Кристеро

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Мъртви поборници в Mанзанийо, Колима

Обесени въстанници по ЖП линията за Гуадалахара, Халиско

Войната Кристеро, позната и като „Кристиада” водена между 1926-29 год е въстание на местното население, подтиквано от католическите свещеници, срещу мексиканското правителство и по-специално срещу разпорежданията на някои анти-църковни членове от Мексиканската Конституция от 1917 година. Името „кристеро” произлиза от изразеното вярване на въстанниците, че се борят за Христа, "Кристо Рей".

[редактиране] Конституцията от 1917

Мексиканската Конституция от 1917 година е пряко следствие от Mексиканската Революция 1910-17, и от предхождащата я конституция на Бенито Хуарес от 1857 ( Мексиканската Конституция от 1857 година.) Тя отразява дългосрочното недоволство породилосе сред някои мексикански общественици по отношение на това, което те виждали като злоупотреби на католическото духовенство както и факта, че католическият клир исторически се приобщавал към каузата на богатите за сметка на бедните. Това лежи и в основата на недоволството довело до Мексиканската революция от 1910-17. ^[1], ^[2]

[редактиране] Анти-клерикални разпоредби

Пет члена на Конституцията от 1917 са специално насочени към потискане намесата на Римокатолическата църква в политическия и обществен живот.

• (1) ЧЛЕН 3 забранява религиозно образование в училищата
• (2) ЧЛЕН 5 забранява монашеските ордени
• (3) ЧЛЕН 24 забранява публично богуслужение извън храмовете
• (4) ЧЛЕН 27 ограничава правата на религиозните организации да притежават имоти
• (5) ЧЛЕН 130 лишава от някои основни граждански права членове на духовенството: на свещениците и други духовни водачи се забранява да носят извън храма раса или други религиозни символи на сана им, отнема им се правото да гласуват и им се забранява коментирането на обществени дела в религиозни публикации. ^[3]

[редактиране] Промени на имена на градове

Анти-църковното отношение на правителството се разпростряло и до нагледно повърхностни промени като малки промени в имената на места, за да им се придаде по-светско значение; така например щатът и градът Вера Крус (което ще рече Истински Кръст) били преименувани Веракрус.

[редактиране] Период на мирна съпротива

[редактиране] Периодът на Карранса

Венустиано Карранса

При приемането на анти-религиозните текстове на Конституцията от 1917, президент на Мексико е Венустиано Карранса. Карранса не е екстремист, но започва постепенно прилагане на конституционните разпоредби. Прекъсването на тази политика се осъществява от наследника му Обрегон.

[редактиране] Периодът на Обрегон

Алваро Обрегон

Едновремешни съюзници, Карранса и следващият президент – Алваро Обрегон стават врагове. Обрегон организира свалянето на Карранса с различни машинации през 1919. Той заема президентсвото в периода(1920-24). За кратко Обрегон оправдава прякора си – „Непобедимият” и макар да споделял анти-клерикалните чувства на Карранса, бил твърд, амбициозен прагматичен но и достатъчно умен, за да прилага анти-клерикалната си политика избирателно: по местата, където църквата била слаба законът бил съблюдаван по-строго, а там, където била силна – доста по-хлабаво. ('’’Тък’’’, 2008) Примирието било доста „болнаво” поради някои крайни акции на правителството.

[редактиране] Периодът на Кайес

Плутарко Елиас Кайес дава повод на католическото духовенство да призове към активна анти-правителствена съпротива: ’’Кристиадата’’ започва като реакция срещу анти-клерикалните закони изхождащи от Конституцията от 1917 и особено онези закони, познати като „Реформа” и въведени от правителството на Кайес

Трудното „примирие” между църквата и правителството приключило с избирането за президент през 1924 на крайния атеист Плутарко Елиас Кайес. ^[4] Кайес приложил анти-клерикалните закони строго и из цялата страна като добавил и свое законодателство. През 1924 година губернаторът на Гуадалахара закрил католическата семинария в града и затворил католическото сиропиталище. На това католическата общественост в града отвърнал със създаването на католическия Народен Съюз. ^[5] По свидетелства на съвременници Кайес бил масон,^[6] и на 28 май 1926 масоните го наградили с почетен медал за неговото преследване на католиците. На 12 юли 1926 следното комюнике се появило в пресата:

