Косинец

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Координати: 40.5806° с.ш. 21.0825° и.д.

Косинец Ιεροπηγή
Косинец (Костенеци) в 1928 година
Местоположение
Косинец Косинец на картата на Община Кастраки, Ном Костур
Данни
Област:	Западна Македония
Ном:	Костур
Община:	Кастраки
Географска област:	Кореща
Население:	420 (2001)
Надм. височина:	1080 м
Геогр. положение:	40° 34' 50" сев. ш. 21° 4' 56" изт. д.
Пощ. код:	500 07
Тел. код:	24670-72

Косинец или книжовно Костенец (на гръцки: Ιεροπηγή, Йеропиги, до 1927 година Κοστενέτσι или Κωστενέτσι, Костенеци) е село в Република Гърция, център на Община Кастраки в Ном Костур (Кастория), Област Западна Македония с 420 жители (2001).

Съдържание 1 География 2 История 2.1 В Османската империя 2.2 В Гърция 3 Родени в Косинец 4 Външни препратки 5 Бележки

[редактиране] География

Косинец е разположено на 25 километра северозападно от номовия център Костур и на 4 километра от албано-гръцката граница в подножието на планината Орлово или Малинади (Малимади). Селото е построено амфитеатрално между ридовете Чуката (Вилски връх), Змията, Свети Атанас, Габро, Рудища и Клищевища с изглед към планината Грамос на юг, и областта Девол и планината Морава на запад в Албания.

Селото е традиционно разпределено на три махали, като в средната е църквата „Света Великомъченица Парашкева“, в която се намира смятаният за лечителен извор, на който през 1927 година е прекръстено селото - Йеропиги на гръцки означава светен извор. Църквата „Света Парашкева“, строена през 1867 година и наричана днес „Агия Параскеви“ (Αγία Παρασκευή) е единсвената оцеляла сграда след пълното разрушаване на селото през 1949 година.

[редактиране] История

[редактиране] В Османската империя

Според легенда сред българските жители на Косинец, селото е основано от българи след идването на турците, от пет околни села – Колища, Селско (или Горяни), Свети Иван (Свети Йоан), Свети Илия и Умени^[1]. Всички косинчени знаят кой род от кое от петте села произхожда. Според Георгиос Модис ("Македонската битка и новата история на Македония", 1967) селото е основано в началото на 17 век от власи от Северен Епир, които постепенно били асимилирани от местното българско население.^[2]

В края на 19 век селото е чисто българско. Традиционно жителите му се прехранват с гурбет като зидари, каменоделци и търговци. Косинец е първото село в Костурско заедно със Загоричани, в което е открито българско училище. Това става през 1869 година, когато в своя дом Търпо Поповски започва да преподава на 60 ученици. Училището е закрито през следващата година, тъй като Търпо Поповски открива училище и започва да преподава във Воден, но през учебната 1871-1872 година то подновява работата си^[3].

В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Косинец е посочено като село със 192 домакинства с 548 жители българи.^[4] През 1878 година в Костурско действа с чета капитан Наум от Косинец.^[5] Според статистиката на Васил Кънчов в 1900 Косинец има 1 360 жители българи.^[6]

В началото на 20 век повечето жителите на Косинец са под върховенството на Българската екзархия, като и последните патриаршистки семейства се отказват от Патриаршията след Илинеднското въстание.^[7] Селото остава екзархийско въпреки натиска на гръцкаа въоръжена пропаганда чак до попадането си в Гърция през 1912 година. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година в селото има 1 560 българи екзархисти, като функционират две български основни училища.^[8]

По време на Илинденското въстание на 4 и 27 август 1903 година селото напълно изгорено от турските войски – 205 от 206 къщи, а 46 души са убити.

След 1903 година мнозина жители на Косинец се изселват в САЩ. През 1906 година в Мадисон, Илинойс преселниците от Косинец създават свое благотворително дружество.

Гръцка статистика от 1905 година представя Костенеци като село с 1 083 жители - 600 гърци и 483 българи.^[9]

След въстанието косничени са принудени да отблъскват и нападенията на гръцките андартски чети. На 13 май 1908 година 200 андарти под ръководството на капитан Макрис нападат Косинец, но са отблъснати от селската милиция с големи загуби. По това време започва и голямото преселение на косинчени към България, което се засилва след като след Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Гърция.

[редактиране] В Гърция

До 1940 година в България се изселват 165 семейства с 610 жители, на което се дължи и постоянното намаляване на населението на селото. В 1913 Косинец има 1021 жители, в 1920 – 563, в 1928 – 501, а в 1940 – 507. В 1924 година в селото са заселени 58 души (12 семейства) гърци бежанци от Понт, Турция. В 1928 година селото е смесено местни хора и гърци бежанци с 12 бежански семейства и 53 души бежанци.^[10] В 1927 година селото е прекръстено на Йеропиги.^[11]

Според гръцки жандармерийски документ от 1932 година в Косинец живеят 110 българогласни семейства, като всички са "българомислещи с изявено българско съзнание". В 1945 година в селото има 458 души, 400 от които с "негръцко национално съзнание".

През Втората световна война в селото е създадено подразделение на Централния македонобългарски комитет, както и чета на българската паравоенна организация Охрана.^[12] Селото пострадва силно по време на Гръцката гражданска война и в 1949 е разрушено напълно от гръцката войска и всичките му жители - и българи и гърци бежанци го напускат, като преди това 78 деца са отвлечени изведени от комунистическите части извън страната като деца бежанци.^[13] Единствената запазена сграда е църквата, построена в 1867 година. В преброяването от 1951 година селото се води без жители. В 1957 година в селото (както и в съседните села Смърдеш и Въмбел) са заселени 70 влашки номадски семейства предимно от Теспротия и някои от съседната останала в Албания област Колония и през 1961 и 1971 година селото има съответно 449 и 440 жители. Преброяванията от 1981 и 1991 година показват съответно 450 и 451 жители. Днес Йеропиги е най-голямото влашко село в региона.

[редактиране] Родени в Косинец

• Атанас Кършаков (1883 - 1907), български революционер
• Дельо Марковски (1871 - 1939), български революционер
• Лазар Киселинчев (1874 - 1946), български революционер
• Пандо Киселинчев (1890 - 1982), български скулптор
• Търпо Поповски (1848 - 1928), български просветен деец

[редактиране] Външни препратки

• Сайт за Йеропиги

[редактиране] Бележки

1. ↑ Тзавелла, Христофор. Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев, София 2003, с.16
2. ↑ Γεώργιος Μόδης. „Ο Μακεδονικός αγώνας και η νεότερη Ιστορία της Μακεδονίας“ (1967).
3. ↑ Поповски, Търпо. Македонски дневник, София 2006, с. 18, 22, 25
4. ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 107.
5. ↑ Препис от поверителното писмо на Княжеското Българско Търговско Агентство в Битоля, с дата 24-ти Април 1904 година, под № 319, отправено до Господина генерал Р Петров
6. ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.
7. ↑ Христо Силянов. „Освободителните борби на Македония“, том I, София, 1993, стр.196, стр.125.
8. ↑ D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905.
9. ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Ieropigi.
10. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
11. ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
12. ↑ Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
13. ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Ieropigi.

Община Кастраки
Косинец (Йеропиги) | Дъмбени (Дендрохори) Исторически села: Лабаница (Агиос Димитриос)

В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област