Пандо Киселинчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Пандо Киселинчев български скулптор Роден: 23 септември 1890 Косинец, днес Гърция Починал: 1980

Пандо Търпов^[1] Киселинчев е български скулптор, пионер на анималистичния жанр в България.

Съдържание 1 Биография 2 По-известни творби 3 Бележки 4 Източници

[редактиране] Биография

Пандо Киселинчев е роден в голямото костурско село Косинец в семейството на известния строител Търпо Киселинчев. Брат е на Лазар Киселинчев — войвода на ВМОРО и на Георги Киселинчев — архитект. Участва в четата на Христо Силянов, оперирала в тила на турските части по време на Балканската война.

След като родния му край попада в Гърция след Междусъюзническата война Пандо Киселинчев заминава за свободна България и през 1915 година завършва Художествено-индустриалното училище, днешната Национална художествена академия, където учи при Жеко Спиридонов. Заедно с Петър Морозов през 1920 година е един от основателите на Дружеството на независимите художници. Ранните му творби са с фолклорни и битови мотиви, като цикъла за Крали Марко.

Между 1922 и 1924 година специализира в Берлин при Отто Реегел^[2] и е повлиян от Г. Гаул,^[3] известен със своя анималистичен стил, чийто основоположник в България става Киселинчев. В работите си творецът използва материали като дърво, мрамор, бронз и бетон. Типични за стила му са силното чувство за реализъм, пластичността и движението, както и прецизното изобразяване на анатомията на животните.^[4]

Пандо Киселинчев е сред основателите на Македонския научен институт в София.

[редактиране] По-известни творби

Скулптури на Киселинчев се намират в много бургаски, варненски и софийски градини и паркове, както и в художествени галерии в България, Гърция, бивша ГДР, бивша Югославия, бивша Чехословакия.

• „Камили“ (1919)
• „Мечки“ (1926)
• „Пингвини“ (1936)
• „Слончета“ (1936)
• „Бизон“ (1937)
• „Мече семейство“ (1939)
• „Слонка със слонче“ (1943)
• Бюст-паметници на Адам Мицкевич, Благой Касабов и Димитър Благоев.

[редактиране] Бележки

• ↑ Според „Енциклопедия България“ и „Енциклопедия на изобразителното изкуство в България“ бащиното му име е Трендафилов. Според Христофор Тзавела, съставителя на "Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев", София, 2003, баща им се казва Търпо или Тръндо.

[редактиране] Източници

• ↑ Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 1, Издателство на БАН, София, 1980 г.
• ↑ Енциклопедия България, том 3, Издателство на БАН, София, 1982