Затваряне на блокове 1-4 на АЕЦ Козлодуй

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Атомната централа в Козлодуй е съществена част от българската енергетика. След 1990 г. постепенно се закриват първоначално 1 и 2 блок на централата, а впоследствие 3 и 4-ти. 5 и 6 блок функционират нормално, тъй като са обезопасени според изискванията на Европейския съюз. Въпреки това България остава първостепенен производител на електроенергия на Балканите. Ситуацията със спирането на старите блокове на Първа атомна обаче е доста полемична. Политици експлоатират решението на Евросъюза като намеса в политиката на страната. Правителството на Симеон Сакскобугготски за първи път започва стъпки към реалното създаване на втора АЕЦ в България - в Белене.

Затварянето на АЕЦ Козлодуй е действие според най-разпространеното мнение "със силно отрицателни последици за България и за целия Балкански полуостров. То е продиктувано от икономическите интереси на ЕС, който иска да отслаби българското енергопроизводство". Всъщност България е част от Евросъюза и в негов интерес е тя да има добре развита икономика. Реалната причина за затварянето на блокове 1-4 на АЕЦ "Козлодуй" е екологична. Според експертите на европейските страни те са от типа на чернобилския соцреактор и представляват реална опасност за Стария континент.

Повечето българи са на мнение, че атомната енергетика е единствената алтернатива за България да развива самостоятелна енергийна независимост. От друга страна, сантиментът на българите към това производство е трудно обясним, тъй като те нямат никаква лична и реална изгода от производството на ядрена енергия. Енергодобивните фирми, независимо дали са вятърни, водноелектрически или топлоелектрически вече са дял от частния бизнес. Същото се отнася за атомната енергетика. Дори и да има държавен дял, тя не може да бъде реалност без частните немски, американски или руски дружества. Това означава, че общественото мнение брани една неизгодна за него алтернатива, тъй като масовият човек по никакъв начин няма да се облагодетелства практически от това дали енергопроизводството е ядрено или екологично.

Според социологията сантиментът на българите към подобна тема е идеологема, с която спекулират практически всички правителства на прехода. Като основни проблеми на бъдещето изследователите на устойчивото развитие определят проблемите на енергетиката (най-вече рисковете на атомната). Държавите по света масово спират плановете си за изграждане на атомни централи. Австрия взема решение да не пуска единствената си АЕЦ в действие чрез референдум, Финландия спира изграждането на нови реактори, Гърция се отказва от плановете си да строи АЕЦ, Бразилия отказва строежа на 5 централи, Мексико решава да не изгражда 3-ти и 4-ти реактор, от приемането на ядрени програми се отказват Египет, Кувейт и Саудитска Арабия. Строителството на АЕЦ в Италия, Испания и Германия е напълно спряно. Швеция и Швейцария приемат програми за пълното закриване на ядреното си производство. Великобритания под натиска на общественото мнение се движи по пътя на Швеция и Швейцария. От 1978 г. в САЩ няма издаден лиценз за строеж на нова АЕЦ от какъвто и да е вид. [6]

[редактиране] Рисковете

Преди аварията в Чернобил се знае за още 18 аварии. Най-голямата от тях е в Три Майл Айлънд, Пенсилвания (130000 души са засегнати, срещу компанията са заведени над 2000 правни процеса. Разходите вследствие на аварията се изчисляват на 3 млрд. долара).

Аварията в Чернобил е най-голямото нещастие, сполетяло човечеството от собствената му дейност. Според учени от Института по радиобиология и радиационна защита истинските последици от него в България ще започнат да се проявяват в организмите през 1999-2002 година. В следващите години смъртните случаи, причинени от аварията, ще нараснат с 60000, с 1000 повече ще бъдат случаите на вродени дефекти и с 5000 повече - на вродени аномалии в плода (д-р Гейл, САЩ). Икономическите измерения на аварията в Чернобил се оценяват на загуба от 600 млрд. долара.

