Социалистическа федеративна република Югославия
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
|||||
 |
|||||
| Официални езици: | македонски, сърбо-хърватски, словенски | ||||
| Столица: | Белград | ||||
| Площ (1991): | 255 804 км² | ||||
| Население (1971): | 20 522 972 | ||||
| Валута: | Динар (YUD) = 100 пара | ||||
| Часова зона: | UTC +1 | ||||
| Химн: | Хей, славяни | ||||
| ISO 3166-1: | .yu (невалиден) | ||||
| Телефонен код: | +38 | ||||
Социалистическа Федеративна Република Югославия (съкратено СФРЮ) е бивша европейска държава, която се е намирала в западната част на Балканския полуостров
Създадена е 1945. година като наследник на Кралство Югославия под името Демократическа Федеративна Република Югославия. 1946. година сменя името си на Федеративна Народна Република Югославия, а 1963. година окончателно получава названието Социалистичка Федеративна Република Югославия.
Съседни страни на СФРЮ са: Италия и Австрия на северозапад, Унгария и Румъния на север, България на изток и Гърция и Албания на юг. Западната част на републиката излиза на Адриатическо море.
Съдържание |
[редактиране] Социалистическите републики и автономни области
СФРЮ е била разделена на шест социалистически републики и на две социалистически автономни покрайнини, които са били част от СР Сърбия. Столицата е била Белград.Републиките са били следните:
- Социалистическа република Босна и Херцеговина – със столица Сараево;
- Социалистическа република Хърватска – със столица Загреб;
- Социалистическа република Македония – със столица Скопие;
- Социалистическа република Черна гора – със столица Титоград (сега Подгорица);
- Социалистическа република Сърбия – със столица Белград, в която се намират:
5а. Социалистическа автономна област Косово и Метохия – със столица Прищина и
5б. Социалистическа автономна област Войводина – със столица Нови Сад; - Социалистическа република Словения – със столица Любляна.
[редактиране] История
Демократична Федеративна Република Югославия е oснована на конференцията на АВНОЙ в Яйце, от 29 ноември до 4 декември 1943. Междувременно преговорите с Кралското правителство в изгнание продължават. 29 ноември 1945 Федеративна Народна Република Югославия е конституирана като комунистическа страна (решено също на конференцията на АВНОЙ в Яйце). Първият президент на следвоенна Югославия е Иво Лола Рибар, а премиер Йосип Броз Тито. 1953 година, Тито става президент, а 1963 година е провъзгласен за доживотен президент.
Югославия не поема курса на зависимост от Съвтеския съюз и не е била член на Варшавския договор като останалите страни от Източна Европа,нито пък е била член на НАТО, което я прави специфична в отношението с другите страни. Точно поради този баланс между изтока и запада, тя е имала добър имидж навсякъде по света.
[редактиране] Разпадането на СФРЮ
След смъртта на Тито(1980), напрежението между югославските народи става по-голямо, а през 1991 с обявяването на независимост на Словения, Хърватско, Република Македония и Босна и Херцеговина започва гражданската война. През 1992 републиките Сърбия и Черна гора образуват Съюзна република Югославия, която през 2002 e преименувана в Държавна oбщност Сърбия и Черна гора.
Разпадането на СФРЮ започва в момента когато Словения провъзгласява независимостта си (1991). Бързо след това започва гражданската война в Хърватско (1991-1995) между хървати и сърби. Сърбите се разбунтуват, защото според новата хърватска конституция губят статута си на конституционен народ, докато хърватите желаят да основат своя национална държава. Гражданската война в Босна и Херцеговина (1992-1995) е на етническа и верска основа. Воюват сърбите, хърватите и мюсюлмани (бошняците). Според бошняците, Съюзна Република Югославия и Хърватско извършват агресия спрямо Босна и Херцеговина. За сърбите това е гражданска война. През 1993 година хърватите и бошняците се съюзяват. Войната свършва със Дейтънското споразумение от (21 ноември 1995).
[редактиране] Причини за разпадането
През 1989 година се появяват подходящи условия за разпадането на СФРЮ. Краят на политическата система на Източна Европа през 1989 година същевременно е и начало на демократизацията на тези страни. От тогава се поставя и начало на новата външна политика на САЩ и Западна Европа спрямо източноевропейските страни и в частност спрямо СФРЮ.
