Мюриъл Спарк
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Мюриъл Сара Спарк (английски Muriel Sarah Spark) е шотландска писателка и литературна критичка.
Родена е на 1 февруари 1918 г. в Единбург, Шотландия като Мюриъл Сара Камберг. Баща и е евреин, а майка и е англичанка. Получила образованието си в Единбургското женско училище на Джеймс Гилеспи. Живяла няколко години в Южна Родезия (сега Зимбабве), където през 1938 година се омъжва за Сидни О. Спарк от когото има син, но бракът им се разпада. Тя се връща в Обединеното кралство през 1944 и започва работа в разузнаването по време на Втората световна война.
Творческата си дейност започва като литературен критик и поетеса. Първите стъпки в художествената проза започва с написването на разкази. После следват романите:
- “The Comforters”, 1957
- “Robinson”, 1958
- “Memento mori”, 1959 който пожънва първия голям успех.
- “The Ballad of Peckham Rye”, 1960
- “The Prime of Miss Jean Brodie”, 1961 - нейния шедьовър
- “The Girls of Stender Means”, 1963
- “The Mandelbaum Gate”, 1965
- “The Driver’s Seat”, 1970
- “Not to Disturb”, 1971
- “The Abbess of Crewe”, 1974
- “Territorial Rights”, 1979
- “Loitering With Intent”, 1981
- “The Only Problem”, 1984
- “A Far Cry From Kensington”, 1988
- “Symposium”, 1990
- “Reality and Dreams”, 1996
- “Aiding and Abetting”, 2001 е последния и роман
През 1993 година когато е на 75 години тя написва своята автобиография “Curriculum Vitae” и е удостоена с ордена на Британската империя.
