Медовина (село)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Медовина е село в Североизточна България. То се намира в община Попово, Област Търговище.

Медовина (село)
43° 19' N, 26° 10' E (карта - карта - сат. снимка)
Данни ^*
Население:	762 ^[1]
Надм. височина:	292 m
Пощ. код:	7863
Тел. код:	06033
МПС код:	Т (Т)
Администрация
Област:	Търговище
Община: - кмет	Попово д-р Людмил Веселинов (ФАГО, ГСНБ)
Кметство: - кмет	Медовина Йордан Йорданов

промяна на тази таблица

[редактиране] География

Селото се намира на около 4 км югозападно от Попово, на около 300 м надморска височина, на пътя за град Антоново. Разположено е в равнинна местност. Непосредствено до него преминава ж. п. линията София – Варна. Землището му граничи с тези на селата: Паламарца, Славяново, Посабина и град Попово. С градовете Попово и Антоново и със селата Славяново и Посабина е свързано чрез асфалтови пътища, а черни пътища го свързват със селата Посабина, Ковачевец и Паламарца.

Селото е образувано от следните четири махали: Горната махала, Богдан махала, Крачол махала и Офе махала.

[редактиране] Кратка историческа справка

Читалището на селото

Преди Освобождението селото е носило името Балджи Омур Кьой (селото на пчеларя Омур). Под това име селото се среща за пръв път в османски данъчен регистър от 1555 год. През 1573 год. селото е записано отново в данъчен регистър със същото име.

Преди началото на 16-ти век е носело българското име Глоговиче, но се е намирало в местността Корията (на около 2 км северозападно от сегашното си землище). След появата на смъртоносен мор се е изселило на сегашното си землище. През 16-ти век е имало и статут на соколарско село с 12 соколари-мюсюлмани.

По време на Освобождението в селото е имало около 30 български и 150 турски къщи. Първоначално българското население избягало по време на сраженията към Лудогорието, опасявайки се от преследванията на черкезите, които тогава грабели и убивали. На 28-ми ноември 1877 год. в близост до селото (местността Карши махле) се е водило голямо сражение между руските войници и турската войска, в което турците били победени и принудени да отстъпят.

Балджи Омур първоначално е било турско селище, в което през 60-те год. на 19-ти век започнали да се заселват и българи от Балкана, главно от Еленско. След 1878 год., но най много около 1883 год. дошли нови преселници-балканджии от Еленско, Тревненско (колиби Хитровци) и Габровско. Имало заселници и от село Садина, Поповско и други Поповски села.

Българско училище в селото било открито непосредствено след Освобождението, а новата му сграда била построена през 1883 год. Негов патрон става името на Васил Левски. Днес то не функционира, трансформира се в дом за деца с умствени проблеми, а децата на селото учат главно в ОУ „Н. Й. Вапцаров“ в град Попово.

Селото имало стара църква, построена през 1860 год., която била ограбена и полусрутена по време на Освободителната война. С нов църковен храм, носещ името на архангел Михаил селото се сдобива едва през 1934 год.

На 14-ти август 1934 год. село Балджи Омур е преименувано на село Медовина с министерска заповед.

Турскоезичното население напуска селото на етапи през 1914, 1928 и 1950 год., като малка част от него остава в селото. През 50-те год. на 20-ти век в Медовина се заселват българи и от кюстендилските и врачанските села.

Старите селски родове са били: Драгошиновите, Игнатевците, Казаковите, Неновите, Райковите, Ралевците, Сапунджиите, Белберите и др.

[редактиране] Религии

Християнска (източно-православна) - преобладваща;
Мюсюлманска;

[редактиране] Обществени институции

Кметство;
Народно читалище „Иван Иванов“, основано първоначално през 1891 год.;
СПИ „Васил Левски“ - закрито;
Целодневна детска градина;
Църква;
Джамия;

[редактиране] Културни и природни забележителности

В землището на селото се откриват останки от различни исторически епохи: праисторически селища и селищни могили, антични селища, могилни некрополи, тракийско светилище, намиращо се на 1 км западно, отляво на асфалтовия път за село Посабина и др.;
Църковен храм “Св. Архангел Михаил”, изграден през 1934 год.;

[редактиране] Редовни събития

Събор на селото - провежда се всяка година на 31 ноември;

[редактиране] Личности

Иван Иванов (1923-1944) - партизанин от Поповския партизански отряд, загинал на 23 март 1944 год. в бункера в землището на село Ковачевец;

[редактиране] Литература

Попов, А., Н. Кънев. Попово - градът и околията му. Историко-географски очерк. Попово, 1929.
Димитрова-Тодорова, Лиляна. Местните имена в Поповско. С., 2006.
Сборници „Попово в миналото“ (1-4).