"Международното масонство поема отговорност за събитията в Мексико и се готви да мобилизира силите си за методично цялостно прилагане на програмата си за тази страна... "^[7] вестник ‘’La Tribuna’’ 12 юли 1926

[редактиране] Причини за бунтовете

През юни 1926 подписал „Реформа на Наказателния Кодекс”, неофициално се среща под името „Закон на Кайес” или „Реформата”. В тази реформа се добавили и наказания за свещеници, които нарушавали членове на Конституцията от 1917. Например за носене на църковните одежди извън храма се глобявало 500 мексикански песос - за онова време $250 американски долара. (В днешни пари [американски долари] това се равнява на $3,031.32 ако се позоваваме на ’’индекса на потребителските цени’’ или на $39,798.27 според относителния дял от БВП^[8]; а ако се гледа на цените на недвижимите имоти - сравнението е астрономическо, напр. в Калифорния през 1925 $250 = $50,000-100,000 в 2008, април) ^[9], (относителна стойност на парите)^[10] Така също свещеник можело да бъде затворен за пет години за подобни “престъпления”. ^[11] Кайес конфискувал църковни имоти, манастири и училища.^[12] Назрявала обстановка на нетърпимост между католиците и властта, при все опитите на местните свещеници да успокояват (а други твърдят обратното!) обстановката. За мнозина конфискациите на Кайес били една поредна крачка към придобиване на лична собственост. Наричали улицата в Гуернавака, на която Кайес и шефа на профсъюзите Луис Моронес имали къщи - "улицата на 40-те разбойници". ^[13](Мабри,1990-2008)

[редактиране] Организирана съпротива

[редактиране] Мирна съпротива

В отговор на тези мерки, католическите организации усилили ораганизираната си съпротива. Най-важната организация била Националната Лига за Защита на Религиозните Свободи (НЛЗРС), основана през 1924-25. Към нея се присъединили Мексиканската Асоциация на Католическата Младеж (МАКМ, основана 1913) и Народният Съюз (НС, католическа политическа партия основана през 1925). НЛЗРС била в подкрепа на въоръжена защита и въстание срещу режима на Кайес, докато НС се стремяла към мирно и политическо разрешение на конфликта. Междувременно католическите епископи работели за промяна на обидните членове на конституцията. Папа Пий XI явно одобрявал такива средства на организирана мирна съпротива.

• На 11 юли 1926, мексиканските епископи гласували да суспендират обществено богуслужение в Мексико в отговор на Закона на Кайес. Това е трябвало да стане на 1 август.
• На 14 юли те подписали план за икономически бойкот на правителството, който бил особено ефективен в централно-западно Мексико (в мексиканските щати на Халиско, Гуанахуато, Агуаскалиентес и Сакатекас).
• Католиците в тези щати прекратили посещенията на театри и кина и не използували обществения транспорт и учителите католици прекратили преподаването си в светски училища. Правителството на Кайес възприело това поведение като размирно и много църкви били затворени.
• През септември епископатът внесъл предложение за промени на конституцията, но то било отхвърлено от Конгреса на 22 септември, 1926.
• Архиепископът на Мексико - Хосе Мора и дел Рио публично заявил, че „църквата няма да се подчини на такъв закон”. Кайес отвърнал на предизвикателството със затваряне на манастири и метоси, депортиране на чуждестранни религиозни лица, забрана на религиозни демонстрации и затваряне на църковните училища. ^[14]

[редактиране] Eскалация на насилието

Бойкотът се сринал през октомври 1926 до голяма степен поради липсата на подкрепа от богатите католици, които губели доходи поради бойкота. Те не били особено харесвани и преди, но окончателно били намразени след като платили на федералното правителство за военна охрана и на полицията за разпръскване на демонстрации на стачкуващи. Доста спречквания се случили през 1926. Насилието се изостряло.

