от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мойсей е вторият от четиримата синове на комит Никола, които след падането на столицата на Първото българско царство, Велики Преслав под византийска власт през 971 г. поемат контрола върху свободните югозападни български предели. Въпреки липсата на конкретни сведения от първоизточници, в съвременни исторически трудове се приема, че Мойсей е управлявал непосредствено област с център Струмица. Възползвайки се вътрешните неуредици във Византия след смъртта на император Йоан I Цимисхий, през 976 г. той и братята му Давид, Арон и Самуил започват настъпление срещу византийските владения в Тесалия, около Воден и по долното течение на Струма. В поречието на Струма действа Мойсей. Той напада византийската крепост Сяр, отбранявана от византийски военачалник с ранг дукс, управител на тема (област) Солун или на Одрин. В боя под стените на Сяр Мойсей пада убит. Приема се, че това събитие става през 976-977 г., въпреки че няма сигурни източници за определяне на точна хронология. Когато Мойсей загива, най-големият от комитопулите, Давид, вече не е между живите. Останалите двама братя, Арон и Самуил, си поделят властта над свободните от Византия български земи.
- Андреев, Й., Лазаров, Ив., Павлов, Пл., Кой кой е в средновековна България, Изд. "Просвета", София 1995, ISBN 954-01-0476-9, с. 281
- Златарски, В., История на българската държава през средните векове, т. I, ч. 2, София 1971, с. 603-604, 613-614
- Павлов, Пл., Цар Самуил и "Българската епопея", София - Велико Търново, 2002
- Пириватрич, С., Самуиловата държава. Обхват и характер, Изд. "АГАТА-А", София 2000, ISBN 954-540-020-X, с. 99
