Комит

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Комит е длъжностна, впоследствие благородническа, титла, която е предадена от късната Римска империя на редица средновековни държави, в т. ч. и на Първото българско царство, и се запазва в изменени форма и съдържание до XX век. В различните времена и държави я носят служители от централната администрация, офицери, провинциални управители и потомствени аристократи.

На латински език "комит" (comes, мн. ч. comites) означава буквално "спътник", "последовател". Тази форма търпи много изменения според езика на народите, възприели титлата в своята държавна и обществена организация. В немския език се е утвърдила формата "граф" (Graf)^[1], равнозначна на френската comte^[2] и английската count^[3].

Съдържание 1 Комит в Римската империя 2 От Франкската империя до Европа от по-ново време 3 Комит в ранносредновековна България 4 Известни графове от българската история 5 Източници

[редактиране] Комит в Римската империя

В късната Римска империя (периода на домината, IV век) комити (comites) се наричат членовете на имперския съвет Sacrum consistorium, отговорен за централната държавна администрация и двора на владетеля. Финансовата система се управлява от служител, наречен comes sacrarum largitionum, а comes rerum privatarum завежда императорското съкровище.^[4]

На границата между IV и V век Comes Orientis e управител на Сирия и Палестина в източните покрайнини на империята.^[5] В римската армия по същото време служат Comites rei militaris, всеки от които командва полевите войски (comitatenses) в дадена административна област (диоцез)^[6]. Комити (comites domesticorum) са и командирите на онази част от гвардията на императора (Domestici), която не само се грижи за личната сигурност на владетеля, но, за разлика от други гвардейски части като схоларианците, може да бъде използвана за специални мисии далеч от императорския двор^[7].

[редактиране] От Франкската империя до Европа от по-ново време

През VI век титлата comes е възприета от франките, които я използват редом с титлата graf (граф) за кралски служители по места, натоварени със съдебни, административни и военни правомощия^[8]. Особени функции има comes palatinus. Още при династията на Меровингите, в началото на франската държава, той е един от приближените на краля, които го заместват в правораздаването. Много по-късно, при германските крале от X век, comites palatini представляват монарха в отделните области на държавата, за да поддържат верността на местните първенци към централната власт.^[9] Във франкската държава на Карл Велики (управлявал през 768-814 г.) и наследниците му длъжността "маркграф" (Markgraf) се раздава на военачалници, натоварени със защитата на гранични области ("марки") от чужди нашествия^[10].

От IX век насетне настъпват промени в значението на графската титла^[11]. Властта на графовете, опираща се на поземлената собственост и съдебната им власт, се засилва. Към края на XII век те окончателно се превръщат от длъжностни лица в поземлени аристократи, които са васали на краля или на други едри феодали^[12][13].

След революцията от 1789 г. титлата "конт" ("граф") губи политическото си значение във Франция. Възстановена двайсетина години по-късно от император Наполеон I, тя остава обозначение за благороднически произход или отличие за висши държавни служители. Това значение се запазва частично и в зависимост от регионалните условия през целия XIX и в началото на XX в. в Германия и Австро-Унгария (Graf), Русия (граф), Испания (conde), Италия (conte) и други европейски държави.^[13]

[редактиране] Комит в ранносредновековна България

Основна статия: Комитат

По време и след голямото разширение на Първото българско царство през IX в. комитът е потомствен областен управител, който дължи положението си на владетеля. Една от най-ранните прояви на български комит, отбелязана в оцелелите исторически извори, се отнася към управлението на хан Пресиан (836-852 г.)^[14] Известни са имената на няколко комити от по-късно време – Таридин (управител на част от Македония при Борис I), Дристър (при Симеон I)^[15] и др. Комит е и бащата на цар Самуил – Никола. Затова в историческите извори и изследвания Самуил и тримата му братя често са наричани комитопули.

[редактиране] Известни графове от българската история

• Балдуин Фландърски - граф на Фландрия и Ено, участник в Четвъртия кръстоносен поход (1202-1204 г.) и първи владетел на Латинската империя. Пленен от българския цар Калоян в битката при Одрин през 1205 г.
• Игнатиев, Николай Павлович (1832-1908) - руски дипломат, посланик в Османската империя през 1864-1877 г., съавтор на проекта за Санстефанския мирен договор и пълномощник на Русия при сключването му на 3 март 1878 г.

[редактиране] Източници

1. ↑ Виж значението на "Graf" в Deutsches Rechtswörterbuch (15.2.2008)
2. ↑ Справка за "comte" в Eurodict. Free Online Dictionary (15.2.2008)
3. ↑ Справка за думата "count" в Merriam-Webster's Online Dictionary (15.2.2008)
4. ↑ Kinder, Hermann, and Werner Hilgemann, The Penguin Atlas of World History, Volume I: From Prehistory to the Eve of the French Revolution, ISBN 0-14-051054-0, p. 103
5. ↑ Bury, J. B. History of the Later Roman Empire, Macmillan & Co., 1923, p. 27, взето от B. Thayer, LacusCurtius: Into the Roman World (14.2.2008)
6. ↑ Bury, J. B. History of the Later Roman Empire, p. 36, n. 37
7. ↑ Bury, J. B. History of the Later Roman Empire, pp. 37-38
8. ↑ Deutsches Wörterbuch von Jacob und Wilhelm Grimm: GRAF, Bd. 8, Sp. 1700-1702 - издание на Kompetenzzentrum für elektronische Erschließungs- und Publikationsverfahren in den Geisteswissenschaften an der Universität Trier (15.2.2008)
9. ↑ Виж Palatine, взето от Classic Encyclopedia (Based on the 11th Edition of the Encyclopaedia Britannica) на 15.2.2008
10. ↑ Виж Margrave (Classic Encyclopedia, 15.2.2008)
11. ↑ Виж закон на крал Карл Плешиви от 877 г. - Le Capitulaire de Quierzy (15.2.2008)
12. ↑ Deutsches Wörterbuch von Jacob und Wilhelm Grimm: GRAF, Bd. 8, Sp. 1704-1705 - издание на Kompetenzzentrum für elektronische Erschließungs- und Publikationsverfahren in den Geisteswissenschaften an der Universität Trier (15.2.2008)
13. ↑ ^{13,0 13,1} Виж Count, (Classic Encyclopedia, 15.2.2008)
14. ↑ Лъв Граматик, Гръцки извори за българската история, т. V, стр. 156; Жеков, Ж. България и Византия VII-IX в. - военна администрация, Университетско издателство "Св. Климент Охридски", София, 2007, ISBN 978-954-07-2465-0, стр. 254
15. ↑ Андреев, Й., Лазаров, Ив., Павлов, Пл. Кой кой е в средновековна България, Изд. "Просвета", София 1994/1995, стр. 104, 359