Икарус
от Уикипедия, свободната енциклопедия
 |
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции. |
| Икарус | |
| Основана: | 1895 година |
|---|---|
| Седалище: | Будапеща, Унгария |
| Продукти: | автобуси и тролейбуси |
| Уеб сайт: | Официална уебстраница |
Икарус е производител на автобуси и тролейбуси разположен в Будапеща, Унгария. Компанията е създадена през 1895 като Uhri Imre Kovács- és Kocsigyártó Üzeme. Тази марка автобуси се използва все още в София и в България.В момента СКГТ използва два модела от тази марка, а именно Икарус 260 и Икарус 280.Тези автобуси ги има и в трите гаража на автотранспорт София (Малашевци,Земляне и Дружба). .Собствената маса на автобуса е 9000 килограма.Той развива скорост от 120 километра в час.Разхода на гориво при скорост между 30 и 40 километра в час е 32 литра за 100 километра.Спирачен път при скорост 60 километра в час е 36,6 метра.Вместимостта на салона е :общо места 100 , места за сядане 22.Първата доставка на автобуси Икарус за нуждите на градския транспорт в България са Икарус 620 (ще припомня, че това са 11 метрови автобуси с 2 врати и предно разположение на двигателя), които поради сравнително малката си вместимост не са давани на столицата и другите големи градове, а са се движили в Пазарджик, Кърджали, Враца, Плевен, Габрово и други градове от този порядък. Те са в бяло-червен цвят, известен и досега при икарусите.От 1968 г. започват да се доставят първите съчленени автобуси в България-Икарус 180 (има снимка в сайта на СКГТ, а и по-възрастните от вас сигурно си ги спомнят добре-движеха се в провинцията до 1984 г.), които масово навлизат в нашите градове. В същата разцветка са, с тази разлика, че се появява черната линия под долната лайсна. Имало е и автобуси от този тип боядисани в бяло с червена линия-стандарт за бившия СССР до средата на 70-те години преди да се замени с жълто. Доставяни са и Икарус 556 - същата конструкция, но единични, с три врати, оцветени в жълто. Също не са експлоатирани в София. През 1973 г. са доставени първите Икаруси от серия 200-260-единични с три врати и голяма отвмаряема част на прозорците, бяло-червени, но без черна лента, които са пуснати по линия 80 (тогава тя обиколно съчетава маршрутите на сегашните 280 и 94, и е била една от най-натоварените в София). Същата година започват да пристигат и Икарус 280-в жълто и в добре познатия нам цвят. Тези автобуси от първите партиди са с тръбна арматура от неръждавейка, без тръбите да са боядисани. Някои от 280 са с отворено шофьорско място, без кабина, само със стъкло отзад, като по-късно им е сглобявана кабина у нас. До последно тези автобуси се движеха в София по линиите от Гео Милев за селата и от Връбница също в посока към тях до 1987 г. А единичните са предадени в провинцията още в края на 70-те години. До момента няма запазен автобус от тези доставки. Следващата доставка е от 1974 г., вече с тръбна арматура, боядисана в бяло. Такива машини също обслужваха връбнишките линии да 1987 г., а преди това, с идването на по-нови доставки са предавани в други градове. В същност при социализма столицата винаги получаваше нови автобуси при всяка доставка от Унгария, докато по-старите и вече износени отиваха в други градове. Има едно изключение за жалост на столичани, за него ще стане дума след малко. Автобусите, доставени през 1977 г. не се различават с нещо особено. През този период са доставяни и крайградски автобуси Икарус 280, но само с две врати, два реда седалки от двете страни, багажници на тавана. Доставката е през 1974 г. Обслужват линия 80, а по-късно-кремиковските маршрути, а във Варна-линия 109 до златни пясъци. Важно е да споменем и единичните крайградски Икарус 268, оцветени в жълто, а вратите им в бяло, те са две-една двукрилна отпред и стандартна в средата, със задно разположение на двигателя, също с багажници на тавана. В София обслужваха основно витошките и кремиковски линии, а в другите градове-крайградски маршрути до околните села. Доставките са две-1973 г. с отворено шофьорско място (по-късно затваряно) и дръжки от непъждавейка, и 1975 г. с бели тръби и кабина. По-нататък у нас такива автобуси не са доставяни официално. Автобусите, доставяни след 1978 г. се различават от по-старите само по цвета на вътрешната облицовка и тапицерията на седалките. Оттогава в същност Икарус 280 навлиза масово навсякъде-в по-малките градове предимно чрез предаване на по-стари автобуси от София, Пловдив, Варна и Бургас, а също и чрез доставка на нови автобуси Габрово . Вече автобусите доставка 1983. г. са с тръбна арматура, боядисана в черно. Тогава много градове като Варна, Плевен, Дупница, Враца, Русе, Габрово и др. получават чисто нови автобуси от този тип. Доставката от 1985/1986 г. се различава по новия цвят на вътрешната облицовка и съвършено новата конструкция на кабината, която е с плъзгаща врата. Тук има и значителен брой автобуси с автоматична предавателна кутия. Освен в София, таки ва автобуси съм забелязал новодоставени в Пазарджик, Видин и Благоевград. В София имаше 15 броя, оцветени в