Костинброд
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Костинброд е град в Западна България. Той се намира в Софийска област и е в близост до град София. Градът е административен център на община Костинброд.
| Костинброд | |||
|---|---|---|---|
|
|
|||
| Данни * | |||
| Население: | 11 802 [1] | ||
| Надм. височина: | 548 m | ||
| Пощ. код: | 2230 | ||
| Тел. код: | 0721 | ||
| МПС код: | СО (Сф) | ||
| Администрация | |||
| Област: | Софийска | ||
| Община: - кмет |
Костинброд Красимир Кунчев |
||
|
|||
| промяна на тази таблица | |||
Съдържание |
[редактиране] География
Градът се намира на около 15 километра западно от гр. София в Софийската котловина. През него минават две реки — в северната част река Блато, а в южната — река Белица, притоци на река Искър.
[редактиране] История
Според преданията Костинброд е основан от някой си Коста, който много отдавна се е заселил до брода през р. Белица (сега при влизането в града от посоката на София). Там той направил кръчма и мястото станало любимо за много търговци, пристигащи в столицата. Постепенно някои се заселвали и основали селцето Костинброд. Днес центърът на тогавашното селце се намира източно от Ломския път.Съвсем близо се намира и Шияковския манастир,където е бил основан революционен комитет от Васил Левски.
През годините на социализма идеята била да се превърне в голям град. Затова селцето било обединено изкуствено със съседните села Шияковци и Маслово и хора от балканските селца в района са заселени в новия град. И до днес, тръгвайки на запад от Ломския път на кръстовището Белица, преди да стигнеш бившите села Шияковци и Маслово, ще изминеш около 4 километра по шосе, от двете страни на което има по няколко реда къщи.
[редактиране] Религии
Предимно православно християнство. В града има и не малък брой хора, които посещават Българската петдесятна църква.
[редактиране] Политика
През годините след 1990 г. в Костинброд политическия живот е бурен и разнообразен. Той е отражение на политическата конюнктура в страната.
[редактиране] Икономика
През годините Костинброд е известен като града с големи успехи в птицевъдството и животновъдството. В близост се намират институт по птицевъдство, птицекомбинат, институт по животновъдство, хибридни центрове на територията на общината. По-рано тук се е намирал и най-големият на Балканския полуостров институт по ягодоплодни насаждения. През 90-те години на 20 век много от тези институти прекратяват дейността си.
Олио "Нива" е може би най-яркият елемент, с който в годините на социализма се гордее община Костинброд./Заводите са построени преди 09.09. 1944 г.обаче,от видния български индустриалец Никола Чилов Той е изградил и БЕЗПЛАТНИ жилища за работниците си, ползувани и днес. Въвел е в заводите най- модерните технологии за времето си./ Едва ли има домакинство в България, на което да не е познато прочутото производство на Държавни заводи "Георги Димитров". Под патронажа на Тодор Живков е създаден един от най-големите за времето си институт: "Институт за зърнени храни и фуражна промишленост". Институтът съществува и до момента.
Поради близостта си със столицата и сравнително либералната урбанистична политика на общината, след 1995 градчето се утвърждава като добро място за инвестиции. Най-големият изграден завод е този на Кока-Кола, разположен е на площ от 120 дка. Изграден е и завод за пакетиране на кафе "Нова Бразилия", завод на "Олинеза", множество цехове на по-малки фирми.
Процентът на безработицата е по-нисък от средния за страната, което се дължи на стари работещи промишлени предприятия и постоянно откриване на нови фирми и производства. Миграционните процеси като индикатор за условията на живот u привлекателност на територията имат двуяко значение, предвид близостта на столицата. На територията на Костинброд се намират 7 научноизследователски селскостопански института.
На територията на общината има над 17 малки и средни предприятия в областта на хранително-вкусовата промишленост, като частният сектор е навлязъл трайно в местната икономика. Успешно се развива и рибовъдството в язовирите "Безден" и "Бистрица".