• В Гуадалахара, на 3ти август, 400 въоръжени католици се барикадирали в храма „Св. Богородица от Гауадалупе” и се предали едва след като всичките им амуниции привършили. Консулската служба на САЩ отбелязала броя на ранените в конфликта на 40, а на убитите на 18. (Тък, 2008)
• На 4ти август в Сауайо, Мичоакан, енорийският храм бил превзет със щурм от 240 войници. Измежду жертвите били енорийският свещеник и викарият му.
• На 14 август в сакатекаския град Чалчиуитес агенти на правителството провели чистка и екзекутирали духовния водач отец Луис Батис Саинс. Измежду другите жертви бил и 13 годишният Хосе Луис Санчес дел Рио (роден на 28 март 1913 в Сауайо, Мичоакан) ^[15]. Хосе се бил присъединил към кристеросите на генерал Пруденсио Мендоса, съсредоточени в градчето Котийа, Мичоакан.
• В Чалчиуитес въстанници кристерос начело с Кинтанар превзели градската хазна и официално обявили бунт срещу правителството.
• На 28 септевмври кметът на Пенджамо ^[16] (Гуанахуато), Луис Наваро Оригел, повел друго въстание.
• На 29 септември въстанали в Тринидад Мора и в Дуранго,
• а на 4 октомври в южно Гуанахуато.
• Халиско и районът Лос Алтос северозападно от Гуадалахара, станал централно място на натрупване на войски и оръжие във всеки удобен момент.
• НЛЗРС избрала официална дата за започване на въстание и предводител на въстанническите войски:

  -- 27 годишния харизматичен адвокат Рене Капистран Гарса, водач на Мексиканската Асоциация на Католическата Младеж.
  -- Датата била 1 януари 1927

[редактиране] Към въоръжено въстание

Кристероси и знамето им - червено-бяло-червено

Групи въоръжени въстанници завземали едно след друго селата и градчертата в района Лос Алтос понякога въоръжени с антични мускети или тояги. Кристеросите влизали в сражение с възглас „Вива Кристо Рей! Вива ла Вирхен де Гуадалупе!” (Да живее Царят Христос! Да живее Света Богородица от Гуадалупе!). Въстанниците били необичайна армия, понеже нямали тилова секция да им дотавя провизии и разчитаи на набези по градовев и села, влакове и ранча, за да се набавят необходимата храна, пари, коне и амуници. Правителството на Кайес отначало не приело насериозно заплахата. Бунтовниците успешно се справяли с „аграристите” (въоръжени селски отряди от типа милиция) и срещу отрядите на гражданската отбрана (местна милиция), но винаги били побеждавани опт редовната армия, защищаваща важни центрове и градове. По онова време федералната армия наброявала 79,759 войници. Когато федералният комендант на армията на Халиско, генерал Хесус Феррейра повел армията срещу бунтовниците, заявил че „това ще е по-скоро лов на главатарите им, а не военна кампания”. (Бол, 1998. стр. 24)^[17]

[редактиране] Водачите

Макар да нямали военен опит, въстанниците планирали битките си добре. Най-успешните въстанници били Хесус Дегойадо (aптекар), Викториано Рамирес (земеделски общ работник) и двама свещеници: Аристео Педроса и Хосе Рейес Вега. Не по-малко от петима свещеници вдигнали оръжие, докато много други подкрепяли бунтовниците по други подобаващи на сана им начини. Двамата свещеници командири. Отец Вега и отез Педроса били родени военни. Отец Вега не бил типичен свещеник и се говорело, че пиянствувал и най-редовно пренебрегвал обета си за целомъдрие. В контраст – отец Педроса бил строго морален, и верен на свещеническите си обети. Фактът, че и двамата вдигнали оръжие е голям проблем от гледна точка на католическата сакраментална теология.

[редактиране] Освен религията...

Съвременни изследвания твърдят, че за много кристероси религиозните им мотиви били подкрепени и от други материално-икономически причини за бунтуване. Участници в бунтовническата армия произлизали от села, ударени от поземлената реформа на правителството от 1920 насам, или по един или друг начин застрашени от политическите и икономическите реформи. Много аграристи и поддръжници на правителството също били усърдни католици.

[редактиране] Външна подкрепа

Дали действията на кристеросите били подкрепяни от Рим или от Мексиканския епископат, все още е и е било дълго време обект на противоречия. Официално, мексиканският епископат никога не се е изразил в подкрепа на въстанието, но по няколко свидетелства, въстанниците имали уверенията на епископата, че борбата им е законна. Епископатът в никакъв случай не осъдил бунтовниците. Епископ Хосе Франсиско Ороско и Хименес от Гуадалахара останал с бунтовниците; едновременно с това отхвърлял въоръжената борба, но не искал да изостави пасомите си. Много съвременни историци го счита за истинския водач на движението.