Новите световни събития изоснови променят съотношението на силите в международната политика и съотношението на силите в самата СФРЮ. Те същевременно повдигат въпроса за оцеляването на политическата система на СФРЮ. Американските и западни политици изискват промяна на политическата система на Югославия и демократически преход.
| Държави появили се с разпадането на СФРЮ: |
| Босна и Херцеговина |
| Хърватска |
| Република Македония |
| Словения |
| Черна гора |
| Косово[1] |
| Сърбия |
Изчезването на източно-европейската политическата система и изисквания за промяна в СФРЮ поставя оцеляването на СФРЮ под въпрос. Необходимостта за промяна на политическата система на СФРЮ и външната политика са двата фактора, които най-много влияят на разпадането й.
Скоростта на развитието на нещата по-късно отварят други въпроси. Отговорността за разпадането ѝ е на политиците. Сърбия (а с нея СФРЮ)е има нещастието точно през 1989 година да я управляват политици, които се интересуват само от властта.
[редактиране] Изчезването на СКЮ и ескалиране на национализма
Разпадането на СФРЮ е предхождано от изчезването на Съюза на комунистите в Югославия (СКЮ) от политическата сцена. Словенските и хърватските представители напускат заседанието на 14-тия извънреден конгрес на СКЮ. Тогава изчезва един от най-значимите органи в Югославия. През пролетта на 1990 г. в проведените избори в Словения и Хърватско побеждават антикомунистически сили. Националистическата ХДЗ (Хърватска демократическа обшност), с водач Франьо Туджман, получава мнозинство в хърватския парламен и така идва на власт.
Хърватските власти започват с чистка на сърбите от държавните органи. Сърбия осъжда тези събития. Тогава настъпва сериозна национална криза в СФРЮ. През септември 1990 година, е приета и новата Конституция на Сърбия, която изхвърля от названието на държавата представката "социалистическа".
В началото на 1991 година, започват сраженията между сърби и хървати в Хърватия. Председателството на СФРЮ, като най-висш ръководещ орган в државата с председател Борисав Йович (представител на Сърбия), се опитва да овладае кризата и предотврати възможността за война. През пролетта същата година, войната все повече се разгаря.
[редактиране] Войната в Словения
На 25 юни 1991 година, формално започва разпадането на Югославия. На този ден, словенския и хърватски парламент приемат решение за провъзгласяване на независимост. Но два дни по-късно, Югославската народна армия е изпрвена срещу Словения, с цел да промени това решение. Избухва война между ЮНА и словенските републикански сили (територијалаци), с водач Янез Янша. Войната продължава десетина дни. В началото на юли, Председателството на СФРЮ приема решение за оттегляне на армията от Словения. Част от ЮНА остава в Хърватия.
[редактиране] Войната в Хърватия
През месеците август и септември 1991 година, в Хърватия започва гражданска война между сърбите и ЮНА от една страна, срещу новоформирлата се хърватска армия. Непризнатата Хърватия на Франьо Туджман отнема правата на сърбите с новата конституция на страната. Сърбите в Хърватия, по-късно и тези в Босна и Херцеговина, започват война срещу хърватите.
В Хърватия се сформира Република Сръбска Крайна 1991 година. Сърбите не искат да се подчинят и да останат в обявилата независимост Хърватия, където са им отнети всички права и желаят да останат в рамките на СФРЮ.
На 4 август 1995 година започва Операция Буря(Олуя), с която са прогонени или убити десетки хиляди сърби от Република Сръбска Крайна. Хърватските и босненските сили се обединяват и заемат стратегически важните босненски градове Гламоч, Босанско Грахово и Дървар, както и долното Ливанско поле. Това пресича връзката за доставка на хърватскте сърби и обсажда град Книн от три страни. Голяма част от населението на тези територии трябва да изостави своите къщи и да избяга в Република Сръбска или СРЮ.
Вечерта на 7 август 1995, операцията официално приключва, с когато свършва и войната в Хърватия.
[редактиране] Войната в Босна и Херцеговина
Войната в Босна и Херцеговина започва от 6 април 1992 до 14 септември 1995 и представлява едно от най-кървавите воини в Европа след Втората световна война. Войната е резултат от предизвикана от ескалиране на национализма. Завършва с официалното подписване на Дейтънското споразумение.
