Ка-10
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Ка-10 | ||
|---|---|---|
 |
||
| Предназначение | ||
| Предназначение: | наблюдение и свръзка | |
| Силова установка | ||
| Двигател (и): | 1 x АИ-4Г | |
| Мощност: | 1 x 54 к.с. (40 kW) | |
| Тактико-технически данни | ||
| Височина (с носещия винт): | 2,5 м. | |
| Дължина: | 3,9 м. | |
| Ширина: | 1,97 м. | |
| Диаметър на носещия винт: | 5,8 м. | |
| Максимална скорост: | 115 км/ч. | |
| Тегло (празен): | 300 кг. | |
| Макс. полетна маса: | 370 кг. | |
| Таван на полета: | 2 500 км. | |
| Далечина на полета: | 170 км. | |
| Екипаж: | 1 човек | |
| Въоръжение | ||
| Оръдие: | няма | |
| Ракети: | няма | |
Ка-10 е хеликоптер за наблюдение и свръзка, създаден в КБ "Камов".
[редактиране] История
Работата по създаването на Ка-10 започва в началото на 1949 г. За проверка и оценка на работоспособността и надежността на различните възли и агрегати на машината, паралелно с изпитанията на опитния образец, са направени и значителен брой лабораторни и стендови изпитания. Първоначално са произведени четири прототипа. Един от тях е използван за 100-часови ресурсни изпитания, а останалите три за полетни изпитания.
Първият полет прототипът Ка-10 извършва на 30 август 1949 г. Общо по време на изпитанията са направени 200 полета, с нальот около 25 часа. През октомври 1950 г. Два хеликоптера Ка-10 са предадени за провеждане на държавните изпитания в морски условия на крайцера "Максим Горки". В хода на изпитанията се потвърждават високите летателни качества на хеликоптера и пригодността му за използване на кораби.
През август 1951 г. е взето решение за производство на неголяма серия от 15 машини за провеждане на войскови изпитания. Целта е по-внимателното изучаване възможностите на Ка-10 при изпълнение на различни тактически задачи на Флота. Войсковите изпитания се провеждат в Черно море, от специално създадена въртолетна ескадрила в състава на ВМФ.
[редактиране] Устройство
Хеликоптерът Ка-10 има същата открита съосна схема с контраротиращи винтове и компоновка както Ка-8.
Планерът на машината представлява пространствено оформена конструкция от хромирани тръби с диаметър 8 - 18 мм. В централната му част е разположен двигателя и седалката на пилота. Вертикалното оперение на хеликоптера е еднокилово с трапецовидна форма с платнена обшивка.
Шасито се състои от два цилиндрични балона с въздух под налягане. Те са закрепени на страничните опори на шасито. Балоните са направени от двуслойна гумирана тъкан. За повишаване на живучестта са разделени на четири отсека, а на долната им част са залепени листове гума с дебелина 1,5 мм. Шасито позволява на хеликоптера да каца и излита от всякаква повърхност.
На хеликоптера е моинтиран двигател АИ-4Г. В предната част на планера е разположен горивният резервоар с вместимост 33 л.
Трансмисията се състои от два двигателни разпределителни редуктора, главен вал и система от включваща и храпова муфи. Разпределителният редуктор и колоната на носещите винтове са фиксирани към планера посредством силовия кожух и две странични обтяжки.
Главният винт е двоен съосен, като всеки винт е двувитлов. Оста на главният винт се състои от два съосни вала, втулки и щанги на управлението. Витлата имат трапецовидна форма с отрицателна геометрична крива (—5°). Произведени са от дървесни композити.
Летателно-навигационното оборудване се състои от указател на скоростта УС-1, висотомер ВД-12, вариометър ВР-10, компас КИ-11, индикатор за оборотите на носещия винт, радиостанция РСИ-3М1. За източник на електрозахранване е използвана акумулаторна батерия.
[редактиране] Модификации
- Ка-10М - усъвършенствана модификация на Ка-10 с двукилово опашно оперение.
|
|
|---|
| Камов Ка-8 • Камов Ка-10 • Камов Ка-15 • Камов Ка-18 • Камов Ка-20 • Камов Ка-22 • Камов Ка-25 • Камов Ка-26 • Камов Ка-27 • Камов Ка-29 • Камов Ка-31 • Камов Ка-32 • Камов Ка-37 • Камов Ка-41 • Камов Ка-50 • Камов Ка-50-2 • Камов Ка-52 • Камов Ка-60 • Камов Ка-62 • Камов Ка-115 • Камов Ка-118 • Камов Ка-126 • Камов Ка-137 • Камов Ка-226 |