[редактиране] По-значими моменти

• На 23 февруари 1927, кристеросите за пръв път разгромили федералните войски при Сан Франсиско дел Ринкон, Гуанахуато, следвано от друга победа при Сан Хулиан, Халиско.
• Въстанието било почти потушено от действията на кристеросите на 19 април, когато набег на бунтовниците, предвождани от отец Вега срещу пътнически влак, за който смятали че превозва пощенска пратка от голяма сума пари, завършил трагично. В престрелката загинал братът на отец Вега, това го разярило до безумие и наредил да облеят с бензин и подпалят вагоните. Петдесет и един пътници загинали в следствие на тази акция.
• Тази жестокост обърнала общественото мнение срещу кристеросите. Правителството започнало евакуиране на хората към по-големите населени места и това прекъснало провизиите на бунтовниците. Към лятото на същата тази година въстанието било почти напълно потушено.
• Рене Гарса се оттеглил през юли от водачеството на въстанниците след като не успял да събере средства и помощи от САЩ.
• Бунтът бил възобновен от усилията на Викториано Рамирес, познат като „Ел Каторсе” (четиринайстката). Прякорът му произлиза от това, че след като се измъкнал от затвора, убил с голи ръце всички 14 човека от потерята изпратена да го хване; после изпратил съобщение на кмета, който му бил вуйчо, да праща повече народ за в бъдеще. Ел Каторсе бил неграмотен, но бил роден водач. Съживил движението, давайки така възможност на НЛЗРС да избере генерал, наемник, Горостиета, който настоял за заплата двойно по-голяма от тази на щатните генерали в армията.
• Eнрике Горостиета бил дотолкова отчужден от католицизма, че се подигравал на религиозността на собствените си войски. Независимо от липсата му на благочестие, обучил добре войските, създавайки добре дисциплинирани отделения и командири. Лека-полека кристеросите започнали да спечелват надмощие.
• На 21 юни 1927 се сформирала първата женска бригада кристероси в Сапопан. Те приели името на света Жана д'Арк. Бригадата започнала със 17 жени, но скоро пораснала на 135. Тяхната мисия била да събират средства, оръжия, провизии и информация за воюващите; те също така се грижели за ранените. Към март 1928 се включили 10,000 жени. Много пренасяли контрабадно оръжие в зоните на сраженията като ги покривали в каруци натоварени с жито или цимент. Към края на военните действия техният брой бил вече 25,000.

[редактиране] Краткотрайно надмощие

Кристеросите имали надмощие през цялата 1928 и през 1929 федералното правителство било изправено пред нова криза: войнишки бунт воден от Арнулфо Р. Гомес във Веракрус. Кристеросите опитали да се възползуват от ситуацията и атакували Гуадалахара към края на март. Атаката се провалила, но успели да превземат Тепатитлан на 19 април.

• Отец Вега паднал убит в тази битка.
• Войнишкият бунт във Веракрус бил потушен жестоко и експедитивно, но кристеросите също били подложени на изпитание и разделение в собствените си редици. Някой си Марио Валдес, за когото историците са на мнение, че е бил шпионин на федералните сили излязъл с обвинения срещу Ел Каторсе, което довело до арестуването на "четиринайстката" и екзекуцията му след кратък процес по обвинение в предателство, на който Валдес представя писмено доказателство - писмо от неграмотния Ел Каторсе до правителството.

[редактиране] Неочакван финал

• На 2 юни, Горостиета бил прострелян от засада на федерaлен патрул.
  