Георги Стоилов, бивш министър на енергетиката, публично заявява, че общественият риск, съществуващ от атомната ни централа, е твърде голям, за да си разрешим да го допускаме. Нападките срещу него обаче са много големи, особено от страна на журналистите, което свидетелства за слабата екологична култура на хората. Изменението в осмислянето на проблема може да се разглежда като форма на обществена еволюция. В западните страни по същия начин е била нападана съпротивата срещу АЕЦ през 60-те и 70-те години. Днес много от западните хора се надигат срещу установени надстройки в мисленето, каквато е идеята за съществуването на атомна енергетика.

В тази страница са събрани наличните сведения по въпроса според сериозни източници.

[редактиране] За самата центала

02 юли 2003 година: ЕК вече не може да оспорва лицензите на III и IV блок на АЕЦ Козлодуй в.ПАРИ
След положителната оценка, дадена на Агенцията за ядрено регулиране от Международната агенция за атомна енергия /МААЕ/, от ЕК вече не би трябвало да оспорват издадените от АЯР лицензи за сроковете на експлоатация на реактори III и IV в АЕЦ Козлодуй. ... Наскоро Агенцията за ядрено регулиране издаде дългосрочни лицензи за работа на III и IV блок съответно за срок от 8 и 10 години. ^[1]

[редактиране] Гюнтер Ферхойген

29 ноември 1999 година: „... Ферхойген заяви, че разбирането на Комисията е, че окончателното затваряне на тези (3 и 4-ти - бел. на ИнжИнера) блокове ще стане най-късно през 2006 година.“^[2]

Среща на президента Георги Първанов с еврокомисаря по разширяването Гюнтер Ферхойген в Брюксел, 7 февруари 2002: На срещата на Първанов с Ферхойген е бил разискван и въпросът за датите за закриване на ядрени реактори от АЕЦ Козлодуй. Според Ферхойген това е “много чувствителен и предизвикващ силни емоции въпрос, затова трябва да се работи много внимателно. Европейският съюз не е променил позицията си. Очакваме България да изпълни ангажиментите си от споразумението, подписано през 1999 година”.^[3]

[редактиране] Иван Костов

29 ноември 1999 година: „... господин Костов обяви готовността на българското правителство за затваряне на реакторите 1 и 2 на АЕЦ Козлодуй преди 2003 година.

Господин Костов заяви също така, че във връзка с актуализирането на енергийната стратегия, което ще приключи през 2002 година, България ще вземе решение, съгласувано с Комисията и отчитайки споразумението за ядрена безопасност и други релевантни фактори, относно датите за окончателно затваряне на реакторите 3 и 4, които ще предхождат понастоящем предвидените дати за затваряне през 2008 и 2010 респективно. Господин Ферхойген заяви, че разбирането на Комисията е, че окончателното затваряне на тези блокове ще стане най-късно през 2006 година.“^[2]

[редактиране] Надежда Михайлова

Неизвестно по какви прични тя подписва на 29 Ноември 1999 един меморандум (нито договор, ното споразумене) с Ферхойген, където пише: „... окончателно затваряне на блокове 3 и 4, което ще стане преди сега предвидените дати за затваряне на блоковете, съответно 2008 г. и 2010 г. Позицията на Комисията е, че окончателното затваряне на тези блокове ще стане най-късно през 2006 г.“^[4]

[редактиране] Симеон Сакскобургготски

17.11.2003: Партньорска проверка на АЕЦ Козлодуй:

„... премиерът Симеон Сакскобургготски категорично потвърди ангажимента на България, поет при закриване на преговорите по глава "Енергетика", да затвори 3 и 4 блок на АЕЦ "Козлодуй" през 2006 г.“ ^[5]

[редактиране] Нуждаят се от доразследване

Оказва се, че има решения с неясен автор, но неизвестно защо приети за верни и неоспорвани.

Редовен доклад на Европейската комисия за напредъка на страните кандидати - 9 октомври 2002 година: Според ЕК затваряме 3 и 4 блок на АЕЦ през 2006 година. В документа е записано: “Българското правителство наскоро обяви своето решение да затвори 3 и 4 блок на АЕЦ “Козлодуй” през 2006 година. Правителството също така поиска от ЕС партньорска проверка на безопасността на блоковете”.^[3]