Лактанций

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Лактанций римски оратор

Роден:	ок. 240
Починал:	ок. 320

Лактанций (Lucius Caecilius Firmianus или Firmianus, qui et Lactantius), както го нарича Йероним в труда си De viris illustribus е латински оратор, живял ок. 250 - ок. 325, произхождащ от римската провинция Африка. До 303 г. е езичник, става след това апологет на християнството и се смята за "християнския Цицерон" и учител на Римската църква. По покана на император Константин Велики става учител на Крисп, сина на Константин, през 315 г. Неговото най-важно съчинение е Institutiones Divinae („Божествени поучения“), но най-известно през средновековието е било краткото De mortibus persecutorum („За смъртта на гонителите“), в което Лактанций разказва за мъчителните болести и смъртта на 10 римски императори (особено на Диоклециан), преследвали жестоко ранните християни.

[редактиране] Трудове

De opificio Dei (За божественото сътворение)
Divinae institutiones (Божествени поучения) - състои се от следните 7 книги:
- de falsa Religione (За фалшивата религия)
- de origine erroris (За произхода на грешките)
- de falsa sapientia (За фалшивата правда)
- de vera sapientia et religione (За истинската мьдрост и религия)
- de justitia (За правото)
- de vero cultu (За истинското почитание)
- de vita beata (За щастливия живот)
De ave phoenice (За птицата Феникс)
De ira Dei (За божествения гняв)

[редактиране] Литература

Laktanz: De mortibus persecutorum – Die Todesarten der Verfolger, Lat./dt., übersetzt und eingeleitet von Alfons Städele, Turnhout 2003 (Fontes Christiani 43).