Характерно за местното население е отглеждането на високопродуктивни животни. Основните земеделски култури, които се засяват на територията на общината, са: пшеница, ечемик, грах, царевица, слънчоглед, картофи. Отглеждат се редица зеленчуци.
[редактиране] Обществени институции
В Костинброд има клуб на пенсионера "Люляк" с около 100 члена, съюз на офицерите и сержантите от резерва с около 60 члена. Голяма и силна е организацията на СБУ в общината. Една от най-големите организации в града е народно читалище "Иван Вазов". Общото събрание на читалището е от 126 члена.
[редактиране] Културни и природни забележителности
Костинброд е известен с минералните си води още от римско време. Южно от него в покрайнините му е минавал древен римски път за Константинопол. В местността Изворо, срещу днешния завод на Кока-Кола, е имало римска баня, чиито останки личат и до днес.
В Костинброд има два уникални антични паметника – късно-римската Резиденция Скретиска (palatium Scretisca) на Константин Велики и Пътна станция Скретиска (Mutatio Scretisca) (първата спирка, западно от Serdica по античния трансбалкански диагонален път, както и ранно-византийско селище Кратискара (ΚΡΑΤΙΣΚΑΡΑ) в местността Градището край гр. Костинброд. В античността тази местност е била красива и плодородна в близост до топъл минерален извор и важен път, до десния бряг на р. Белица, приток на р. Блато. На терена на археологическия обект са разкрити три по-важни периода: Резиденция Скретиска (ІV-V в. сл. Хр.), Неукрепено село, Ранновизантийско укрепено селище Кратискара.
Има много основания, на които изследователите се позовават, за да приемат, че Резиденция Скретиска е била предпочитаното място за пребиваването на Константин Велики при посещенията му в Сердика и че тя е възникнала именно като императорска резиденция, сред които е, че годините на построяването ѝ съвпадат с началото на продължителните му престои в Сердика, а е общоизвестна и знаменитата му фраза “Сердика е моят Рим!”. Вероятно резиденцията се е поддържала от управителя на провинция Сердика. Не се изключва и възможността palatium/praetorium Scretisca да е използвана и от епископите делегати на Сердикийския събор (343). Основният архитектурен комплекс на резиденцията - palatium Scretisca е един от най-впечатляващите образци на представителната късно-римска жилищна архитектура (141/110 м) – най-забележителната извънградска резиденция в провинция Вътрешна Дакия или Средиземноморска Дакия (Inner Dacia или Dacia Mediterranea) в хинтерланда на столицата ѝ Сердика (Serdica) и най-голямата, сред познатите перистилни жилищни комплекси от Античността на Балканите с голяма зала (aula), трапезария (triclinum) с усложнен, вероятно триконхален план, многобройни жилищни помещения (cubicula), банска част (balneum), огромен двор (peristylium) с площ 4,5 дка, с градина (hortus) и монументални входове. Общата площ на намерените подови мозайки в северния перистил надхвърля 1000 м2, а общата дължина на перистила и външният южен портик е повече от 400 м . Резиденцията е ядрото на внушителен вилен комплекс и център на впечатляващо имение (fundus dominium). Проучван е също така един кръгъл в план обект (диаметър 32 м ), условно наречен “Ротонда” (Божилова/Витски, 1985), вероятно с мемориални или култови функции, разположен на 100 м южно от резиденцията, а така също и некропол. Силен повсеместен пожар унищожава резиденцията, което съвпада с времето, за което според писмените извори при хунските нашествия през 40-те г. на V в. е пострадала и Сердика.
Пътната станция Скретиска (Mutatio per/ad Scretisca) – “за резиденцията” се намира на 1000 м юи от резиденцията, възникнала е вероятно за нейното обслужване с основно предназначение taberna – страноприемница с няколко помещения и вътрешен двор. Scretisca се споменава в пътеводителя Hinerarium Burdigalense (333). Намерените тук най-ранни монети са от времето на император Константин Велики.