  

  

  въстанническата армия

Независимо от тези загуби, с въоръжена арми, брояща 50,000 изглеждало, че бунтовниците могли задълго да продължат въстанието. Но тъкмо успели да надмогнат на федералната армия, въстанието било прекратено след дипломатически разговори на високо равнище и при посредничеството на посланика на САЩ в Мексико, Дуайт Уитни Мороу, тъст на известния авиатор Чарлз Линдбърг.^[18]

[редактиране] Дипломацията и въстанието

Преди и след успехите на въстанниците и подкрепата на епископ Ороско и Хименес, мексиканските епископи спорно подържали въстанието. (Единственото подробно проучване на движението, "The Cristero Rebellion"/пр. ”Бунтът на кристеросите”/, указва че с едно-две изключения епископатът бил враждебно настроен към бунта). Епископите били екстрадирани от Мексико след епизода с подпалването на влака от отец Вега, но се опитвали да влияят от вън на изхода на войната в страната.

Американският посланик в Мексико през октомври 1927, Дуайт Уитни Мороу започнал една поредица от сутрешни срещи с президента Кайес. На тях двамата обсъждали широк диапазон проблеми, от въстанието до напояването и петролодобива. Това му спечелило прякора в американските вестници „дипломат – шунка с яйца”. Мороу се стремял да се приключи конфликтът не само заради регионалната стабилност, но и за да се намери разрешение на петролните проблеми между Мексико и САЩ. В тези си усилия бил подпомаган от отец Джон Бърк от Националната Конференция за Католическо Благоденствие. Ватиканът също търсел активно мирно разрешение на конфликта.

Мандатът на Кайес привършвал и идвал моментът, когато избраният за президент Алваро Обрегон трябвало да встъпи в длъжност на 1 декември. За жалост той бил убит от католически радикалист две седмици след официалното му избиране за президент, което силно влошило мирния процес. Конгресът назначил през септември за временно изпълняващ длъжността Емилио Портес Хил и насрочил избори през ноември 1929. Портес Хил бнил много по-отворен към църквата отколкото Кайес, което позволило на Мороу и Бърк да възобновят техните мирни инициативи. Портес Хил споделил с чуждестранните журналисти в интервю на 1 май 1929, че "католическото духовенство може да възобнови службите си, когато пожелае, стига да се уважават законите на страната." На следващия ден архиепископът в изгнание Леополдо Руис и Флорес направил изявление, че епископите няма да настояват за анулиране на законите, само за тяхното по-снизходително прилагане. Мороу съумял да доведе страните до съгласие на 21 юни 1929. Договорът, който той изготвил, наречен ”арреглос” (споразумение) позволявал възстановяване на богуслуженията в Мексико и отпускал три концесии на католиците:

(1)само упоменатите от църковните йерарси свещеници ще се задължават да се регистрират,
(2)религиозно образование в църквите (но не и в училищата) ще бъде позволено и
(3)всички граждани, включително и от духовенството ще имат правото да внасят петиции за реформи на закона.

Но най-съществената част от договора била, че църквата си възстановява правото да ползува собственостите си и свещениците си възвръщат правото да живеят в тези имоти. Легално, на църквата не се давало право да притежава недвижими имоти и предишните и имоти оставали държавна собственост, обаче църквата си възвръщала контрола върху тях и правителството не посегнало никога повече на тези имоти. Било удобно споразумение за двете страни и подкрепата на Католическата църква за бунтовниците веднага престанала.

Споразумението също довело до необичаен край на войната. През последните две години много анти-клерикално настроени офицери, но враждебни на федералното правителство се били присъединили към въстанниците по други причини. Само малка част от въстаннициоте положили оръжие и се прибрали вкъщи след споразумението – а именно онези, които смятали , че битката им била спечелена. Тъй като въстанниците не били страна в мирните преговори повечето се почуствували предадени и някои продължили да се бият. Тогава църквата заплашила бунтовниците с екскомуникация и постепенно размириците стихнали.

Офицерите, страхувайки се от това, че ще ги третират като предатели се опитали да поддържат огъня на въстанието. Опитите им не успели и повечето от тях били заловени и разстреляни, докато други избягали в Сан Луис Потоси, където генерал Сатурнино Седийо им дал убежище.

