Джон Уолис
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Джон Уолис (на английски: John Wallis) e английски математик, логик и философ.
Уолис започва да учи в местното училище, което прекъсва поради епидемия от чума. Продължава обучението си през 1625 г., а разкрива математическите си способности през 1631 г. Решавайки да стане лекар, през 1632 г. започва да следва в Емануел Колидж на Кеймбридж, където той все повече се задълбочава в областта на математиката. Дипломира се като магистър през 1640 г. и става свещеник.
През 1643 г. Уолис се движи в обществото на учени, с които няколко години по-късно съучредява официално Британското кралско научно дружество. Уолис е избран да специализира през 1644 г. в Кеймбриджкия Куин Колидж, от който се отказва на следващата година, тъй като се жени за Сузана Глайд.
От 1649 г. до края на живота си Уолис преподава математика и геометрия в Оксфордския университет.
Съчиненията му по математика, издадени през 1697-1699 г. включват капиталния му труд, озаглавен Arithmetica infinilorum, sive nova methodus inquirendi curvilineorum quadratura, в който той определя площта на сегментите, ограничени с цели и дробни редици и по оригинален начин изчислява сумата на безкрайните редове, съставени от цели числа.
Пери изчисляване на площта на кръга Уолис извежда равенството:
известно като формула на Уолис.
Сред най-ценните работи на Уолис са изследванията за определяне на дължината на някои криви. По настояване на Блез Паскал Уолис изследва дължината на дъгата, на части от циклоидата, нейната площ, положението на центъра на инерцията и др.
Неговите съчинения са публикувани от Оксфордския университет под заглавието Joannis Wallisii, geometriae professoris saviliani, in celeberrima academia Oxontensi opera mathematica.
Освен в областта на математиката, Уолис публикува съчинения с богословско и философско съдържание. Едно от изследванията му касае методика за обучение на глухи да разговарят.
