Лупус

от Уикипедия, свободната енциклопедия

За селото в южна България вижте Вълчанка.

Тази статия се нуждае от подобрение.
Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.

Тази статия се нуждае от вниманието на редактор с по-задълбочени познания по медицина.
Моля, помогнете да се намери такъв редактор или подобрете тази страница, ако можете.

Лупус еритематодес (или още вълчанка) е потенциално отслабваща или летална автоимунна болест, при която се образуват автоантитела най-вече срещу съединителната тъкан на организма. Болестта може да засегне която и да е част на тялото, но най-често уврежда бъбреците (лупусен нефрит), сърце, стави, кожа, бели дробове, кръвоносни съдове и мозък (нервна система). Заболянатего засяга по-често жени предимно в млада и средна възраст, в съотношение 9:1 спрямо мъжете. Известни са няколко форми на болестта: системна (остра), кожна (дисковидна) и лупус, причинен при употреба на определени наркотици и лекарства.

[редактиране] Разновидности на заболяването

[редактиране] Дисковиден ЛЕ

Дисковидният лупус еритематодес е характеризиран само с обрив на кожата. Около 20% пациенти със системен лупус еритематодес имат дисковидната разновидност на болестта. Пораженията са остро дефинирани като петна на кожата. Тези поражения са обикновено на лицето или други области, изложени на слънчева светлина. DLE може да причини неравни, плешиви области на скалпа, хипопигментация или хиперпигментация. DLE рядко се развива до системен лупус еритематодес. Около 10% дисковидни пациенти с лупус в края на краищата развиват SLE.

[редактиране] Систематичен ЛЕ

Систематичният лупус еритематодес е хроничен и възпалителен. При SLE, тялото развива антитела, които реагират срещу собствената нормална тъкан на човека. SLE и може да бъде много вреден. Курсът е непредсказуем и индивидуализиран. Лупус не е заразна болест. Обикновено се развива при млади жени, но много мъже и деца също развиват лупус. Афро-американци и испаноговорящи имат по-висока честота на заболяемост отколкото белокожи. Изследванията показват че има наследствен компонент също. В повечето случаи на SLE околната среда играе роля в развитието на заболяването. Лупус варира от минимални поражения с лека намеса до значителна и фаталната повреда на жизненоважни органи като белите дробове, сърцето, бъбреците, и мозъка. Заболяването е характеризирано със "сигнални светлини". Протича с периоди на задълбочаване на заболяването и на ремисии. Периодите на подобрение могат да продължават седмици, месеци, или дори години. Заболяването има склонност да се стабилизира през времето. Някои пациенти никога не развиват сериозни усложнения.

[редактиране] Лупус, причинен от употребата на наркотици

Болестта протича със симптоми подобни на тези от SLE. Той е обратимо състояние, което обикновено се случва при пациенти третирани за дългосрочна болест. Симптомите на лупус, причинен от определени наркотици обикновено изчезват след ремисия. Клиничните симптоми обикновено спадат постепенно след като засягащият наркотик е прекратен. Има около 40 лекарства в момента в употреба, които могат да причинят това състояние, въпреки че най-обикновените лекарства са Procainamide, Hydralazine и Quinidine. Широко разнообразие от наркотици причиняват тази форма на SLE.

[редактиране] Диагностициране

Тъй като са често срещани и при други заболявания, следните симптоми не са част от диагностичните критерии за SLE, но се смятат за подсказващи: болки на ставите, треска, обриви на кожата, проблеми с бъбреците, фоточувствителност, косопад, язви на устата или носа, дискомфорт и умора

Критерии за диагностицирането на SLE

Маларни обриви (обриви по бузите), дисковиден обрив
Устни язви
Артрит, артралгия
Плеврит - възпаление на мембраната около белите дробове или перикардит -възпаление на мембраната около сърцето
Бъбречно заболяване (Повече от 0.5 g на ден протеин в урината - протеинурея или клетъчни форми)
Неврологично нарушение (пристъпи или психоза)
Хематологични нарушения - анемия, левкопения или лимфопения - нисък брой на лимфоцитите или тромбоцитопения

[редактиране] Прогноза

Най-обикновената причина за смъртта е инфекция като следствие от лекарства, използувани за заболяването. Прогнозата е по-лоша за мъжете и децата отколкото за жените.

През 50-те год.повечето пациенти, диагностицирани със SLE, са живели по-малко от пет години. Напредъкът в диагностицирането и третирането подобряват оцеляването на и над 90% от пациентите сега оцеляват повече от десет години, а заболяването протича в по-лек курс. Проучванията на болестта драматично се увеличават в последните години.

[редактиране] Лечение

Традиционното лечение е комплексно, консервативно и често много токсично.

Обикновено се прилагат противомаларийни средства и/или кортикостероиди Hydroxychloroquine, Azathioprine; Cyclosphamide е използуван за сериозен нефрит или други усложнения повреждащи органите. Прилагат се орално, венозно или локално, но крият рискове и имат сериозни последствия, някои от които са по-опасни от самата болест. Пациенти, които използват стероиди често могат да развият затлъстяване, диабет и остеопороза. Следователно, стероидите е нужно да бъдат избегнати където е възможно.

Избягването на слънчева светлина (предотвратявайки проблеми поради фоточувствителност) също могат да имат някакъв ефект. Съществуват редица алтернативни терапии и природни лечения при които прогнозата е далеч по-добра.

Третирането от SLE е толкова разнообразно колкото неговият курс, трудно е да се предскаже кое третиране ще бъде най-ефективно.

Всички терапии обаче имат някои общи черти, а именно - режим на физическа и емоционална почивка, защита от директна слънчева светлина, здравословна диета, точно третиране на инфекциите, и анулиране на известни алергени и влошаващи фактори са основите на терапията. В допълнение, за жените-пациенти, евентуалната бременност трябва да бъде планирана във времето на ремисия.