[редактиране] Равносметка след въстанието

Краят на Бунта на кристеросите се отразил на емиграцията в САЩ. Много кристероси, по някои по-смели пресмятания близо 5% от населението на Мексико забягнало в САЩ след потушаването на въстанието. Голяма част от тях се отправила за Лос Анджелес, където намерили закрилник в лицето на епископ Джон Джоузеф Кентуел, митрополит на тогавашната епархия на Лос Аджелес и Сан Диего. ^[20] На 27 юни 1929, църковните камбани забили за пръв път от близо три години. Това бил краят на конфликта, познат като бунт на кристеросите. ^[21] Войната взела живота на близо 90,000 човека: 56,882 oт страна на правителството, 30,000 кристероси и многочислени цивилни и кристероси, убити в анти-клерикални чистки след края на войната. Както обещал Портес Хил, законът на Кайес останал на книга, но нямало организирани опити на федералната власт да го изпълнява. Независимо от това се слрещали епизоди на преследване на католически свещеници по интерпретация на закона на местна основа. Антицърковните членове на Конституцията са все още в сила към 2008 година, но не се съблюдават стриктно.

[редактиране] Отражение върху Църквата

Ефектът на войната върху църквата бил огромен. Между 1926 и 1934 поне 40 свещеници били убити.^[22] Докато преди въстанието имало 4500 свещеници, обслужващи пасомите си, през 1934 били регистрирани само 334 с официално позволително от властта да служат на 15 милона души. Останалите били елиминирани като емигрирали, били екстрадирани или убити. ^{[23] [24]} През 1935, 17 щати нямали останали никакви свещеници. ^[25]

Победата на революционното правителство през 1929, затвърдена от анти-клерикални гонения в началото на 30-те поставило църквата здраво под контрола на държавата. Макар на думи целта на анти-клерикалистите да била разделение на църквата от държавата, дефакто след 1929 взаимоотношенията били по-скоро сходни на Хабсбургския корпоратизм от колониалния период.^[26]

[редактиране] Нови светци от войната

Католическата църква е канонизирала много убити кристероси за мъченици. Баженият Мигел Про бил йезуитски свещеник, разстрелян без съд и присъда на 23 ноември 1927 по обвинения, че свещеническото му служение е в пренебрегване заповедите на правителството. Пропагандната машина на Кайес се опитала да уплаши въстанниците със снимки от разстрела на отец Мигел Про, но това имало обратен ефект. Неговото причисляване към лика на блажените станало през 1988. На 21 май 2000 папа Йоан Павел II канонизира група от 25 мъченици от този период.

[редактиране] Библиография

[редактиране] видео материали

• Video interview of Cristero, Juan Guitierrez
• Cristeros (Soldiers of Christ) - Documentary

[редактиране] източници на английски език

• The Cristero Rebellion, by Jim Tuck
• AP article on the 2000 canonizations
• Biography of Miguel Pro
• Spanish article on the war
• Spanish biographies of the saints canonized in 2000
• Iniquis Afflictisque - encyclical of Pope Pius XI on the persecution of the Church in Mexico (November 18, 1926)
• Miss Mexico wears dress depicting Cristeros at the 2007 Miss Universe Pageant
• Jrade, Ramon Inquiries into the Cristero Insurrection against the Mexican Revolution Latin American Research Review No. 2Vol. 20, (1985), (53-69)
• Meyer, Jean. The Cristero Rebellion: The Mexican People between Church and State, 1926-1929. Cambridge, 1976.
• Tuck, Jim. The Holy War in Los Altos: A Regional Analysis of Mexico's Cristero Rebellion. Tucson: University of Arizona Press, 1982. ISBN 0-8165-0779-1
• Groppe, Lothar. ‚ P. Michael Pro SJ: Ein mexikanischer Schlingel wird Priester und Martyrer. Munich“: Freundeskreis Maria Goretti, E.V., 1988.
• Purnell, Jenny. Popular Movements and State Formation in Revolutionary Mexico: The Agraristas and Cristeros of Michoacan. Durham: Duke University Press, 1999.

