Йован Бабунски

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Йован Бабунски сърбомански войвода

Роден:	25 декември 1875 Мартолци, днес Р. Македония
Починал:	17 февруари 1920 Велес, днес Р. Македония

Йован Стойков (на сръбски: Јован Стојковић, македонски литературен език: Јован Стојковиќ), известен повече като Йован Бабунски, е сърбомански войвода. Псевдонимът му Бабунски произлиза от името на планината Бабуна.

[редактиране] Биография

Йован Стойков е роден през 25 декември 1878 година в Мартолци в областта Азот. На десетгодишна възраст баща му го записва във Велешкото българско училище, в което завършил четири отделения. По-късно заминава за Белград, където се записва в Богословско-учителското училище, създадено за сърбите в Турция. След това за известен период учи във Валево, а по-късно завършва педагогическо училище в Ниш и най-накрая заминава за Тетово като учител по сръбски език.

След добрата школовка на Йован Бабунски из сръбските гимназии той е един от основните пропагандатори на сръбството в Македония. Заради шпионство за турските власти Георги Сугарев ликвидира брата и башата на Стойков, след което той става нелегален войвода на сърбоманска чета действаща в Поречието и Велешко и тероризираща българското население, като го кара да се обявява за сърбско. Води поредица сражения с четите на Иван Алябака, Блаже Биринчето, Стефан Димитров, Панчо Константинов и Георги Сугарев.

След идването на власт на младотурците през 1908 Бабунски става легален, но извършва убийство на член на ВМОРО. Заловен е, но успява да избяга в Сърбия.

През 1912 Йован Бабунски е начело на сръбската четническа войска, с която по време на Балканската война върлува от Куманово до Битоля. В 1913 година участва в потушаването на Тиквешкото въстание. Сражава се на сръбска страна на Солунския фронт, заради което е награден с високи сръбски и френски военни отличия.

Умира през 1920 година във Велес, където след смъртта му е изграден паметник.