[редактиране] Население
Данни от преброяванията през 1971 и 1981
| Националност | 1971 | % | 1981 | % |
|---|---|---|---|---|
| албанци | 1 309 523 | 6,4 | 1 731 252 | 7,7 |
| българи | 58 627 | 0,3 | 36 642 | 0,2 |
| хървати | 4 526 782 | 22,1 | 4 428 135 | 19,7 |
| италианци | 21 791 | 0,1 | 15 116 | 0,1 |
| македонци | 1 194 784 | 5,8 | 1 341 420 | 6,0 |
| унгарци | 477 374 | 2,3 | 426 865 | 1,9 |
| черногорци | 508 843 | 2,5 | 57 298 | 2,6 |
| мюсюлмани | 1 729 932 | 8,4 | 2 000 034 | 8,9 |
| сърби | 8 143 246 | 39,7 | 8 136 578 | 36,3 |
| словаци | 83 656 | 0,4 | 80 300 | 0,4 |
| словенци | 1 678 032 | 8,2 | 1 753 605 | 7,8 |
| цигани | 78 485 | 0,4 | 148 604 | 0,7 |
| румънци | 58 570 | 0,3 | 54 721 | 0,2 |
| турци | 127 920 | 0,6 | 101 328 | 0,5 |
| югославяни | 273 077 | 1,3 | 1 216 463 | 5,4 |
| останали/неопределени | 252 330 | 1,2 | 389 970 | 1,7 |
| общо | 20 522 972 | 100 | 22 438 331 | 100 |
[редактиране] Републики и покрайнини по броя на населението
данни от преброяването през 1991.
| Ранг | Република/автономна област | население | % | Гъстота на населението |
|---|---|---|---|---|
| 1 | Сърбия | 9 506 174 | 40,9% | 114,0 |
| --- | Централна Сърбия | 5 582 611 | 24,0% | 99,4 |
| 2 | Хърватска | 4 784 265 | 20,6% | 84,6 |
| 3 | Босна и Херцеговина | 4 377 053 | 18,8% | 85,6 |
| 4 | Македония | 2 033 964 | 8,8% | 79,1 |
| --- | Войводина | 1 996 367 | 8,6% | 92,8 |
| --- | Косово и Метохия | 1 956 196 | 8,4% | 183,1 |
| 5 | Словения | 1 913 355 | 8,2% | 94,5 |
| 6 | Черна гора | 615 035 | 2,6% | 44,5 |
| СФР Югославия | 23 229 846 | 100% | 92,6 |
[редактиране] Републики и покрайнини по площ
| Ранг | Република/автономна област | площ (км²) | % | Гъстота на населението |
|---|---|---|---|---|
| 1 | Сърбия | 83 361 | 33,2% | 114,0 |
| 2 | Хърватска | 56 524 | 22,5% | 84,6 |
| --- | Централна Сърбия | 56 169 | 22,4% | 99,4 |
| 3 | Босна и Херцеговина | 51 129 | 20,4% | 85,6 |
| 4 | Македония | 25 720 | 10,3% | 79,1 |
| --- | Войводина | 21 506 | 8,6% | 92,8 |
| 5 | Словения | 20 246 | 8,1% | 94,5 |
| 6 | Черна Гора | 13 810 | 5,5% | 44,5 |
| --- | Косово и Метохия | 10 686 | 4,3% | 183,1 |
| СФР Югославия | 250 790 | 100% | 92,6 |
[редактиране] Републики и покрайнини по гъстота на населението
| Ранг | Република/автономна област | Население | Площ (km²) | Гъстота на населението |
|---|---|---|---|---|
| --- | Косово и Метохия | 1 956 196 | 10 686 | 183,1 |
| 1 | Сърбия | 9 506 174 | 83 361 | 114,0 |
| --- | Централна Сърбия | 5 582 611 | 56 169 | 99,4 |
| 2 | Словения | 1 913 355 | 20 246 | 94,5 |
| --- | Войводина | 1 996 367 | 21 506 | 92,8 |
| 3 | Босна и Херцеговина | 4 377 053 | 51 129 | 85,6 |
| 4 | Хърватска | 4 784 265 | 56 524 | 84,6 |
| 5 | Македония | 2 033 964 | 25 720 | 79,1 |
| 6 | Черна гора | 615 035 | 13 810 | 44,5 |
| СФР Югославия | 23 229 846 | 250 790 | 92,6 |
[редактиране] Бележки
- ↑ Все още непризната.