[редактиране] източници на испански език

• Bravo Ugarte, José. “Cómo se llegó al modus vivendi de 1929” en Temas históricos diversos. México, Jus, 1966, pp. 265-275.
• Calles , Plutarco E. Plutarco Elías Calles. Correspondencia personal (1919-1945). México, FCE-Gob. de Sonora-Instituto Sonorense de Cultura, 1991.
• Ceballos R., Manuel. Política, trabajo y religión. México, Imdosoc, 1991. (1991.a)
• Ceballos R., Manuel. “La vida de los vencidos: los orígenes del catolicismo social mexicano” en Hernández Ch., A. y M. Miño G. Cincuenta años de Historia de México. Vol II. México, El Colegio de México, 1991 (1991.b).
• Ceballos R., Manuel. “El sindicalismo católico en México, 1919-1931” en Actores políticos y desajustes sociales. Lecturas de Historia Mexicana no. 3. México, El Colegio de México, 1992, pp. 256-308.
• González , Fernando M. “Estado y clero en México en los inicios del sexenio de la modernización” en Alonso, Jorge et al. (eds.) El nuevo Estado mexicano. IV Estado y Sociedad. México, Nueva Imagen, 1992.
• Hernández, A. 90 años de pastoral social en México. México, Comisión Episcopal de Pastoral Social, 1988.
• Iraburu, Jose María. Hechos de los apóstoles en América, Fundación Gratis Date, Estella 1.999
• Lamadrid Sauza., José Luis. La larga marcha a la modernidad en materia religiosa. México, FCE, 1994.
• Lara y Torres, Leopoldo. Documentos para la historia de la persecución religiosa en México. México, Jus, 1972.
• Loaeza, Soledad. “La rebelión de la Iglesia” en Nexos, junio de 1984. Pp. 11-17
• Loaeza, Soledad. “Notas para el estudio de la Iglesia en el México contemporáneo” en Religión y Política en México. México, Siglo XXI, 1985. Pp. 42-58
• López Beltrán, Lauro, La persecución religiosa en México, Tradición, México, 1.987
• Mendoza Barragán , Testimonio Cristero, Jus, México, 1.990.
• Meyer, Jean. La Cristiada. 3. Los cristeros. IV ed. México, Siglo XXI, 1979.
• Meyer, Jean. La Cristiada. 2. El conflicto entre la Iglesia y el Estado 1926-1929. VI ed. México, S.XXI, 1980.
• Meyer, Jean. El catolicismo social en México hasta 1913. México, Imdosoc, 1985.
• Meyer, Jean. Historia de los cristianos en América Latina. Siglos XIX y XX. México, Vuelta, 1989. (1989:a).
• Meyer, Jean. La cuestión religiosa en México. México, Imdosoc, 1989. (1989:b).
• Meyer, Lorenzo. "La institucionalización del nuevo régimen" en Historia General de México, Colegio de México, México, 2000.
• Munari, Tiberio María. Derramaron su sangre por Cristo, Ediciones xaverianas, Guadalajara, México, 1.998.
• Romero de Solís, José M. El aguijón del Espíritu. Historia contemporánea de la Iglesia en México (1895-1990). México, Imdosoc, 1994.
• Sánchez Medal, Ramón. “Análisis de las reformas constitucionales de 1992 en materia religiosa” en Sánchez M., R. La presencia en México de Juan Pablo II y la relación Iglesia-Estado. México, Promoval, 1992, pp. 151-158.
• Savarino, Franco. "Italia y el conflicto religioso en México (1926-1929)", en Historia y Grafía, nº 18, 2002, pp. 123-147.
• Savarino, Franco, y Andrea Mutolo (eds.) Del conflicto a la conciliación: Iglesia y Estado en México, siglo XX, México, El Colegio de Chihuahua / AHCALC, 2006.
• Soriano Núñez, Rodolfo. En el nombre de Dios. Religión y democracia en México. México, Insitituo Mora-Imdosoc, 1999.

[редактиране] Допълнителни четива

• Greene, Graham. The Power and the Glory (novel). New York: Viking Press, 1940 (as The Labyrinthine Ways).
• Mabry, Donald J. Mexican Anticlerics, Bishops, Cristeros, and the Devout during the 1920s: A Scholarly Debate Journal of Church and State Vol. 20, No. 1, (1978), 81-92
• Luis Gonzalez - Translated by John Upton. San Jose de Gracia: Mexican Village in Transition ISBN 978-0-292-77571-8 (historical novel) Austin, Texas: University of Texas Press, 1982.

