от бившата армия на Югославия. След войната много от танковете са предадени на ФР Югослваия, защото република Сръбска е имала ограничение за броят на танковете, който е достигал до 137 танка. След като армията на република Сръбска става част от въоръжените сили на Босна и Херцеговина съдбата на техните М-84 е неизвестна.
[редактиране] Република Сръбска Крайна
Сръбска Крайна е оборудвана с около 30 танка М-84, които са най-доброто въоръжение на страната по време на войната в Хърватия. Използвани са в критични региони от корпусите на специалните сили, едни от най-елитните в армията на Сръбска Крайна. Хърватските въоръжени сили унищожават около 5 М-84, а останалите са евакуирани в Република Сръбска и ФР Югославия след започването на „Операция Буря“.
[редактиране] Отказани поръчки[3]
[редактиране] 
Либия
Либия е имала ратифицирано споразумение с Югославия за закупуването на 200 М-84, които били вече произаведени, но никога не са доставяни заради започването на войната в Югославия.
[редактиране] 
Пакистан
През 1990 г. Пакистанските военни са заинтересовани в закупуването на сръбски танкове М-84. Един образец е изпратен в Пакистан за да бъде тестван. Армията на Пакистан одобрява танка, но поръчката не е осъществена заради ситуацията в Югославия по това време.
[редактиране] Вижте също
[редактиране] Подобни танкове
- Асад Бабил
- Т-64
- Т-72
- Т-80
- Т-84
- Т-90
- ПТ-90 Тварди
- М-2001
- М-95 Дегман
[редактиране] Източници
- ↑ Serbian Armed Forces
- ↑ Poslovni dnevnik - Đuro Đaković radit će 65 novih tenkova za Kuvajt?
- ↑ http://stef124.tripod.com/m84-inter.HTM
[редактиране] Външни препратки
за М-84АБ1 публикувана в „Отбрана“. (на сръбски)- М-84 в сайта на FAS.