Ранновизантийско укрепено селище Кратискара (ΚΡΑΤΙΣΚΑΡΑ) запазва с малки изменения името на римската резиденция и името на римската станция Scretisca, а при изграждането му са преизползвани останките от по-ранната резиденция. Възниква вероятно през втората четвърт на VI в. сл. Хр., упоменато в изворите от Прокопий Кесарийски като πολιχνιον (градче) ΚΡΑΤΙΣΚΑΡΑ, върху останките на римската резиденция и играе ролята на локален административен център. Животът вероятно е прекъснал при славянските нашествия в кр. на 70-те г.-нач. на 80-те на VI в. сл. Хр. Запазени са ценни свидетелства за фортификационната система, градежа, крепостните кули, жилищни и караулни помещения
[редактиране] Театри
Театър "Съвремие" е самодеен театър към читалище "Иван Вазов" в гр. Костинброд. Той е създаден през 1996 година. Първоначално се е наричал просто "читалищен театър", през 2000 г. тогавашният ръководител на трупата Христо Попов предлага на читалищното настоятелство името на театъра да бъде "СЪВРЕМИЕ" и настоятелството приема идеята. От 1996 г. до 2007 г. театър "Съвремие" е подготвил и изиграл в Костинброд, в страната и чужбина следните пиеси и е участвал на Балканския фестивал на любителските комедийни театри, пантомима и сатира - гр. Тополовград, Националния фестивал на любителските театри с международно участие - гр. Каварна, Националния фестивал на кафе-театрите и кратките театрални форми - гр. Свищов и на Балкан театър фест- гр. Димитровград /Цариброд/ Р.Сърбия. От м.февруари 2008 г.актьорите от театъра напускат читалище "Иван Вазов" и основават Сдружение за тетър -"КРИЛЕ",което е независима неправителствена организация с идеална цел
[редактиране] Редовни събития
- Съборът в Костинброд се провежда на 24 май.
- На 28 август се провежда съборът в Маслово.
- Празникът на града се провежда на 17 септември.
[редактиране] Личности
[редактиране] Родени
[редактиране] Живели
Хора, които са прекарали немалка част от живота си в Костинброд:
- Георги Гълов - журналист и писател, председател на Бирената Партия на България
- Дани Милев - композитор и музикант
- Людмил Мирков - журналист и собственик на Рекламна Агенция "Очи"
- Христо Попов - български театрален актьор и режисьор
- Виолета Гюлмезова - естрадна певица, съпруга на Красимир Гюлмезов, с когото пее заедно в дует "Шик".
- Илияна Малинова Йотова - евродепутат от квотата на БСП.
- Емил Младенов - спортист
- Азис -фолкпевец
- Михаил Дюзев - радиоводещ в "Дарик Радио"
[редактиране] Починали
- Виктор Мирков - поет,роден на 14 април 1929 г - починал на 30 май 1976 г
[редактиране] Литература
От Костинброд са много от известните в съвременната ни литература писатели и поети - Виктор Мирков, Харалампи Харалампиев, Станчо Станчев, Иво Георгиев, Асен Димитров и Нина Заркова.
[редактиране] Други
Костинброд е известен с един от първите отбори по ръгби в България. Първото спортно дружество в Костинброд е създадено през 1924 година. Спортната дейност се осъществява от четири спортни клуба. Дейност развиват РК "Химик" - гр.Костинброд, ЛСК "Химик" - гр.Костинброд, СК "Олимпик" - гр.Костинброд- джудо и самбо и ФК "Бенковски" - гр.Костинброд. Градът разполага с два спортни комплекса - спортен комплекс, чието обновление предстои и спортен комплекс "Бенковски" - който основно се използва от ФК "Бенковски" и РК "Химик". Като най-именит спортист роден и израснал в град Костинброд е познат Павел Павлов - класирал се на трето място на състезанията по борба на олимпийските игри в Москва през 1980 г. Дълги години благодарение на ентусиазма на учителката по физическо възпитение в ЕСПУ " д-р Петър Берон " Викториа Славкова се развива успешно и спорта " спортна акробатика " дал на града спортисти и личности като Дани Милев, Димитър Милев , Илияна Захариева, Емил Младенов и много други.