[редактиране] Източници

1. ↑ Къурк, Роберт. Е. Мексико’’’. Прентис Хол: 1971 (Mexico, by Robert E. Quirk, published 1971 by Prentice-Hall, Inc., Series: The Modern Nations in Historical Perspective’’’)
2. ↑ Ниимайер, Виктор Е., Син. Революцията от Керетаро: Мексиканският Коституционен Конгрес от 1916-17. Издателство на Тексаския Университет: 1974. (Revolution at Querétaro : the Mexican constitutional convention of 1916-1917, by Niemeyer, E. Victor, Jr., published 1974 by the University of Texas Press
3. ↑ ’’'Тък’’’, Джим. „Към пропастта”(2008) (By Jim Tuck. „Toward the Abyss”, viewed 4/7/8 ) http://www.mexconnect.com/mex_/history/ jtuck/jtcristero1.html
4. ↑ Шърк, Дейвид, А. „Новата политика на Мексико: ПАН и Демократичните Промени”. Издателство Rienner Publishers’’, 2005: стр. 58. (Shirk, David A. Mexico's New Politics: The PAN and Democratic Change. L. Rienner Publishers, 2005: р.58.) Shirk, David A. Mexico's New Politics: The PAN and Democratic Change p.58 (L. Rienner Publishers 2005)
5. ↑ Ball, Ann. ”Anacleto Gonzalez Florez and Companions” Faces of Holiness. Our Sunday Visitor Publishing, 1998. 272pp. (21-25); ISBN: 0879734094
6. ↑ Denslow, William R. 10,000 Famous Freemasons p. 171 (2004 Kessinger Publishing)ISBN 1417975784
7. ↑ La Tribuna, July 12, 1926, quoted by François-Marie Algoud, " 1600 Young Saints, Young Martyrs," 1994.
8. ↑ http://www.measuringworth.com/calculators/uscompare/result.php
9. ↑ http://www.thepeoplehistory.com/homes.html
10. ↑ http://dougfuller.idxre.com/idx/detail.cfm?cid=7425&bid=2&pid=40293939; (сайтът е прегледан на 15 април 2005)
11. ↑ Tuck, Jim THE CRISTERO REBELLION - PART 1 Mexico Connect 1996
12. ↑ Warnock, John W. The Other Mexico: The North American Triangle Completed p. 27 (1995 Black Rose Books Ltd) ISBN 1551640287
13. ↑ Don Mabry's Historical Text Archive [1]
14. ↑ Mabry, Donald J. Calles, Plutarco Elías (1877 -1945), Mexico 1920-46 http://www.historicaltextarchive.com/
15. ↑ http://www.corazones.org/santos/jose_luis_sanches_ymartires_mexicanos.htm)
16. ↑ Shirk, David. A. Mexicos New Politics. The PAN and Democratic Change.Boulder: Lynne Rienner Publishers, 2004. (64). ISBN:1588262707
17. ↑ Ball, Ann. ”Anacleto Gonzalez Florez and Companions” Faces of Holiness. Our Sunday Visitor Publishing, 1998. 272pp. (21-25); ISBN: 0879734094
18. ↑ The Cristeros: 20th century Mexico's Catholic uprising, from The Angelus, January 2002 , Volume XXV, Number 1 by Olivier LELIBRE
19. ↑ Mexico, Religion U.S. Library of Congress
20. ↑ Rieff, David. "Nuevo Catholics." The New York Times Magazine. 24 Dec. 2006.
21. ↑ Shirk, David. A. Mexico’s New Politics. The PAN and Democratic Change.Boulder: Lynne Rienner Publishers, 2004. (64). ISBN:1588262707
22. ↑ Van Hove, Brian Blood-Drenched Altars Faith & Reason 1994
23. ↑ Scheina, Robert L. Latin America's Wars: The Age of the Caudillo, 1791-1899 p. 33 (2003 Brassey's) ISBN 1574884522
24. ↑ Van Hove, Brian Blood-Drenched Altars Faith & Reason 1994
25. ↑ Ruiz, Ramón Eduardo Triumphs and Tragedy: A History of the Mexican People p.393 (1993 W. W. Norton & Company) ISBN 0393310663
26. ↑ Mabry, Donald J. "Mexican Anticlerics, Bishops, Cristeros, and the Devout during the 1920s: A Scholarly Debate," Journal of Church and State Vol. 20, No. 1, (1978), 81-92.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Cristero War“ в Уикипедия на английски. Оригиналната статия, както и този превод, са защитени от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната статия, както и преводната страница, за да видите списъка на съавторите.