жълто, с надписи на руски, вероятно предназначени за бившия СССР, с голяма отваряема част на прозорците. През 1987 и 1988 г. се извършва последната доставка на Икарус 280 в София-абсолютно идентични на тези от предната доставка но със широка долна лайсна и по-различен цвят на тапицерията. Малък брой такива машини имаше във Варна, отново по линия 109. Следващата доставка, от 1989 г. съдържа известни различия. Тя се състои от два основни вида:по-стар-като тези от 1988 г., но по конструкцията за СССР-с голяма отваряема част на прозорците, оцветени в жълто, с изцяло затворена фабрично шофьорска кабина без пряк достъп към салона и надписи на руски. Те са с автоматична скоростна кутия. Такива автобуси попадат във Варна, Пловдив, Бургас и Кърджали. По-новият тип се отличава с изцяло новата конструкция на вратите-те са въртящи се, като на Чавдар в 14-20, стълбите, седалките като на тролейбусите в София и луминисцентното осветление в салона. Кабината също е от посочения по-горе тип, надписите са на руски, вратите са оцветени в бяло, имат каишки за хващане. Скоростната кутия също е автоматична. Тези автобуси до 1998 г. са гръбнака на бургаския градски транспорт. Но повечето от тях са били собственост на Нефтохимическия комбинат(неясно по какви причини), който, след приватизацията си ги иска и ги получава след съдебно дело. Сега гният на една площадка в завода, вижда се много добре от влака. Точно този цирк налага спешно закупуване на автобуси за нуждите на града. Такива автобуси има и в Пловдив, но вече са в окаяно състояние. Защо от тези две последни доставки не постъпват автобуси в София? Защото е било предведено в столицата да се доставят 200 броя от новия модел-икарус 435, същия като на снимката, дори е подписан договор, но идва 10-ти ноември и всичко пропада. След 1990 г. започва повсеместно закупуване на старо на автобуси Икарус 260 и 280, най-вече от бившата ГДР, от всички описани горе разновидности и в най-различни разцветки:оранжево, жълто, бяло-синьо и т.н. Не се различават особено от официално доставяните у нас през съответните периоди, с тази разлика, че се отварят само един-два прозореца в салона (с малка или голяма, при по-новите, отваряема част), а има и Икарус 280 с две (като гореописаните), три (две в задната секция и една в предната и обратно) врати. По-новите-произедени след 1984 г. автобуси са със седалки като на тролейбусите, а някои от тях и с нова конструкция на джантите, луминисцентно осветление, но всички са със стария тип врати. Има екземпляри с автоматични скорости. Доставяни са във всички градове (има и 268), а малък брой попадат и в София. През 199 г. във Варна са закупени автобуси Икарус 280, оцветени в бяло-зелено, с отварящи се порзорци през един и малка отваряема част, по-новия тип седалки, луминисцентно осветление, автоматични скорости и нов тип джанти. Вратите са от стария тип. Закупени са на старо от един град в Словакия. С това се изчерпват доставките на този тип автобуси за България. През 1993 г. е докаран за проба във връзка с конкурса за доставка на автобуси за София един брой Икарус 280, който освен по оцветяването (бяло със зелени и червени линии) и новият двигател Раба Д10 е същият като доставката от 1989 г стария тип, с врати тип хармоника. той е с механична предавателна кутия. При пробите обслужваше линия 413, след което е върнат. Надписите също в него бяха на руски. Заслужава внимание още един екземпляр-един крайградски икарус 280 в Пловдив, боядисан в бяло, със всички описани нововъведения, но с три врати, като задните две са от новия тип-въртящи се, а предната-еднокрила, отваряща се навън, като на междуградските икаруси 250 и 256. Откъде е този автобус на мен ми е неизвестно. От 1995 г. започва подмяна на двигателите на софийските автобуси с новия тип,същия като на описания горе пробен автобус, докато старият-Д2156 почти е непроменен от времето на Икарус 556и 180. В момента всички икаруси в София са със сменени двигатели, без останалите в гараж Дружба газифицирани серия 34хх и "отрязаните" 38хх. В момента доста успешно основният ремонт на тези автобуси се извършва в "Кента" гр. Омуртаг, като на част от автобусите освен останалото се слагат и луминисцентни лампи. Такива автобуси обслужват изцяло линия 120, а пътуват и по други маршрути. През 1993. г. е направен експеримент с основен ремонт на автобус с използването на детайли от македонската фирма Санос за салонната долна, странична и горна облицовка и външните лайсни, а също и стълбите. Този автобус, с луминисцентно осветление имаше номер 3538 и пътуваше по линии 306 и 413. По-късно получи нов номер 38хх- и беше прехвърлен на лините Гео Милев-селата. През 1999 г. е бракуван. Друг един интересен екземпляр е ремонтираният в Турция 2118, който също получи луминисцентно осветление, движеше се по линия 79, по-рядко по 280, също е бракуван през 1999 г. В момента в София, с малки изключения, се движат автобуси само от последните доставки 1987 и 1988 г, и малка част от купените настаро, които при основния ремонт бяха пребоядисани в стандартен цвят.
